Archive for the 'За Природата с любов' Category

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

colbert-gregory-ashes-and-snow6

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

dee-gregor1

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

ashes-and-snow

За антиприродозащитния филм

Mine Your Own Business – Wikipedia

http://www.mineyourownbusiness.org/

Гледах филма, които ми направи лошо впечатление от факта, че манипулира зрителите с неправилните си изводи и извъртането на проблема с екологията и икономиката на бедните страни. Щях да пиша много дълъг коментар за моето виждане за нещата, представени в жалкия опит за журналистическо разследване, направено от главното действащо лице във филма – Phelim McAleer, но намерих много по подходящ коментар написан в http://didaskonet.hit.bg/myob.html. Слагам целия текст, защото понякога сайта има проблеми с отварянето.

„Относно филма Mine Your Own Business и поредната „Зелена Диария“ (издаден и разпространен онзи ден със забележителното заглавие “Обратната страна на добрите намерения” или “Минирани надежди”). Този филм има претенциите да бъде първият антиприродозащитен филм. Създаден е по поръчка на канадската минна компания “Gabriel Resources Ltd” и с предимно нейно финансиране, а също и със съдействието на Institute of Public Affairs и Moving Picture Institute…
Твърденията в този филм са, че природозащитниците всъщност „опазват“ не природата, а различни места на планетата от развитие… в стил „Майкъл Мур“.

А моето твърдение е, че това е грозна, пошла и неподправена пропаганда на НЕОЛИБЕРАЛИЗМА и прехвърляне на собствената вина в настоящ и исторически аспект върху някой, който има изключително слабо отношение към проблема (в случая природозащитниците).Но лесно ли е това?
За човек, който е врял и кипял в икономическата теория (аз си признавам, че не съм точно такъв) отговорът едва ли би бил „ДА“. Защото и досега учените икономисти не са еднозначни в отговора си на въпроса за „Богатството на народите“ (или защо едни държави се развиват, а други не?).
Неолибералистите (чиито поддръжници са изброените по-горе Institute of Public Affairs и Moving Picture Institute) настояват, че за целта пазарите трябва да бъдат максимално отворени и хората по цял свят да имат възможност сами да избират.

Буквално!
Но що за лицемерие е това, като се има предвид, че нито една от държавите, в които тези организации съществуват, не се води от това правило?! Моето си е мое, а чуждото е… неолиберално… Лицемерие…
Справките по света, с много малки изключения (сега се сещам за Хонг Конг) показват, че навсякъде, където е приложена буквално практиката на неолиберализма, се наблюдава силно увеличаване на пропастта между бедни и богати – огромна маса бедни хора, едва свързващи двата края (или изобщо неуспяващи да ги свържат), и изключително малобройна група хора, която участва в годишните класации на „Форбс“.
Примери: (за които аз знам) Бразилия, Аржентина и донякъде Чили. (Индия не я включвам, въпреки че тя исторически е първата „жертва“ на тази вредоносна „религия“, която според мен е по-опасна и от комунизма).

„Инвестиции“ в износ на ресурси
Това е, което правят минните компании – те изнасят ресурс от страните, в които провеждат дейността си. „Инвестират“ в мизерни заплати и съсипана околна среда, която става негодна за други дейности, а в повечето случаи и директно опасна за здравето на човека.

Подходът във филма Избор на не особено кадърен журналист (без репутация, която може да се срине), болнав външен вид (значи човек от „нашите“ среди, един вид), но пък амбициозен. Phelim McAleer е удачният избор. А на обикновените хора се казва това, което искат да чуят – работа, пари, сносен живот (демек вътрешна тоалетна). Подход, характерен за епохата на късния колониализъм – ние ще ви дадем всякакви дрънкулки, а от вас искаме само златото.

Положението у нас
Първо ще дам един пример от миналото, който смятам, че има отношение към филма – врачанското село Згориград. Над него имаше полиметална (оловно-цинково-медна) мина „Плакалница“, а реката, която разделя Врачански балкан на две почти еднакви части – река Лева, – течеше с метално сив цвят до средата на 80-те години на миналия век (аналогично на реката край Роша Монтана във филма). След проведени рекултивационни мероприятия в тази река сега има пъстърва. Врачански балкан е природен парк, а река Лева тече през резервата „Врачански карст“ – местност с огромно туристическо значение и заради пещерите и особено заради пресечения алпийски терен. (Какво ли правят тези туристи в район, който бил почти напълно разрушен от най-трагичното наводнение в България, причинено от рухване на стената на хвостохранилището на мината?). Сега тази мина е затворена, а регионът развива туризъм и животновъдство (непрестижно, а?)…“

Научих, че филма е слаган преди време като притурка в български вестници. Само не разбрах в кои, защото вестници не купувам, пък и рядко чета. Смятам, че това беше жалък опит да се обработва общественото мнение, като отговор на неспиращите спонтанни, независими еко протести в нашата страна.

Mine your own business.avi

Mine your own business subtitles

Великата тайна на водата

Признавам си, снощи гледах филма за първи път, въпреки, че съм чел доста литература по темата, дори бях писал пост за паметта на водата. Много добре направен филм, които може да се изтегли от тук. От много време насам не обичам да пия чешмяна вода – горчи ми и вкусът й ми е неприятен. Като че ли отвикнах от нея и се пристрастих към минералната вода. Пия я от различни места. Всеки месец си наливам няколко туби, като редувам кварталите от където я вземем: Княжево, Иваняне (преди се ходеше и в Банкя) и Горна баня. От филма се замислих се как наистина хората влияят негативно на водата и й разрушават структурата (структурата е най-важна, а не химическите съставки, както се твърди във филма), правят я нежива. Да припомня, че живата вода беше алкалана, а мъртвата киселинна. Минавайки през толкова тръби за да достигне до домовете ни живителната течност бива лишавана от слънчева светлина, въздух, докосване до камъка или почвата от която събира виталност. Пречистващите съставки я променят драстично. Високото налягане във водопровода също я променя допълнително, както и факта, че хората я зареждат с отрицателна енергия оттам от където минава (улици, сгради). Ето защо от тръбите ни тече мъртва вода.

Водата заема 80% от човешкото тяло. С чувствата и мислите си, дори в нашия организъм ние й оказваме влияние. В офисите, чакалните и салоните за почивка, там където се намира в галони, водата попива от енергията излъчвана от хората и се връща обратно при тях, консумирайки я. Когато бях дете си спомням как няколко вечери роднините ми се събраха пред телевизора сложили бутилки с вода. Цялата работа беше, че даваха Кашпировски. Масовото тв „облъчване“ на руския екстрасенс, май беше към края на комунизма у нас. Мнозина още си спомнят как улиците на София опустяваха в неделните дни, защото на малкия екран заставаше Кашпировски. Той втренчваше поглед към камерите и хипнотично редеше някакви слова, които малката ми руса главица не си спомня. Всеки очакваше чудото на изцелението да изскочи от телевизора, а всъщност се оказва, че самите ние можем да направим обикновената вода здравословна, като й говорим хубави неща и насочваме позитивни мисли към нея.

И в двете части на документалния филм „Великата тайна на водата“ се споменават заслугите на японския учен д-р Масару Емото, които е заснел кристалите които се образуват във водата след произнасянето на различни думи. Въпросният учен буди съмнения с откритията си и за това ме светна един коментар на читател в блога, които преди време написа това:

Не се уморявам да се опитвам да развенчая тази заблуда. Обективно погледнато работата на д-р Емото е псевдо-наука. Проблемът обаче е в това, че той отказва да проведе експериментите си пред научна комисия. Дори фондацията на Джеймс Ранди е обявила награда от 1 млн долара ако той успее да докаже твърденията си

Човекът, който изследва “третирана” вода знае как е била третирана: знае дали на шишенцето пише “любов” или “смърт”. При което подсъзнателно намира измежду милионите кристали такива, които да пасват на думата. Критиците на Емото искат той да проведе т.нар. double blind експеримент, при който нито фотографът, нито анализаторът да не знаят какво е било написано на шишенцата. Ако тогава се стигне до същите резултати, то това е научен подход и теорията има шансове да бъде приета като научна. Факт е обаче, че Емото отказва да проведе такъв експеримент, както и отказва работата му да бъде разгледана от колеги (т.нар. peer review, неразделна част от всяка наука). Това според мен е достатъчно да дискредитира която и да е теория и да я запрати в страната на псевдонауката.
Допълнителни аргументи в тази полза са това, че:
1. Фондацията на Джеймс Ранди (http://www.randi.org/jr/052303.html) е предложила парична награда от 1 милион долара на този, който успее да докаже теорията на Емото. До ден днешен не е спечелена.
2. Д-р Емото има диплома от неакредитиран индийски университет (Open International University for Alternative Medicine), което лично за мен хвърля сянка на съмнение.
Все пак той е успял да намери среда, в която да се реализира – лошото е, че е за сметка на нищо неподозиращи обикновени хора, които нямат обширен поглед върху това какво е наука.

Така или иначе вече знаем каква скрита сила и качества притежава водата. За това нека се възползваме от тях и направим живота си малко по-добър.

Животът след изчезване на хората

След 1 ден

Електроенергията спира. Възможно е някои електроцентрали да продължат да работят поради режима си на работа, но това ще трае няколко дни.

След 10 дни

Храната в хладилниците ще се развали. Домашните любимци ще започнат да измират. Най-застрашени от гибел са малките кучета. Плъховете масово ще влязат по домовете в търсене на храна. Тунелите ще се запълнят с вода.

След 6 месеца

Хищниците ще влязат в градовете и селата.

След 1 година

Растителността ще порасне много и ще разруши бетонените и асфалтови пътища и пътеки. Дивите животни ще заживеят в градовете и селата. Природните явления (бурите, пожарите, трусовете) ще започнат да разрушават малко по малко сътвореното от човешката ръка. Пожарите ще унищожат много дървесина, пепелта на която ще подхрани земята, заради съдържанието на азот и така растителността ще се увеличи още повече.

След 5 години

Всичко ще е в зеленина. Ще бъдат заличени всички пътища и ниски сгради. Бурната растителност ще превърне бившите, населени от много хора места, в гора.

След 20 години

Много сгради ще започнат да се сриват.

След 25 години

Водата е разрушила дигите и е наводнила много бивши крайбрежни градове. Лондон е изцяло наводнен, Амстердам е под водата. Оцелелите сгради биват обитавани от животни, най-вече птици. Популацията на хищниците се увеличава.

След 40 години

Каменните постройки се разрушават от солите които се натрупват по тях. Старите язовирни стени строени от пръст и камъни се сриват.

След 50 години

Стоманените съоръжения корозират. Мостовете строени със стомана поддават и се разрушават.

След 75 години

Автомобилите корозират и се разпадат.

След 100 години

Под атаката на микроорганизми и под влиянието на атмосферната среда се унищожават носителите които документират, че сме съществували – книги, видео и аудио касети, компактдискове и двд, фотографии.

След 150 години

Всички подземни тунели и галерии, строени от човека са наводнени и течението образувано в тях предизвиква срутване на повърхността над тях. Котките стават нещо като върха на хранителната верига. Тялото им се видоизменя в процеса на търсене на храна. Те ще могат да скачат от големи височини, реейки се във въздуха, благодарение на крайниците им, които при разгръщане ще наподобяват крилата на птица. Океаните и моретата ще гъмжат от всякакъв подводен живот. Подводните обитатели ще са толкова нагъсто, че ще ако имаше човек, които да плува, ще се сблъсква с тях непрекъснато и така плуването му щеше да бъде затруднено. Кучетата се връщат към начина на живот като на предците си – вълците.

След 200 години

Рухват всички високи архитектурни паметници като Айфеловата кула, рухват и небостъргачите.

След 500 години

Разрушават се сградите с армиран бетон, заради корозията в арматурата.

След 1000 години

Природата на планетата Земя се е възстановила напълно. Навсякъде има зеленина, следите от човешката цивилизация са заличени.

След 10 000 години

Единствения шанс да научат други извънземни цивилизации, че сме съществували е, да бъдат уловени нашите радио и телевизионни вълни, които пътуват в космоса с години. Животът на планетата ще процъфтява, но нещо трябва да осмисли и опише това процъфтяване. Дали, пък няма да започне от начало да се заражда разума и интелекта в съществата на земята…

Неудобната истина

Хубава работа:Тук властва особен климатичен микс: парното е пуснато до край, а едновременно с това прозорците са широко отворени. Което означава, че се отоплява атмосферата. Странният безпорядък в клиниката в град Уфа в Урал си има основателни причини. “Парното не може да се регулира, помага само отвореният прозорец”, обяснява ръководителят на болницата. И се чуди защо това е странно за чуждестранните посетители: “Защо да се занимаваме с опазване на околната среда? Нали имаме достатъчно петрол и газ?” – това пише днес в статията си: „Еколозите в Русия ги мислят за луди“ – сайта e-vestnik. Хм, открихме един от главните виновници за глобалното затопляне – Русия. А ние умираме от смях от „факта“, че кравешките пръдни били най-опасният фактор за замърсяването водещо до затоплянето. Всъщност положителната страна от глобалното затопляне е, че диктува модата и тя става все по разкрепостена и секси:

*
Лъжливите факти и изказвания, че глобалното затопляне има целят:
1. Да всее страх сред хората, така че те да са готови да дадат време, пари и власт на учени-шарлатани и търсещи популярност на всяка цена политици. Страхът е най-лошият съветник, това е фундаментална истина, която изскача във всяка сфера на дейност на човека. Как и защо маси от милиони от хора се поддават на страх е въпрос, по който са написани томове.

2. Да се увеличи драстично размера и фокуса на държавните органи (и международните обединения) и да се пропагандира световен антикапитализъм.

3. Да се подтиснат развиващите се страни.
Неудобната истина:
– Ал Гор се опитваше да възкреси политическия си живот и си правеше пи ар с изказванията за глобалното затопляне .
– Милиарди долари от данъци и предвидени за други ресори средства се похабяват излишно всяка година в името на глобалното затопляне.
– Хората обичат да вярват в значителното, предизвикано от човека глобално затопляне, защото това ги кара да се чувстват значими, и интелектуално по-висши.

Всъщност глобално затопляне няма да има, много се спекулира в медиите с него. Група мошеници се обединяват около тази идея и принуждават управляващия и световен елит да вършат глупости.

Ето думите на директора на „Научно изследователския център за изследване на космоса в Орландо” Джон Касей, относно това какво ще е прогнозата за климата на земята в следващите години пред американската преса: „Днес ние се присъединяваме към заключенията на експертите от НАСА. Слънцето се променя драматично. На повърхноста му наблюдаваме процеси, които ще имат не просто историческо значение за Земята! Те ще са фатални за климата. Очаква ни нова ледникова ера – продължително и дълбоко изстудяване а планетата. Промяната е резултат от редуващи се климатичи епохи, сменящи се през хиляди години.” В момента потоците слънчево вещество, движещо се по повърхноста на светилото, се забавят, обясняват от НАСА. Това се случва в в конвективната зона, която се състои от масивно циркулираща нажежена плазма. При такова снижаване на скороста броят на слънчевите петна забележително намалява. Когато той мине границата под 50, неизбежен студ сковава планетата.

„Конвективният пояс се е забавил до рекордна степен. Нормално се движи с 1 м/с, поне така е било от края на 19 в. В последните години скороста му достига 0,75 м/с на север и 0,35м/с на юг. За съжаление новината се изгуби в информационната мъгла, а журналистите продължиха да предъвкват старата история за глобалното затопляне” Докато америкаските астрофизици провокират администрацията на Буш, на 3-ти януари 2008 руснаците произнасят същата присъда. „Слънцето ще ни позагрее още няколко години, а след това идва истиския студ. Последните данни получени от Хабибула Абдусаматов, шеф на „Лабораторията за за космически изследвания”към главната обсерватория в Пулково, показват, че Земята е преминала през своя по горещ период и съвсем скоро до 2012г. температурите и ще се снижават.”

На финала можем да си направим следните заключения:

– няма опасност от глобално затопляне – в историята на човечеството винаги е имало циклично затопляне (е, от милиарди години не е било толкова топло и не е имало толкова въглероден диоксид в атмосферата, но да не забравяме все пак, че земята диша и непрекъснато абсорбира вредния газ)

– сама ще се справи природата с измененията в климата (точно така сама и за това не бива да ни стряскат все повече образуващите се мощни урагани, размествания на основните океански течения, климатични аномалии и др., това е начина земята да си помогне)

– Америка е добра, голяма държава, която ще намали замърсяването, което причинява (въпреки, че е най-големият замърсител, тя ще отпусне много средства за екологично опазване на природата). Русия ще я последва.

– Антарктида няма да се стопи до 15-20 години (прогнозите са точно за толкова, науката и правителствата ще измислят начин да се справят с проблема след тези 15-20 години)

– всичко ще бъде наред….

* снимка Jumpcut

Унищожително торнадо – това лято по нашето Черноморие!

Чух тази апокалиптична новина преди час, този път от новините Календар на НТВ. След прогнозите за разрушително земетресение, което очаква в близките години София и околностите – ново 20. Източници на новината са учени от БАН, те предупреждават, че природното явление се очаквало да бъде толкова силно, че щяло да вземе човешки жертви, очаквало се е да има и големи разрушения. Те допълниха още, че в България спасителните екипи не са подготвени за да реагират на бедствието и трябва още от сега да се вземат сериозни мерки за справяне с проблема. При тази новина (ако наистина е научно обоснована и достоверна), със сигурност ще има отлив на чужди туристи, но по важното е наистина да няма жертви. Обилното строителство по нашето Черноморие къде законно, къде не, ако е направено калпаво ще рухне и при това положение наистина ще има пострадали хора. Спомням си как по новините миналата година даваха репортажи за строеж на хотели с пясък от плажа. Този пясък не дава стабилност на сградите, напротив хотелите построени с него могли лесно да се сриват от трусове, ураганни ветрове и др. природни явления, буквално като пясъчни кули. Чувал съм, че смерчовете у нас не са никак рядко явление, особено по морето и в Добруджа. „Миналата година имаше един мини-смерч близо до Приморско, преди 2-3 години имаше доста здрав над къмпинг Смокиня, който разхвърля всички палатки из района“ – пише във един юзър в форум по темата. Едно от предположенията морето край Балчик да се отдръпне на 15 м навътре, бяха именно за торнадо или смерч.

Торнадо в Созопол, България

Цунами потроши кораб, лодки и понтони в Каварна

22 април – днес е международния ден на Земята

Днес е Международния ден на Земята, денят в които си даваме равносметка за това какво причиняваме на природата с нашето замърсяване, въпреки, че има и хора които въобще не си дават сметка за това. Честит празник на всички еколози и природозащитници! Да си еколог и природозащитник днес, рискуваш да си подложен на присмех и игнориране, поне аз такова отношение забелязвам по реакцията на една част от хората към тези, вдигащи се на екопротести и обединяващи се около каузи за спасяване на природата в България. Настанаха такива времена, че на първо място се поставят финансовите и икономически интереси над тези за опазване на природната среда.
Да си викаш: „какво толкова си се загрижил за това, че ще строят там и там, какво ти пука, че ще има замърсяване и, че ще умрат няколко редки вида, нали един ден всички ще умрем“ или приказки от сорта „веднъж се живее, нека да се възползваме от ресурсите които ни дава земята, така или иначе нищо не зависи от нас“ са често срещани приказки и хората които ги казват наистина имат такова мислене, което е страшно. Аз за това бих казал, каквото ти е отношението към околната среда и всичко живо в нея, такова ще ти е отношението към работата, семейството и взаимоотношенията с хората.

Като малък си спомням имах хоби да отглеждам рядко срещани разстения по нашите географски ширини и такива които въобще не виреят. Отглеждах си няколко вида палми, бананово дърво, дафинов лист, кактуси, кафе, цитрусови дървета и няколко редки цветя. Много се ядосвах, когато опитите ми да си насадя ананас от съветите в една книга се проваляха, но по-интересното беше когато от грижите ми накарах див грейпфрут да цъфне и да върже малко плодче, което изсъхна защото лятото заминах с нашите на море и нямаше кой да се грижи за него. Сега имам само една 15 годишна палма, която се разболя и остана само с един лист, които стои зелен повече от година. Дали се разболя, защото е свикнала на стайна среда, а аз едно лято я изложих на силна слънчева светлина на терасата или я нападнаха някакви паразити не мога да кажа. Въпреки опитите ми да я излекувам, като обогатявах почвата в саксията с различни смески, които продават в магазините за цветя, тя все още е в това състояние и не дава признаци, че ще се оправи.

Как ще бъде почетен празника днес в столицата. В 14.00 ч. на езерото „Ариана“ ще бъде открита фотоизложбата „Земята отдолу”. В 16.00 часа ще има състезание между градски транспорт, автомобил и велосипед. В градинката между СУ „Св. Климент Охридски” и Парламента ще се проведе инфо-спирка за чиста и зелена градска среда; на ъгъла на бул. Витоша и бул. Патриарх Евтимий – за вредите от цианидните технологии при рудодобива и проекта АЕЦ „Белене“; на пл. Света Неделя – за презастрояването на Черноморието; пред паметника на Патриарх Евтимий – за велоалеите в София; пред Народния Театър – за Национален парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм.

В двора на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” ще има дискусии, форум-театър и среща за велошествието. В 19.00 велошествието на сдружение „Велоеволюция” ще тръгне от двора на Ректората на СУ -паметника на Патриарх Евтимий и ще стигне до пилоните на НДК. След това ще мине през бул. Витоша – ул. Граф Игнатиев до Сцената в Борисовата градина. Там в 20.30 ч. ще има концерт „Музика за Земята”. Ще се представят Попара feat. Арабел Караян, D2, Root Souljah, Футбол и шахмат, Гологан, Гласове на ветровете. Проявите са организирани със съдействието на Столична община.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2017
M T W T F S S
« Ян    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,303,169 hits

Flickr Photos

Snowy Evening

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: