Благотворителност за хората в будна кома

Будна кома: състояние, в което се подтискат всички двигателни функции, говора и жестовете. Отворените очи създават впечатление, че съзнанието е запазено. Пациентът е без емоционални реакции и не изпълнява команди.

Преди около месец гледах разтърсващ репортаж по новините за майка, която при раждането на момиченцето си изпада в хронично вегетативно състояние, което е по известно като състоянието на будна кома. Жената е в съзнание, което не е запазено. Реакциите, сетивноста и емоциите й са блокирани и така тя не може да дари детето си с обич и внимание. Тя не може да изпита майчинството, въпреки, че момиченцето разпознава майка си и търси от нея майчина ласка.

Покрай случая на Мануела Горсова наяве излязоха още много подобни в цялата страна. Истината е тъжна в България за лечението на тези хора липсва постоянен медицински надзор и платена от държавата рехабилитация. Държавата която има добра база за лечение на пациенти в будна кома е Израел. Там има специализирани клиники, които се занимават по отделно с всеки случай, но престоя и грежите за наши сънародници в това състояние е скъп за роднините и близките им. Дневният престой, който включва и пълноценната рехабилитация, е от 600 до 1100 долара на ден. Отделно семейството трябва да подсигури и средства за регулярни или непредвидени, но наложителни изследвания, както и за престоя на придружителя на болния в Израел. В това състояние всеки от нас може да изпадне и никой не е застрахован. Гледах и този видео репортаж в които не ми хареса отношението на доцентката, която участва в интервюто, по повод престоя на пациентите с будна кома в медицинските заведения. Поведението й ми се видя надменно и съвсем не на място за лице което се занимава с медицина.

Кампанията която стартира в края на миналата година: Да събудим хората в будна кома! продължава до края на януари тази година. За набиране на средства в помощ на засегнатите хора става по два начина:

– първият е като изпратите sms на номер 17 777 за абонати на Globul, Vivatel и M-Tel (1, 20 лв. с ДДС)

– вторият начин е чрез дарителска банкова сметка към

Дирекция „Социални дейности” при Столична Община

BAN BG 16SOMB91303126292900

BIG SOMBBGSF

Общинска банка АД – Бул. Кн.М.Луиза № 8

Advertisements

Смяната на времето наистина е вредна за здравето!

Смяната на времето наистина е вредна за здравето. Това е мнението на германски специалисти, които са извършили сравнителен анализ на данни от над 55 хил. души. Идеята за смяната на времето е обществена инициатива, която може и да има своите икономически основания, но от гледна точка на здравето е напълно необоснована, смятат учените… още тук

Връщането на стрелките на часовника с един час назад към астрономическото време ще докара умствено превъртане на две трети от населението.То ще засегне предимно полицаи и началници, тъй като са подложени на огромен стрес, твърдят лекарите… още тук

Руски медици предупреждават, че организмът е в стрес поне един месец дори при лятното часово време.

Чудя се кога ще отменят тази нелепа смяна на времето в 21 век. Чул съм, че има доста проучвания, които сочат, че полза от нея няма и икономии от това местене на часовете, напред или назад не се отчитат.

Антиоксиданти и имунностимулатори

Доста хора покрай мен изкараха грип и простудни заболявания. Независимо по кое време на годината сме, гледам винаги да имам под ръка някакъв антиоксидант и имунностимулатор. Освен, че пазят от всякакви вируси и вредни вещества, те повишават тонуса на организма и така му дават повече психическа и физическа издръжливост. Витамините А,С,Е, селен, цинк е хубаво да се взимат за профилактика за да се избегнат заболявания, като рак, диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система и особенно са препоръчителни за пушачи и хора изложени на замърсена среда. Трябва да се внимава с витамин А, той не бива да се предозира.

Te doy mis ojos / Вземи очите ми (2003)

Take My Eyes (2003)
Държава : Испания

Това е филм за истинското лице на домашното насилие и за напразните усилия и опити да се спаси един вече разрушен брак.
Една зимна нощ, Пилар бяга от дома си със сина си Хуан и малко лични вещи. Антонио скоро излиза навън за да я търси.Той казва, че Пилар е неговото слънце, дори повече – „Тя му даде очите си“…

Историята, предполагам е добре позната за някои български семейства, защото като чета различни публикации тенденцията за битово насилие е увеличена в сравнение с други години. В края на миналата година в dnevnik.bg беше публикуван материал, че всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, като цитирам заместник-председателят на Народното събрание:„ако през 2001 г. сигналите са били 70, то през 2007 г. надвишават 3600“

Познавам семейства в които е имало домашно насилие. Въпреки целият тормоз, жените не се разведаха и не напуснаха насилниците си. Познавам една млада жена, която е лудо влюбена от няколко години в приятеля си. Въпреки съвети на родители и роднини, тя упорито отказва да се раздели с него въпреки, че я унижава по всевъзможен начин и я пребива системно. Той за нея е като дрога. Въпреки, че мъжът я тласка към пропастта, тя става все по-силно привлечена към него и казва, че не може да живее, ако не го вижда. Защо мазохизма е станало нещо като масово явление при много български жени, не мога да кажа. При това положение изказани приказки от сорта на: жените са глупави, мъжете са лоши, са повърхностни и не дават категоричен отговор за проблема, който е дълбоко вкоренен в нашето общество. Специалистите изследващи този проблем могат да отговорят по обширно и по обстойно на тези въпроси. Да не забравяме обаче, че и сред мъжете също има жертви на домашно насилие. За щастие не познавам такива, иначе бих написал един текст и за този проблем. Докато мъжете упражняват физическа сила над жените, при жените тормоза върху мъже се прилага психически. Виждам го това при някои близки познати, които в близките години официално се бракуваха и коренно се промениха. Хареса ми коментара под един пост, в един блог по повод битовия тормоз от жени към мъже. Слагам го без обработка:

Мъжете също са обект на домашно насилие.Жените след няколко години брак започват да искат безпрекословно подчинение от мъжете си.(наблюдавам го при мен и приятелите ми).Смятам че се дължи на увереността на жените,че вече са спечелили мъжа и той е нейна собстврност.Жените ни харесват такива каквито сме и веднага след брака започват безкрайни опити да ни променят.много често успява.Тогава пък започваме да им изглеждаме скучни и безлични.Има един такъв виц:В началото на брака мъжът се бори за надмощие,в средата за равноправие ,след това за оцеляване….

Извода е, че и при двата пола на днешно време съществува домашно насилие. Къде физически, къде психически, важното е жертвите да потърсят помощ и да погледнат трезво на ситуацията в която са попаднали. И преди всичко да имат силна воля да вземат правилното решение. Ето за финал един полезен линк:
Как да бъдем полезни на човек, станал жертва на домашно насилие?

Епидемията Мет

потресаващ документалин филм, вече достъпен и в България:

в арена
в замунда

Малките (все още) войни в малка България

Ако кажа, че съм разочарован от много неща в тази наша страна (и вече няма на къде) това няма да е новост. Мисля, че все повече затъват – и хората, и институциите, и системата, и всичко. Сякаш вече оправия няма…или по-точно народа ни не желе да я постигне. Общо взето картинката за много неща ми е ясна и за това не смятам да пиша за тях, първо защото ще се повторя с мненията на други пишещи и второ омръзна ми да си съсипвам ежедневието с негативни мисли и анализи на случващото се в политиката вече 20 години. Изписва се много, говори се много, шуми се… и какво се (на)прави за да има промяна – нищо. Вече започвам да изпитвам една апатия. Защо е така. Давам пример със проблема, който наскоро беше (и все още е) актуален – спирането на топлата вода на жилищните блокове и кооперации. Щом като хората мируват и си стоят спокойно от факта, че няколко дни нямат с какво да се изкъпят и измият, какво повече да се каже за обществото ни. В коя държава в ЕС такова нещо става? Дебелокожието и пасивноста тук са безгранични. Сякаш повечето ни съграждани не живеят в 2008 година. Освен това се налагат санкции за неплатени сметки за топлата вода още от татово време.

Имах чувството, но всъщност това се оказа реалност, че всеки срещу всеки воюва в тази малка държава. Някои воюват по-тихо и ненатрапчиво, други воюват по-агресивно и дори видимо. Войните са на всякакво ниво и във всяка професионална област. Давам няколко примера. Наскоро посетих личния лекар за консултация. Поговорихме си за общи неща и се заприказвахме за фармацията. Лекарят ми каза за нищо и по никакъв повод да не се доверявам на препоръки за каквото и да било лекарство, предлагано ми от аптекарите. Те в момента били по-хищни от всякога и предлагали агресивно лекарства на определени фирми. Същите фирми плащали добре на фармацевтите-продавачи за това, че им пробутват продукцията. Това най-често ставало когато клиент поиска определено лекарство, а аптекаря му казвал горе долу следното: нямаме това лекарство, но може да ви препоръчаме негов заместител, на по-добра цена и с по ефективно действие…

Много от препоръчаните лекарства от аптекарите били силини (и с много нежелателни реакции) или такива, предлагани/продавани не по предназначение. Още повече, че се продават някои лекарства без рецепти и то на подрастващи. Така лесно ученици могат да се снабдяват с медикаменти, имащи психотропен ефект, които вероятно ще ги смесят с алкохол и така ще се дрогират. Войната сред фармацевтичните фирми и компании наистина е много действаща и дори агресивна, защото от продукцията им идват много пари.

Но и лекарите не падали по-долу от фармацевтите. Личния доктор ми каза за случай, когато нейни колеги работят също за определени фирми, произвеждащи или внасящи лекарства. Същите предписвали техни продукти, като въобще не се съобразявали с здравословното състояние на пациентите си. Още по фрапиращи били случайте, когато без да има нужда лекари назначавали на пациентите си ненужни манипулации и операции при свои колеги. И ако горе ставаше дума за пазарна война за повече потребители, тук става дума за лекарска война за повече „болни“ пациенти. Миналата година стоматоложката ми каза същото и за колегите си, че някои от тях откриват в устата на пациента повече здравословни проблеми, отколкото самия той има. Зъболекарите работят също с определени фармацевтични фирми и зъботехнически лаборатории, така, че и там има битки.

Останалите малки войни (нелоялна конкуренция) всеки може да разпознае почти навсякъде. Войните в малкия и среден бизнес, войните в медиите, войните в занаятчийството, войните в образованието… Това ще кажете не е новост за България. Да, така е, но в последно време този проблем така се е увеличил, че видимо е станал масов и човек много по-често се сблъсква с него в ежедневието си. Но най-лошото е, че както по-горе писах, това става по много агресивен начин, като се използват опасни инструменти за манипулация. И това ще продължава да е така защото, безнаказаността и не спазването на закони храни малките войни, които един ден ще порастнат в големи…

Super High Me (2007)

Super High Me (2007)

Вдъхновен от филма, показващ вредата върху организма от консумирането на бързи закуски (тип Мак Доналдс) „Super size me“ (2004), известен комик и бивш носител на „Stoner of the Year“, документира интересно изследване с марихуана. Доуг Бенсън които е страстен любител на канабиса прави следния опит: той спира да кози за 30 дни, а след тях започва 30 дневния маратон в който пуши огромни количества от тревата. И в двата месеца когато е чист и когато е дрогиран, той се подлага на тестове и изследвания за да покаже, че марихуаната не вреди кой знае колко на организма. Желанието му е да открие истинските ефекти от марихуаната върху човешкия организъм в 30 дневен срок. Филма също така документира изследването върху един от най-важните дебати в медицината, благотворно ли е използването на трева за медицински цели.