Archive for the 'Изкуства музи и таланти' Category

Конкурс за фотография на тема „Модерни времена”

Получих молба на avangardisco@yahoo.co.uk и защото идеята ми харесва я изпълнявам.

„Уважаеми колеги,
Бих искала да Ви помоля да публикувате кратък анонс за фотоконкурс (прилагам в прикачения файл).
Благодаря Ви предварително.

Сърдечни поздрави и успехи!“

Мултимедийното списание “Public Republic”, с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург, Българския културен институт в Берлин, Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия и „Булгарреклама“, София организира конкурс за фотография на тема „Модерни времена”.

Творбите ще бъдат оценявани от международно жури в състав: акад. Никола Манев (Париж), Георги Папакочев (фотожурналист, преподавател и кореспондент на „Дойче Веле”), доц. Георги Лозанов (ръководител на катедра “Печат и книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски”, философ и изкуствовед), проф. Любомир Стойков (председател на Академията за мода и главен редактор на “Fashion Lifestyle Magazine”), д-р Мая Найденова (председател на Немско-българското дружество, Хамбург), Кирил Гоцев (прокурист на “Балкан Българска Телевизия”, един от създателите на фотофиеста), Стефан Андреев (художник и фотограф, Флорида), Юлия Йорданова (д-р по българска литература и изкуствовед), Джим Ембри /Jim Embry/ (фотограф, Кентъки, САЩ).

Наградата за класиралия се на първо място в конкурса е уникална пластика на скулптора Румен Михайлов.

Skulptura

Спечелилите първите три места ще получат покана за изложба в Германия и грамота, а всички отличени участници ще бъдат представени в рамките на мултимедийното списание “Public Republic”.

Наградените снимки, заедно с най-високо оценените от журито кадри, ще бъдат показани на тазгодишната фотографска среща “Фотофиеста”, която се организира традиционно от 30 август до 5 септември в с. Лозенец на Южното Черноморие в България.

Наградите ще бъдат връчени на арт срещата на “Public Republic” на 15 август 2008 г. от 19 ч. в „Дома на киното”. Поканени са всички медии.

Условията за участие в конкурса ще намерите на уеб страницата www.publicrepublic.com в рубриката „За конкурса”.

Марая Кери видя пародията на хита си – „Кен лий“

Цъкам сутринта насам-натам и ето на каква новина попадам:

Гласовитата певица гостува на френско предаване, където й пуснаха видеото от българския Music Idol и я подканиха да коментира.

„Съществуват програми по телевизията, в които вие участвате от време на време, като Star Academy и други предавания за певци, които много често ви имитират. В България има едно момиче, което се казва Валентина Хасан и се опитва да изпее едно ваше парче – Without you… Тя пее на катастрофален английски… това наистина е много жестоко, но вижте за какво става въпрос“, каза водещата на предаването, представяйки нашенската версия.

След като Марая изслушва песента, водещата й задава въпроса: „Какво мислите? Може ли тя да направи кариера?“

„Не зная дали ще може да направи кариера, независимо какво означава това. Но ако човек има смелостта да направи такова нещо, аз мога само да го аплодирам“, заключи Марая и започна да ръкопляска.

Според мен как да отговори Марая Кери в случая на такъв въпрос, ако не културно и с усмивка. Не съм фен на въпросното музикално, риалити шоу, не го и гледам, защото мисля, че подобен род предавания по-скоро експлоатират талантливите млади хора и манипулират зрителите. Второ не смятам, че по този начин може са се роди истински обичана звезда. Победителката на първото издание на „Мюзик айдъл“ – Невена Цонева по-скоро доби популярност благодарение на имидж мейкъри и пи ари от шоуто, а не защото публиката е запяла/запомнила някакво нейно парче. Колкото до популярноста на Валентина Хасан, която се дължи на нейната неграмотна интерпретация, мисля, че по скоро света се присмива на нея, отколкото да я признава за талант. Забелязвам по български форуми, където се обсъжда „Кен лий“, хората се дразнят от факта, че се поощрява некадърието и посредствеността и това как фокусът пада върху тях, а не върху онези, които действително заслужават да получат поле за изява и публичност, което е добре. Признавам си, че когато гледах за първи път клипчето в youtube не вярвах и на очите и на ушите си. Как може 30 годишна жена да интерпретира парчето на Марая Кери по слух, а не защото вдява нещо на английски и да се яви на конкурс с него пред толкова много хора. Но поговорката в случая е много точна – не е виновен този които яде баницата, виновен е този които му я предлага. Срамота е да ставаме известни в музикално отношение по този начин…

Личност на деня – Michael Bublé

14 пъти печелилият Grammy продуцент David Foster (Barbra Streisand, Céline Dion, Josh Groban) и продуцента/инженер Humberto Gatica (Elton John, Destiny’s Child, Michael Jackson) за пръв път открива Michael Bublé преди седем години, когато хваща младата звезда да пее на сватбата на дъщерята на бившия канадски министър-председател. Син на живеещия в Британска Колумбия ловец на сьомга и херинга, Michael Bublé прекарва месеците, когато родителите му са далеч, с обичащия музика дядо с италианско потекло, който го запознава с певци, които по-късно ще станат идоли на Michael Bublé: Bobby Darin, Dean Martin, Sinatra, Ray Charles и Elvis Presley. “Тези хора бяха с тройни таланти,” признава той. “Те можеха да пеят, можеха да танцуват, можеха да играят. Те бяха шоумени и ми се струва, че това сега е изгубено изкуство.”

Michael Bublé полира своите умения като шоумен като години прави участия в хотели и задимени барове – гигове, които неговия дядо – водопроводчик, помага на малолетния певец да уговори, като предлага своите услуги. По времето, когато Foster го среща през 2000 г., Michael Bublé вече знае точно какво слага на масата — топъл, интригуващ глас и неопровержим вкус в музиката. Неговият дебютен албум се превръща в международен хит, влизайки в Топ Десет на Великобритания и Канада, и спечелвайки му първите му Juno награди за Най-добър нов талант през 2004 г.

Вторият албум, „It’s Time“, продава повече от 5.5 милиона копия и остава в класацията на Billboard за традиционен джаз за потресаващите две години и стои на номер 1 мястото повече от 80 седмици – рекорд на всички времена. Но заедно с неговата страст да създава велика музика в студиото, за Michael Bublé е истински рай да пее на сцена.

Новият албум (Call me irresponsible 2007), който Бубле нарича “моите бележки за състоянието на любов,” съдържа дълбоко чувство, което ще учуди и ще възхити дългогодишните му фенове и ще впечатли онези, които за пръв път се срещат с музиката му.

  Бублé започва този наелектризиращ, безупречно оркестриран албум с парчето на Cy Coleman “The Best Is Yet To Come,” (направено известно благодарение на Sinatra, Ella Fitzgerald и други). Там е и екзалтиращото с привкус на салса “It Had Better Be Tonight,” написано от Johnny Mercer и Henry Mancini, което Бублé атакува с горещата си кръв в пълния смисъл на думата —“още едно много секси парче …и малко хапливо.”

  Следва емоционална интерпретация на баладата на Eric Clapton “Wonderful Tonight” в дует с бразилския изпълнител и композитор Ivan Lins, на чиито песни всеки е правел кавъри – от Sarah Vaughn до Ella Fitzgerald.

Просто обичам да заставам пред хората.” споделя той. “Много е важно да се докосваш до своята публика. Те са си дали парите. Искам да ги забавлявам. Ако искат да плачат или да се смеят, или да танцуват, или да крещят, те могат да правят каквото си поискат. Моята отговорност е да ги накарам.”

Личност на деня. Днес почина Лучано Павароти

Великият и обичания оперен изпълнител почина днес. 71-годишният велик оперен певец е страдал от тежко раково заболяване, научих тъжната новина от тук.

Ще го запомня с невероятния му глас, силното сценично присъствие и това, че обичаше да работи с поп и рок изпълнители. С него на сцената са пяли: U2, Meat Loaf, Qeen, Bryan Adams, Sting, Dolores O’Riordan, Elton John, Darren Hayes, Mariah Carey, Anastacia, Spice Girls, Ricky Martin, Liza Minelli, Joe Cocker, Zucchero, Jon Bon Jovi, Michael Bolton и други.

Мир на праха му.

Къде е Ина?

Къде е сега тя? Някой виждал ли я е? Какво прави? Щастлива ли е?

Последното което знам за Ина Григорова е че е в САЩ. С Ина се запознах в музикалната телевизия ММ, където тя беше водещ преди 10 години. Приличаше ми на някогашната водеща на MTV Кимси (по долу на първата снимка), която беше с къса до бяло руса коса, палава, енергична и винаги свежа. Ина беше винаги мил и усмихнат човек, които навремето, вътрешно търсеше себе си и се бунтуваше срещу тесногръдите и ограничените хора.

С Ина се виждахме и на техно партита и се поздравявахме. Беше повечето пъти с различни хора около нея и нямахме възможност да си говорим, а знаех, че с нея приказката щеше да бъде приятна. Не беше надменна и надута, след като беше станала известно име като писател, текстописец и тв водеща. Нейните текстове ми допадаха, пишеше хубаво и точно. Отразяваше вътрешната си същност и действителността по начин, които те кара да си кажеш – копеле това са моите мисли, това са моите думи. Ина беше мъжко момиче и понякога мислеше по мъжки. Очите й винаги бяха усмихнати и се радваше често на малките неща. Потърсих я в гугъла и открих частиците от нея, оставили отпечатък в архивите на няколко интернет издания, които са я интервюирали и които са публикували стиховете и разказите й.

 

Ако на този свят е възможно да спим с някого без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му?, пита се Ина Григорова, докато със сладка болка си припомня платоничната любов.

************************************************************************

Ина Григорова: Изпадам в ярост, щом се замисля за политика Водещата на спрялото предаване „1002 нощи“ за своите „100 часа на денонощието“

 

************************************************************************

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК. ИНА ГРИГОРОВА: Скулптури от дъвка

*************************************************************************

ЛИЦЕ НАЗАЕМ
Ина Григорова кани на гости другото си Аз и открива, че май го обича повече, отколкото го мрази

*********************************************************************
Ина Григорова скочи. И вече не е същата. След като скочиш, единствената ти мисъл е – Господи, как ми се чука. Мокра съм. Няма ли някой да ме занесе – защото не можеш да ходиш – до храстите, да ме освободи от прангите на дрехите и да ми го вкара. Това обаче е десертът. Пътят дотам е стръмен. Може да се каже дори – отвесен.

*********************************************************************

Ина Григорова “100 те часа на денонощието”

*********************************************************************

Ина Григорова, поетеса и „Егоист“-ка: Бих играла в порно, ако ще направи света по-добър

 

 

p.s – Разочарован съм от wordpress исках да направя последните три линка разноцветни така, че да не бъдат обърквани за един и същ, но така и не ми позволи. Между другото wordpress не е чак толкова хубаво място за блогване – има някои основни недостатъци които ме дразнят. Прави и много бъгове.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2017
П В С Ч П С Н
« Май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,331,410 hits

Flickr Photos

golden morning

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: