Archive for the 'Интернет, блогове и софтуер' Category

Голямо недоразумение!

Моля да не бъда нападнат с празни и пълни бутилки, запалими течности и разни други с червен цвят 🙂 Разбрах от къде идва проблема 🙂  Преди известно време написах коментар в блога на Елена Кодинова в статията:  Разобличете комисионера журналист!. Изказах мнение, което беше толкова прибързано и без умисъл, че се оказа, че съм направил най-абсурдната и непростима грешка, допускана някога в моя живот. За това толкава много страдах и се тръшках, чудих се, защо блоговете които чета и преглеждам пишат странни коментари.  Коментара ми беше много повърхностен:

Много верен и изчерпателен текст. Аз също съм на мнение, че в медиите работят подкупни хора, които са лесно манипулируеми. Даже забелязвам, че в медийното пространство не се канят обективни журналисти. Ако реша да напиша нещо по въпроса, мога ли да сложа линк към този текст в блога си?

погледнах от торентите биг брадър и се изумих!

Не съм визирал никого! Просто чета вестници, които родителите ми купуват и които същите ми разказват за политическите и коментарни предавания, които гледат по телевизията, бла, бла, бла. Чета публицистика, новини и коментари, най вече по интернет за това какво се случва. Никоя от главните медии, които са се взели на сериозно не съм имал в предвид! Исках да напиша статия за това как в медиите се канят хора, които според мен са с определени политически пристрастия, не изказват обективно мнение (не исках да цитирам имена) или се наемат млади журналисти, които са готови на всичко, само и само да бъдат такива и за да се облагодетстват по някакъв начин. Да станат известни имена,  без да залагат на политическата си безпристрастност и професионализъм. Извинявам се на медиите, които са се припознали и на всички останали лица! Исках да сложа линк към статията на Елена Кодинова за да провокирам читателите и да прочета мнението им!  Направих ужасна грешка и това е самата истина! Моля ви не ме съдете, защото се подадох на емоция свързана с определени блогъри и реални хора. Нямам зла умисъл и за това понякога съм много наивен, а наивноста, граничи с глупоста, само, че първото е в резултат на утопия, че в човека има винаги искреност, лоялност и съпричастност. Дойде и подозрението, че моя стара и биша приятелка е направила големия скандал за да си ми върне за това, че приключих тежкото си приятелство  с нея (никак не е изключено и това). За това плаках и за това написах поста, които изтрих, защото отново много грешно се интерпретираше трагичната случка, която преживях преди време и в която определено нямаше скрит подтекст!

Peace & Sorry!!!

Да закривам(е) ли блоговете си? :D

Колегата Еленко, когото уважавам много и към който никога не съм имал нищо лично против, се е вдъхновил от тази статия, призоваваща хората които пишат неща за себе си и ежедневието, което ги заобикаля да си закрият блоговете. Същото мнение изказва в поста си „Новите граници на личното пространство“, където споделя и се аргументира, защо хората, да се пренасочат от блоговете си към разни сайтове за социални връзки като: Фейсбук или МайСпейс и там да публикуват свои снимки и информация с новости около себе си. Малко ме изненада защо, такъв известен блогър като него е изказал такова мнение, при положение, че и той публикува всякакви фотографии и споделя свои наблюдения от личния си живот и въобще блогва така както другите не искат да блогват.

Моето мнение по въпроса е следното. Не целя да се заяждам и да провокирам никого или пък да си правя реклама на чужд гръб. Просто искам да споделя някои мисли и мнения за обикновените блогъри и самата цел на личното блогване за некомерсиални цели. Който не печели от блоговете си, ако това е цел № 1 за този които е техен собственик, може съвсем спокойно да затвори своите онлайн дневници и да се пренасочи към друг бизнес. В България все още има много  блогъри, които не поддържат блогове с цел да печелят пари, ами просто пишат и споделят своето мнение и знание към хора с които имат сходни интереси. Блога дава възможност на много хора да изявяват творческите си заложби, да търсят контакти или да споделят това което ги вълнува, както и да получат подкрепа, когато са станали жертва на някоя социална, политическа или икономическа несправедливост. Вярно е, че в началото повечето начинаещи блогъри пишат за не чак толкова съществени неща, слагат снимки и клипчета и после се уморяват да го правят. Те или спират да блогват или започват да пишат по-смислени постове. Блога е една различна медия, която е достъпна за всеки, не е като форумите и не е като Фейсбук и МайСпейс. Не съм фен на тези две мрежи. Не харесвам първата, за малко ми беше интересна втората, в която все още имам регистрация и в която влизам много рядко. От край време съм на мнение, че всеки каквото си пожелае може да слага в блоговете си, може да шуми и замърсява интернета колкото си иска, стига да не нарушава закона. Друг е въпроса дали иска да прави успешен и печеливш блог или да пише постове, предназначени за тесен кръг от хора. Пък и понякога хората пишат, това което не могат да кажат и покажат. Има и случаи в които важи точно обратното за някои хора, но ние сега тук говорим за личното блогване изпълнено с някакво интересно съдържание.

Блогването в наши дни е загубило интимността от началото си. Казвам го с пълното съзнание, че американците са поне 5 години напред в тази сфера (че да напишат тази статия).

Приканването на специалисти от областа на социологията, медиите, ПР и ИТ (Paul Boutin (paul@valleywag.com) is a correspondent for the Silicon Valley gossip site Valleywag) към хората да си изтриват блоговете звучи страшно. Но за това малко по надолу. На твърдото мнение съм, че блогването възпитава нещо в младите бъдещи и настоящи блогъри. Възпитава доброто писане и се стреми към самото му подобряване и усъвършенстване. Построяването на изречения, недопускане и коригиране на фактологически и граматически грешки. Блогването възпитава и поощрява мисленето, анализирането на дадени проблеми.

„И, както винаги, е пълно с хиляди блогове, които пишат какво е закусвал авторът или котката му. Което касае само тези, които познават, ама наистина познават автора и особеностите на котката му.“

„Галерии от партита. Това не е лошо. Напротив – това е добро, защото тези сигнали са важни само за приятелите на автора, а не за целия свят. Така шумът в интернет се ограничава.“

Виновен съм признавам си. Поствал съм веднъж снимки с моята закуска, снимки с моя бивш котарак, не съм слагал все още снимки на настоящия ми (както и на закуската му, но вижте за нея съм писал, макар и не с подробности), публикувал съм и снимки от партита. Да това не са важни за целия свят, но това не го правя всеки ден, пък и това не мога да разбера защо може да дразни някой, при положение, че публикува снимки на лъскави и луксозни предмети и места, които също не са важни за целия свят. Общо взето не можах да схвана идеята, за това какво не бива да се блогва и защо определени хора трябва да си затворят блоговете, при положение, че никой никого не задължава да чете определени блогове. Още повече, някои да ми създава правила по блогване. Ако всички блогваха по някакъв калъп, образец или шаблон, идеята и замисъла на блога сам по себе си ще се загуби. Единствени показатели за това как ще се развие един блогър в бъдещето е времето, желанието и възможностите си.

„Освен това, да публикуваш лични неща във Facebook е далеч по-безопасно отколкото в блог. Представете си, че кандидатствате за работа. HR хората ще са ви потърсили в Google много преди да се явите там и ще са видели всякакви лични снимки от вашия блог. Те няма да издадат кой-знае-какво, но със сигурност ще направят невярно впечатление на някакви непознати, от които (в случая) зависи вашата кариера.“

За съжаление мисля, че е въпрос на време свободата в интернет да съществува. В момента вероятно телефоните ни се подслушват, в момента интернет доставчиците спокойно могат да ти влязат и да ти бръкат в компютъра, както и да записват къде, в кой сайт си бил, или колко време, с кой и за какво например, по скайп си говорил и т.н.т. Аз мисля, че днес личната неприкосновеност и конфиденциалност са само за замазване на очите. Дори да нямаш личен сайт или блог, смятам, че този който иска да намери информация за теб ще я намери (или вече я има). Малко или много подценяваме средствата и възможностите на шпионирането. Както виждате аз реших да пиша с личното си име, защото не смятам, че се срамувам от миналото и настоящето си. Лично никого не съм засегнал в публичното пространство, не съм убил или откраднал човек. Просто аз съм обикновен, нормален човек които се бори с несгодите и несправедливостите в този живот и всеки ден си взимам поука от събитията и случките, които се случват с мен.

Редно е и пък е когато пиша за конкретни и сериозни неща да изляза с името си. Колкото до това някои да си прави генерални изводи от лични снимки публикувани в блог е тъпо и несериозно. Освен ако снимките са порнографски, скандални и неморални. Според мен, ако така действат от hr, то мисля,  много повърхностно биха си направили, някакво отрицателно, бързо и необективно заключение за цялостната личност на даден блогър, без да изпробват неговите реални заложби, качества и умения. И ако действително така става, то бих казал, че те биха загубили потенциала на млади, образовани и мислещи хора, които ще им донесат просперитет и печалба. А такива в тази блогосфера и извън нея има много.

„Мисля си, че след време затворените общества ала приятелски кръгове във Facebook ще отсеят блоговете само до такива, които могат да подават сигнали на широка аудитория, информират за правилните решения (продукти) и повдигат, с извинение за клишето, обществен дебат. „

Тук съм почти на едно мнение с Еленко. Извинен си за клишето. Само, че добавя нещо много важно. Блоговете започват да се превръщат във вестници. Чете някой материала, в случая с блоговете – поста и след това се преминава на следващия без да повдига обществен дебат. Чета хора които пишат много критични неща, влагат в текста си много идеи, емоция, страст и факти, но отдолу липсва каквато и да било дискусия. Много често под темите се спами, пишат се обиди. Хората не искат да напишат три приказки с аргументи и някакви доводи по темата. Лошо да се превръщат блоговете и във форуми. Имаше един блогър който правеше обществен дебат и подаваше сигнали на широката аудитория. Защо го изключиха от двата големи агрегатора, така и не разбрах.

С цитираното горно, финалното изречение можеше да се направи един кратък ясен и изчерпателен пост по темата. Разбира се като се добави и линка към статията:„Twitter, Flickr, Facebook Make Blogs Look So 2004“. Отново не разбрах, защо беше нужно да се пишат шест абзаца с неща, които не казват нищо ново, плюс това са писани по други блогове още преди година. Или може би някой с нещо е засегнат. Знам ли?

Ето един млад блогър е решил да се пошегува и написа този забавен и ироничен текст озаглавен: Ръководство за начинаещи суперблогъри . Всички надявам се имаме чувство за хумор, за това да се посмеем, защото съм убеден, че силното его и определена доза завист кара хората да правят безсмислени и изкуствено създадени конфликти. А с тях определено, уважение не се печели. Веднъж загуби ли се този респект, после много трудно се възвръща наново.

Хора все още има място за всеки под слънцето в интернет пространството (докато някои не решат и  спрат кранчето за свободно блогване), дайте да не издребнаваме със снимки на котки и една закуска от не знам кой си месец, преди не знам колко си време. Така де, за всеки влак си има пътници и за почти всеки блог си има читатели и определено за добро и врагове… 😉 🙂

p.s значи от половин година насам определени постове, които не искам да се появяват в генератора ги публикувам с задна дата. Така, че абонирайте се за емисийте ми или просто минавайте по често в тук. 🙂

Blog reader

s-sexy-bloger-large

Снощи добавих в гугъл четеца си още нови блогове, които иначе са не са пресни в интернет пространството, но горе-долу откривам нещо интересно в съдържанието им. До този момент имах към четиресет блога (извън блогосферата на дневник), една част от които умряха, друга едвам дишат, трети разводниха постовете си и вече като, че ли им мина ентусиазма да постват, а четвърти, които са най-малката част, усърдно продължават да творят. От края на лятото насам, вечер чета от десет до петнайсетина емисии, докато преди не смогвах да изчитам около 30-тина поста на ден. Имам чувството, че блогването вече престава да е модно (въпреки големият брой български блогове) сред куцо и сакато и в близко бъдеще, постепенно ще оцелеят предимно блоговете със специфична и уникална, индивидуална по себе си тематика. Сегашното мнозинство от блогове ги определям на такива, които искат да впечатлят определен/и кръг/ове от хора със сходно мислене, такива които искат да завържат контакти и запознанства, и такива които искат да информират и обменят разни файлове, идеи и мисли с роднини, приятели и близки хора, които са на разстояние и им липсва някаква комуникация в забързаното ежедневие. Един от начините да научат какво прави и как се чувства техният близък, е да цъкнат върху блога му и да се потопят за честица от време в неговия свят с неговите интереси, радости и проблеми.

Виртуална доза за свръхвъзбуда и еуфория

Снощи докато вечерях за фон вървяха новините на БНТ в 20 часа и по едно време чух следната новина:  Десетки български и чуждестранни сайтове разпространяват програма, за която се твърди, че има дрогиращ ефект. Създателите на интернет-еуфорията обясняват, че към произволни клипове или песни, има приложен уникален шум, който влияе на мозъчните вълни. Усещането било като след доза наркотик. Масово младежи си купували специалните звукови файлове вместо хапчетата и инжекциите. Според лекарите у нас подобно дрогиране е невъзможно, а клиповете не били опасни. Това било просто рекламен трик на уебстраниците. Така се дрогирали в Интернет в днешно време младите. Дозата, която си взимат виртуално, представлява обработени звукови вълни, включени в музикални файлове. Всеки може да попадне на тях в мрежата и да ги тегли безплатно. Авторите на въпросната програма твърдят, че с тези файлове се стигало до свръхвъзбуда и еуфория, както става с истинските наркотици. Причината – вълните били с честота между 3 и 30 херца и така действали на мозъка. Лекарите обаче развенчиха силата на интернет-капана.

Д-р Димитър Кехайов – аудиолог в болница „Лозенец“ изказа по въпроса следното мнение: „За да се получи това, е необходимо да се получи едно дозиране на звука, което да съвпадне в същия ритъм, в резонанс с мозъчната дейност, а това е много трудно да се постигне на практика“. Знаете ли колко качествена възпроизвеждаща апаратура трябва да имате, за да можете да изкарате 8-20 херца от тези колончици, с които са снабдени болшинството от съвременните компютри и особено на тийнейджърите в техните домове? Интернет изобилства с коментари на ползвали програмата, че тя наистина действала. Според експертите младежите си го самовнушават, а интернет-дрогата е само реклама, зад която се крие желание за печалба. Д-р Кехайов още добавя: „В момента се опитват да въздействат не на възрастното население, а върху подрастващато, защото това са основните потребители на Интернет. За мен би би било много глупаво, ако те се вържат на поредния търговски трик“.

Рекламен трик или не въпросната програма сигурно е ударила доста добра печалба. Възможно ли е пък наистина да има нещо вярно в разказите на тези които са използвали въпросната програма или тези усещания получени от звуковите вълни са плод на внушение и някои други фактори допринасящи за техният „ефект“.

Sorry, but you are looking for something that isn’t here.

На връх рождения ден на WordPress – критика. Sorry, but you are looking for something that isn’t here или надпис на български: такова животно нема – това често ми показва wordpress от няколко дни когато се опитвам да отворя коментари или самите постове. Показвал ми го е и друг път, но много по-рядко. Някой знае ли какъв е проблема?

Как виждате света без интернет?

Повечето съвременни технологии, които използваме в ежедневието ни първо са използвани с военна цел и после масово са навлезли в бита и работата ни. Жив пример за това е интернет, който е едно от най-бързите и удобни за момента средства за информация и комуникация. Какво ще стане ако един ден той спре да съществува. Всичките ни пощи, сайтове и блогове ще бъдат унищожени и това ще е краят на една информационна ера, докато интернет не се замени с някое по-усъвършенствано средство. Замисляме ли се че всичкия ни труд (и това което даваме от нас на света, дори само от удоволствие) в мрежата, било то от дизайнери, журналисти, писатели, учени или IT специалисти ще бъде заличен тотално. Повод за размисли в тази насока ми даде постът в блога на Нели Огнянова – „Бъдещето на интернет – и как да го спрем“ в които има линкове към интересни материали по темата. Полезно е според мен за някои от нас да си припомним как се е родил интернет. Не, че ще побликувам нещо ново и невиждано, но съмнявам се, че мнозинството от днешните малки интернет потребители и тези които тепърва навлизат в материята знаят историята за създаването на съвременното средство за информация и комуникация.

Историята на Интернет започва още през 60-те години, по времето на Студената война между двете велики сили САЩ и СССР. Една от първите идеи за Мрежата принадлежи на военните среди на САЩ. Тогава министерството на отбраната започва да мисли за начин, по който да съхранява важни документи и да ги запази дори при атака с атомни оръжия. Като решение се приело да се изгради мрежа от компютри, разположени на различни места по Щатите, които да могат да комуникират помежду си поне по няколко начина, като по този начин ще се извършвала и автоматична актуализация на данните. И така през 1964 година правителстовото на САЩ дало проекта на RAND Corporation. След редица безуспешни опити всичко пропаднало. През 1966 година обаче една научна организация Advanced Research Projects Agency (ARPA), създадена от група учени на MIT(Massachusetts Institute of Technology) започнала изграждане на мрежа от компютри. За 3 години тя успяла да свърже в мрежата си 40 компютъра (ARPA-Net). Затова и в началото Мрежата се наричала ARPA-Net. Малко след създаването на тази мрежа, за учените било интересно както да съхраняват самата информация, така и възможността да „ползват“ данните. Тъй като ARPA-Net била отворена мрежа това не представлявало проблем и в началото на 70-те няколко учебни института разменяли данни помежду си. Броят на компютрите растял с огромни темпове, появили се първите проблеми (стабилност, съвместимост). Имало много различни операционни системи, и различни начини за достъп към мрежата. Някой разполагали с постоянна връзка, други се свързвали с модем. Всичко това довело до нуждата да се създаде протокол за трансфер на данни, който да „обедини“ компютрите. Така възникнал познатия днес протокол TCP/IP. Благодарение на него трансфера в ARPA-Net протичал по единна и стандартизирана схема. Успехът на ARPA-Net привлякъл вниманието на министерството на отбраната и било решено мрежата да се раздели на две: ARPA-Net и MilNet(съкратено от military network – военна мрежа). ARPA-Net останала за научни цели. С всеки изминал ден броят на новите компютри свързани с ARPA-Net растял. Важна роля за разрастването изиграва Nationwide Science Foundation (NSF). Тази американска организация помогнала за изграждането на сложна мрежа между всички научни центрове в САЩ, както и университети и малки частни мрежи. Тази огромна мрежа била наречена Интернет. В края на 80-те името ARPA-Net отпаднало, и мрежата получила още едно име Backbone(гръбнак). В същото време в Европа имало опити за разработка на мрежи и изграждането им, но по ISO норми. Американския модел на TCP/IP обаче не бил стандартизиран по тези норми, така този протокол бил първоначално отхвърлен. Но успеха на TCP/IP в САЩ не можел да не се признае и скоро се появила европейска мрежа, която подържала повече протоколи за трансфер на данни между който бил и TCP/IP. Мрежата била наречена EuropaNEТ, която свързвала мрежи на различни държави. Не закъсняло и предложението на САЩ за свързването на Backbone с EuropaNET. Координацията на трафика в Европа била поверена на RIPE (Rйseaux IP Europйens). През 1992 година е създаден Ebone (European Internet Backbone). И така се ражда огромната мрежа, която днес познаваме като Интернет.

И все пак на въпроса: как вие виждате света, ако в скоро време умре интернет? Би ли бил по-добър?

Mozilla Firefox – пак проблеми

От известно време насам Мозилата ме дразни, като ми върти гадни номерца. Първо изчезваше и се появяваше когато си иска или докато повторно не цъкна на иконата й. Второ: файловете изтеглени от нея понякога изчезват (без да съм ги трил). Трето: случва се браузъра да забива, при положение, че имам добра и бърза интернет връзка. И четвърто: най-новият й гаф е да ми маха отметките на сайтове, добавени в папката й, както и да изтрива вече посетените страници горе в полето и в историята, т.е хронологията на посетените сайтове. Не знам какъв е проблема, браузъра автоматично го ъпдейтвам, както и редовно чистя компа от буклуци. Ако това продължава ще мина на Opera, въпреки, че от много време съм свикнал с Мозила. Напоследък много ми хвалят Операта, че имала много подобрения и дори била по-олекотена и по-бърза от Мозилата. Това което ми беше направило лошо впечатление от миналогодишното краткотрайно използване на Операта беше, че при постване се появяваха снимки и текстове, разположени не както трябва и коригирането им беше невъзможно. Иначе  наистина Операта ми се вижда по лека от Мозилата.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юли 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,338,182 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: