Archive for the 'Кино, видео и TV series' Category

Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark

fearsofthedark

Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark [2007]

Жанр: Анимация, Ужаси
Страна: Франция

Три зли кучета ръмжат и едвам напират да разкъсат всяко живо същество, изпречило се на пътя им. Дали наистина са кучета или огромни вълци. За дълъги и здрава вериги ги развежда слаб човек с остри и груби черти по лицето. Излъчването му е толкова зловещо, че човек тръпки го побиват щом зърне осанката му. Истински сатана. Един от зверовете се изкубва и започва да гони малко момче. Момчето тича, спъва се и пада, а кучето се нахвърля върху него и започва да го разкъсва. Чува се писък, момчето крещи. Струпват се селяни от полето въоръжени със сечива. Те отиват да пребият кучето, но сатаната започва силно да ръмжи и заплашително да се приближава към уплашените хора. Очите му стават големи и от тях започва да струи злоба и омраза. Хората виждат в тях най-лошото, което някога са виждали и се вцепеняват на място.

Сатаната продължава да броди из земите, останал с два звяра. Някъде на юг млада девойка танцува  фламенко. Второто куче, пуснато от господаря си се приближава към жената. Със стърчащи остри зъби и огромен изплезен език, прави скок и я събаря на земята. Хищника влиза под роклята на жената, чува се силен писък, пада мрак.

Сатаната остава с едно куче. Завежда го до едно огромно огледало и го пуска. Озлобената твар ръмжейки се насочва към образа си, който се отразява в стъклото. Сатаната започва да скача, да пее и да се присмива на любимеца си. Животното се спира и продължава да се взира в себе си. Изведнъж се обръща към танцуващия си господар, скача върху него и започва да разкъсва всичките му органи за отрицателно време.

Това е една част от няколкото преплетени сюжета в „Страх(ове) от тъмнината“, представящи най-древния страх на човека – страхът от тъмнината.
Въпреки, че рядко гледам анимационни игрални филми, този много ми хареса. Напомня ми малко на миналогодишния Persepolis (2007). В лентата има психологически и философски нюанси. С удоволствие бих гледал анимации в този жанр. Продукцията е черно-бяла и е събрала най-добрите художници от областа на комиксите.

Няма нищо по страшно от самия страх. Това е много вярно твърдение, което важи с пълна сила за човешките същества. Някъде бях чел, че падането на сън е останало като отпечатък в съзнанието ни още от древността. Първобитния човек е бил по-малко страхлив и за да ловува се е катерил по високи дървета и скали. Много често неговите опити да изкачи дадено препятствие са се оказвали неуспешни и той е падал на земята. С течение на времето и след многобройни падания, вече се е оформил страхът от падане и така той се е запазил в бъдещите поколения и сега си го припомняме чрез съня (аз на сън не съм падал от много дълго време :)). Страхът малко или много се предава в гените ни от нашите предци. Количеството от него зависи, колко често, човек ще го изпитва и дали ще има силната воля да го преодолее. Давам този пример защото си мисля, че страхът у нас българите идва от турското робство и след това от дадена политическа система на управление. Този страх продължава да живее в нас, а дадени хора продължават да го подхранват. Веднъж преодолеем ли страхът си, ще станем по-силни и по-уверени за да преодоляваме по-големи препятствия в живота ни.

orANGELove

orangelove

Оранжевая любовь (2007)

Жанр: Романтика, Драма
Страна: Русия, Украйна

Страшен и много проблемен се оказа газовия конфликт между Русия и Украйна, но не по този повод слагам това филмово заглавие тук. Онази вечер след като изгледах оранжевата любов се шокирах от нейния финал, които приключи много неочакван и разтърсващ. Това е много силен филм за силата на любовта и жертвите, които сме способни да дадем за човека който обичаме до полуда. За човека в когото сме влюбени до смърт, бихме  споделили и самата смърт. И това е като, че ли истинската цена на любовта: индивидуалното самоубийство – физическо и психическо.

В стар киевски трамвай се събират две романтични души. Роман е известен фотограф, които си пада по авантюри и търси вдъхновението си на необичайни места за работата, а Катя е талантлива виолончелистка, студентка в консерваторията. Тя е с портокалови коси, голяма мечтателка е, и също търси предизвикателствата в живота. Двамата се влюбват от пръв поглед и стават неразделни. При определени обстоятелства те попадат в една игра, чрез която трябва да докажат силната си любов един към друг, като за награда ще спечелят солидна материална благина. Те се съгласяват на една сделка. Правилата на играта изглеждат много прости и безобидни. Един ден една новина променя живота им и съответно взаимоотношенията им. Но чувството е силно и то продължава да изгаря сърцето на другия. Правилата на играта се нарушават, но и се променят, защото любовта се оказва толкова обсебваща, че води до  пълно саморазрушение.

Истината за Орфей

orig_243377_bg

Гледах миналогодишният български документален филм „Истината за Орфей“ и определено мога да се съглася с мнението на критиците, че качеството му е като на документалните филми излъчвани  по „Дискавъри“ и „Нешенъл джиографик“. Филма освен, че е със страхотно качество, информацията разказваща за живота, дейноста и убийството на Орфей е изчерпателна и е поднесена по много увлекателен начин. Филма представя древния герой не само като един певец, които омагьосва всичко живо с музиката си, ами и като един учител, създател на течението „Орфизъм“.

В тази насока се сетих за една голяма гавра в игралното кино, която преди години се излъчваше по кабеларките. Филмова супер продукция на Hallmark  „Язон и аргонавтите“ (Jason and the Argonauts (2000)) представя Орфей и траките като чернокожи. Е как да не се възмути човек от подобна глупост.

Los Cronocrimenes/Timecrimes 2007

cronocrimenes

Los Cronocrimenes 2007

Държава: Испания
Жанр: Мистерия

Не съм гледал късометражните филм на испанския режисьор Nacho Vigalondo, но този, които е пълнометражен, и му е дебют, определено си заслужава вниманието. Мистериозен телефонен звън, уплашено голо момиче в гората, странен мъж с розова превръзка и научна станция в която някой прави незаконни експерименти са главната част от сюжета, който ме остави без дъх до края на филма. В „Престъпления във времето“ много ми хареса заплетеното психологично действие, както и факта, че в този филм не се залага на специалните ефекти. За пореден път се убеждавам, че испанските филми с тематика хорър и фантастика (а и не само), задминават повече холивудските продукции в този жанр кино. Така си спомням за добре направения за мен филм на ужасите  REC, които в последствие някъде видях, че му е направен американски римейк, които определено няма да гледам.

Непредумишлено убийство / Drabet / Manslaughter (2005)

279e2a8f1bc54d6be1d4742617167581834d286cdrabet_2005_arena

Drabet aka. Manslaughter (2005)

Жанр: драма
Страна: Дания
7 награди и 13 номинации

Любовта е опиум за всички сетива. Почти всички като я открием ставаме подвластни на нея и като, че ли спасение няма. Готови сме да вървим срещу себе си и дори да извършим голяма несправедливост за която по-късно ще съжаляваме. Убеден съм, че в една връзка почти винаги единия от двамата обича повече другия. Равностранна любов като, че ли няма, или ако има то е не за кратък период от време, ами за миг. Или за много мигове. Да вървиш срещу себе си когато си влюбен не е егоизъм, въпреки, че гледаш емоционално и физически да угодиш на същноста си, и всичко в теб единствено за това работи. Когато вирусът или ефекта на дрогата наречена любов отмине виждаме огромни щети, които самите ние сме си ги причинили и ако са по сериозни, те ще ни тежат на съвеста цял живот. Коментари в описанието на филма в българския тракер от сорта на: или хм, хм… до каква степен изпростяват мъжете… понякога… същото може да се каже и за жените. Убеден съм, че емоционалното отслабване на нефизическата ни същност, вследствие на любовта е като физическото отслабване на тялото, вследствие на грипа. Заразата не подбира в кое тяло да се загнезди, любовта не подбира в чия душевност да се, много обичам тази дума – инфилтрира.

–––––––––––––––––––––

Защо харесвам и считам, че някогашния хип-хоп беше на ниво и парчетата бяха композирани много по-добре от сегашните в Back to Oldskool  част втора

L: Change the World (2008)

l-changetheworld

L: Change the World (2008)

Държава : Япония
Жанр: Криминален, Драма, Ужаси, Трилър

Той стана един от любимите ми японски филми. Въпреки, че японското кино е по трудно смилаемо и е малко или много по-странно за нас, европейците, има филми които се запечатват много дълго в паметта ни, с добре разказаната история в която има и силна доза човещина. „Л променя светът“ е част от поредицата Death Note, която е съставена от пет игрални филма и аниме адаптация, състояща се от 37 епизода. Всички тези са дело на писателя Цугуми Оба и художника Такеши Обата. Поредицата започва да разказва за отегченият до смърт Бог на Смъртта, Риук, които решава да напише правила за убиване в своята тетрадка „Death Note” и да я изпусне „случайно“ на земята… Ако тя попадне в ръцете на човек, той ще може да убива, всеки и по всяко време, стига да знае как изглежда и да запише името му в нея.Тази тетрадка си намира своя притежател в лицето на гениалния ученик Райто Ягами, който смята, че светът е в опасност и решава да унищожи престъпността на земята… Властите са в недоумение, когато един подир друг масови убийци и рецидивисти почват да умират от сърдечни удари навсякъде по земята. За да разкрие тази мистерия, Интерпол наема един нестандартен дедектив, с псевдоним L, който да залови причинителя на геноцида. Така започва опасната игра на котка и мишка между Райто и L, в която изгубилият ще изгуби и живота си…

Филма „Л променя светът“ проследява последните 23 дни от живота на Ел, когато той намира решение на случая с група от био-терористи, която цели да унищожи голяма част от човечеството с вирус, който е десет пъти по-опасен от вируса Ебола. Той взема със себе си малко тайландско момче, което е живеело в село, в което всички са се разболяли от изкуствено създадената болест, а то е оцеляло благодарение на някакъв ген в организма си, които отблъсква вируса. Към тях се присъединява ученичката Maki Nikaido, която е станала свидетел на убийството на баща си, който е учен, разработващ антидот на вируса. Маки може да бъде носител на вируса, но без да й навреди, поради ниската си кръвна захар, с която се храни вируса. Мрачната атмосфера на филма, внезапните сюжетни обрати и постоянните опити на двете страни в конфликта да надхитрят противника си ще ви задържат залепени за монитора. След като свърши филма почуствах някакво хубаво задоволство, каквото рядко изпитвам след гледане на филми. Това го сравнявам с това да слушаш някакво музикално парче, което да те грабне дотолкова, че след като свърши, все още да продължаваш да изпитваш ефекта му, отекващ в съзнанието. Или да прочетеш някаква хубава книга, която да ти напълни душата и да се почувстваш блаженно.
Филмът е пуснат в Япония на 9-ти февруари 2008 година, имаше примиера в Хонг Конг на 7 февруари 2008 г., в Сингапур на 21-ви февруари 2008, и сега се очаква да бъдат пуснати в Обединеното кралство на 29 декември 2008 година.

Sleuth (2007)

2008-01-2620sl20225447

Sleuth (2007)

Държава : САЩ
Жанр: криминален трилър

Филма е римейк на класиката със същото заглавие от 1972 г., създадена по пиесата на Антъни Шафър, за която става носител на наградата “Тони” на Бродуей през 1971 година. В ролите участват само два актьора: Джуд Лоу и Майкъл Кейн. Мога да кажа, че актьорската им игра, която е основна за филма е страхотна. Добре изградени психологически образи, които те пренасят в различни състояния и те изненадват с голямата палитра от емоции и реакции. С право филма е наречен от критиците хипнотичен, стилен и завладяващ. “Детектив” ми напомня на филмите на Питър Грийнауей, където изкуството-театър се инфилтрира в изкуството-кино и се прави по много колоритен, леко екстравагантен и интелигентен начин. Сценарият на пиесата е адаптиран за големия екран от носителя на Нобелова награда за литература Харолд Пинтър, а режисьор на лентата е Кенет Брана. Сигурен съм, че  „Детективът“ ще го изгледате на един дъх и накрая можете да останете без такъв.

Сюжет:

“Детектив” е  разказ за сложните взаимоотношения между двама артисти. Единият е богат писател на криминални истории, а другият – безработен актьор, който има любовна връзка с жената на писателя. За да си отмъсти, писателят въвлича актьора в сложен и извратен план с опасни последици. Започва игра на котка и мишка, в която един брилянтен ум се изправя срещу друг…

Lost City Raiders 2008

6421375893822244124765b2f5eeace5e0530b48lost


Lost City Raiders 2008

Държава: Германия
Жанр: Приключенски, Фантастика, Екшън

Започнах да пиша и за филми които не са ми харесали, но това е така защото се лъжа по описанията и ревютата, които са написани в различни сайтове.“Похитителите на изчезналия град“ като цяло ми се стори много слаб и изкуствен. Сценаристите и режисьора сякаш набързо са попретупали работата си и са направили някакъв повърхностен филм, които повече би му отивало да бъде анимационен, но с задачата да бъде по изпипан. Като визия германския sci-fi екшън е досущ като американските, дори се питах дали дублажа не е немски, а пък актьорите да говорят на английски, но се оказа, че не е. Познатото лице във филма е актьора Ian Somerhalde, познат от сериала „Загубени“, които там играеше за малко време ролята на Буун (Boone Carlyl). Иначе актьорската игра също ми се стори много е изкуствена и позьорска, няма някакъв хумор или свежи реплики. Чудя се с какво да запомня този филм, като не намирам нещо ключово, с което да си направя асоциации. Накрая имаше известна доза напрежение, в развръзката, но като свърши филма не ти дава повод да се замислиш каква приказка си гледал и какви емоции си изпитал. Смятам, че „Похитителите на изчезналия град“ може да се хареса предимно на детската и тийнейджърската аудитория. Чудя се дали грешката на някои европейски филми е в това да копират американските или просто екипа не е добре подбран за създаването им. Германските филми никога не съм ги взимал присърце, въпреки, че има стойностни, но за първи път попадам на толкова слаб техен филм.

Сюжет:

В близкото бъдеще нивата на океаните драстично се покачват и наводняват голяма част от континентите. Човечеството е почти изтребено, а последните оцелели се спасяват всеки, както може. Богатите живеят в специално пригодени градове, които могат да устоят на наводненията. Бедните пък са оставени на произвола на съдбата. Има обаче и трета група, която се е специализирала в оцеляването и проникването в наводнените градове. След една изненадваща заповед на Ватикана цялата надежда на човечеството се оказва в ръцете именно на хората от третата група – които, освен оставени скъпоценности, ще трябва да търсят в наводнението градове и нещо много по-ценно!

пп. Сетих се, че една единствена реплика ми направи впечатление и това беше следната: „Отчаянието ражда гении“. Когато беше повторена за втори път, имаше и отговор от един от актьорите: “ Отчаянието поражда и язва“… 😦

Кръвожадни трепети с малки вампирчета

cannes-08-22

Eskalofrío (2008)

Държава :Испания
Жанр:Ужаси, Трилър

Санти на пръв поглед е нормално момче, което страда от заболяването детски вампиризъм. И както при всички вампири, силната слънчева и изкуствена светлина му вреди. Заради заболяването си той бива подиграван и тормозен от своите съученици. Поради тази причина той заедно с майка си решават да се преместят да живеят в местно село, сгушено в долините, където слънцето през деня е малко. След като пристигат, те биват настанени от стопанина Димас в стара и разнебитена къща. Няколко поредни нощи започват да стават убийства на овце на местен селянин, като освен изкормнане, на животните е изпита и кръвта. В мен за миг ми се прокрадна мисълта, дали на нашият герой нещо му стана и започва да проявява вампирските си инстинкти, но не не може да бъде. Пък и толкова скоро, не нещо не се връзва. Един ден едно местно момче прибирайки се от училище чува в храсталака странни шумове, наподобяващи ръмжене. На следващия ден уплашен разказва на съучениците си какво е чул и те решават да открият, кое е съществото, което тормози тяхното село. Вечерта се организират и отиват в гората на лов. В дружинката е и Санти. Изведнъж ужасът започва, дадена е първата човешка жертва. Едно от момчето е намерено мъртво, с изпита кръв. Подозренията падат върху Санти и съучениците му веднага се настройват против него…

eskalofrio_cs08

Какво се случва по-натам мили читатели няма да издавам. Има напрежение, страховити моменти леко наподобяващи другия испански филм на ужасите [Rec], неочакван обрат в действието и една зловеща тайна ще излезе на яве. Испанското кино също много ми харесва 🙂 Довечера може да гледаме канадски филм на ужасите от миналата година. Ще видим дали си струва.

За да завършим темата за кръвопийците от човешкият вид ще ви споделя за една теория, според която вампирите страдат от една неизлечима болест, която се казва порфирия. Тя представлява нарушение на обмяната на пуриновите нуклеотиди.Това води до непрекъсната нужда от кръвопреливане, понеже тяхната кръв много бързо се „износва“. Известно е, че при порфирията има и нарушение на фосфорната обмяна, поради което костите, зъбите и други органи започват наистина да фосфоресцират. Вярно е също така, че те имат проблеми със слънчевата светлина и по-точно ултравиолетовата радиация, която може да ги убие.
За мое щастие слънцето грее усилено и топи снежните преспи. Времето е меко и става за разходка. Нищо не ми остава, освен да ви пожелая приятен неделен ден, дами и господа. До скоро включване 😉

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

colbert-gregory-ashes-and-snow6

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

dee-gregor1

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

ashes-and-snow


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2020
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 478 735 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d блогъра харесват това: