Archive for the 'Мелодия и ритъм' Category

Back to Oldskool 2

lilchuckspinkes3

Хип-хопа от края на 80-те до края на 90-те беше много добър за мен, защото не беше толкова претрупан с тежък бийт и прекалено много рими. Освен рапирането имаше и пеене, имаше и повече мелодия и фънк. Сегашния хип-хоп не ми допада много, въпреки, че има изключения. Навремето слушах MC Hammer, Vanilla Ice (който по-късно коренно си смени стила на „пеене“), Kriss Kross (с обърнатите дънки наопаки ми бяха любимци), House of pain, задължително френски рап в лицето на MC Solaar и Alliance Ethnik, след това големите Coolio, Tupac Shakur, DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince, Run-D.M.C., Snoop Dogg и Puff Daddy. Славни и скандални времена бяха, особенно когато враждуваха източните кланове със западните. На част от гореспоменатите изпълнители пазя още албумите, които са на касети. Сега обаче имах нужда да чуя стари и златни неща от черната фънки и джаз музика и затова попълних колекцията си с дискографията на две групи, с които съм отраснал и които много обичам да слушам това са Earth, Wind & Fire и Kool & the Gang. За мое голямо съжаление нямах възможност да отида на концерта на първата група, която ни гостува през ноември 2006 по покана на Jazz FM Radio. Incognito също е любима моя група, която два пъти гостува в България,  отново по покана на същото радио. Първите записи на тази група, която свири ейсид джаз се появяват през 1981 година в албума Jazz Funk. След това следва голяма десет годишна пауза и през 1991 година се завръщат с Inside Life. Инкогнито се пускаха често по денс предаванията по европейското MTV през 90-те години и имено от там научих за тях. US3 е следващата група, на която намерих дискографията. Емблематичното груув парче на 90-те за мен е  Cantaloop. По нашенските радиостанции се скъсваха да го въртят, дори години след  като популярноста на групата изчезна. Повечето сигурно си мислят, че групата е изчезнала от музикалния терен, но за щастие не. US3  издаде миналата година шестият си албум озаглавен “ Say What!?“

Освен рап и хип хоп обичам да слушам и соул R&B. От старата генерация съм харесвал пеенето наBoyz 2 men P.M. Down, Blackstreet, K7 (Swing Batta Swing), Bobby Brown, R. Kelly, Montell Jordan, а от дамските формации: En vogue, SWV, TLC. На последните три групи открих цялата им дискография, която предстои да бъде слушана в някой студен зимен ден. Навремето в едно частно радиото често пускахме и говорехме в ефир за тази стара вълна: oldskool black music, която сега като че ли, българските музикални радиостанции позабравиха да пускат в плейлистите си. Сегашния хип-хоп ми се струва прекалено шумен и претрупан и както казах няма фънк. Той напълно изчезна.  Ако и вие си спомняте тези времена и тази музика, можете да напишете два, три реда с какво ще я запомните.

Музикална пауза

Diplo – Wassup Wassup feat. Rye Rye (Bart B More Remix)

Ronald Christoph – Underground Limbo – този трак кърти отвсякъде (-:

Back to Oldskool част първа

oldskool

Вече окончателно минах на ретро електронна, хип хоп, соул и р’н’б вълна. Зимното време много ми действа зле, не понасям леда и студения вятър и единствено което ме стопля докато съм в движение е да слушам хубава музика. Изобилие от хубава, нова музика, като, че ли за момента няма, а пък и завали ли сняг и взема рано да се смрачава, нещо ме обзема носталгия по стари, но добри парчета и албуми от мойта младост. Първо се започна с групата Soul II Soul. Видях, че на едно място са качили цялата й дискография и много се зарадвах. От доста време търсех всичките им албуми. Групата е готина, кефи ме стилът им смесица от соул, фънк и на моменти леко джази. Като се сетя за името на британците в главата започва да ми се върти техния мега хит Back To Life. Завръщането към корените на олдскуула, като част формирането на музикалният ми вкус, продължи с издирване на цели дискографии или отделни албуми на групи и изпълнители издавали музика в края на 80-те и началото на 90-те години. Сред тях намерих любимците си Black Box, които са прочути с известните итало хаус класики като: Ride on Time, Fantasy, Everybody Everybody, Strike It Up. За съжаление на Блек бокс не можах да намеря техният албум от 1995 година – Positive Vibration, но пък се сетих за яката електронна група Inner City, известна с класическото си детройтско хаус парче „Good Life“. Семпъла с мелодията на това парче до ден днешен се използва в много в създаването на клубни парчета. Албумът им от 1988 година „Big Fun“ стоеше в някакъв забутан тракер и нямаше никакъв сийд 😦

Много харесвам плътните вокали на чернокожи изпълнителки в хаус и соул музиката като Loleatta Holloway, Martha Wash и, като на вокалистките от култовите Snap и C+C Music Factory.  На CeCe Peniston известна с класиката Finally и на Rozalla, известна с Everybody’s Free открих само по един техен албум, един такъв се намира и на Crystal Waters (Storyteller го имам още на касета, но ми трябваше предишния „Surprise“ от 1991), спомняте ли си тяхната много известна Gypsy Woman. От ранните електроники се ощастливих и с цялата дискография на The Shamen. В началото на 90-те много често въртяха по доброто старо МТВ, техните клипове на парчета като Phorever People, L.S.I., Move any Mountain.

Върнах се към времето когато беше актуална електронната, хаус и евро денс музика върху която се пее рап (2 Unlimited, Technotronic, Snap, Culture beat), това не беше лошо това явление, но към края на 90-те години съвсем изчезна. Сега се сетих и за Capella, които в началото нямаха рапър и певица и в първия албум, правеха добър итало хаус. Все пак метнах и техната дискография в една папка. Сега да ви припомня известното парче на S ExpressTheme from S-Express. Те имат цели три албума и компилация с най-доброто от тях. Трите албума ги няма, взех си само The best of. Учудих се много, когато видях, че рейв-рапърката от марокански произход, която шивееше в Швеция – Leila K, и която призоваваше Abrakadabra me say Open sesame има зад гърба си не един, ами цели три албума, плюс компилация с най-доброто. На Dance 2 Trance открих третия албум „Works“ от 1996. Първия го имам на касета и много се радвах, когато на времето се сдобих с него. Купих го от стария ЦУМ, на последния етаж, където преди десетина години имаше щандове с аудио и видео техника. Един от проекта „Денс 2 Тренс“ е Jam El Mar – половинката на известното дуо в денс музиката Jam & Spoon, чиято дискография я имам някъде забутана в дисковете. „Right in the night“, „Find Me“ и Angel (Ladadi O-Heyo) с участието на красивата Плавка разбиваха денс чартовете. Според мен това бяха първите стъпки в създаването на транс музика, колкото и да смятам, че от вчера до днес, в комерсиалният й вариант е претоварена и повърхностна.

U.S.U.R.A. беше известна с парчето „Open your mind“ и „Sweat“. Албума им го имам на касета, но ми се прииска да го имам и на мп3 и затова и него го дръпнах от известен тракер. Същото сторих и с Reel 2 Real, Dj Tonka и Dj Quicksilver. За цвят добавих и албума с най-доброто на афро изпълнителя Mory Cante, известен с популярното парче „Yeke Yeke“

следва продължение…

Satoshi Tomiie с чисто нова компилация за Renaissance

000-satoshi-tomiie-renaissance-presents-the-masters-series-volume-11-ren46cd

Сатоши Томи за пореден път се представи брилянтно с чисто новата си компилация Renaissance Presents The Masters Series Volume 11. Това е третото му участие в квалитетният лейбъл, издаващ големи и известни имена в световната хаус музика като: Дани Тенаглия, Шломи Абер, Ралф Фалкон, Ник Франчули…Първото участие на японският диджей за Ренесанс беше през 2006 година когато издаде тройна компилация озаглавена 3D. Вторият запис беше  двойният диск Renaissance, The Masters Series Part 9, които излезе рано през пролетта на 2007 година и както предходният му, получи голям успех на музикалния пазар.
Новият брой 11 от серията на лейбъла, отново се състои от две части. Музиката която е повече от два часа е една много приятна екскурзия в дебрите на хипнотичния дийп прогресив хаус, с привкус на tech и микро елементи, изчистени бас линии и на някои места леко меланхолични вокали. Неговият нов сингъл в този албум се казва Madrugada и е под псевдонима Mes. Двата диска съдържат общо 26 парчета (по 13 всеки), като сред многото имена единствено разпознавам диджейския тандем Layo и Bushwacka. Сатоши Томи, имащ образованието си на класически музикант се е превърнал в любимец на Ренесанс заради широкия спектър от музика, който обхваща. Неговата дефиниция за хаус музиката си остава същата: „an open minded, evolving form of dance music“.

Sam Sparro – 21st Century Life

Това симпатично фънк парче ми хареса много и преди да свърши видях, че е в плейлиста на radio Future Generation. Веднага го издирих  и започнах да си го въртя по няколко пъти на ден. За първи път чувам за Сам Спаро. Чух две негови парчета и мога да кажа, че музиката му ми напомня на Chromeo и до някъде на Gnarls Barkley. Да живей диското и фънка!

Поздрав за всички!

www.myspace.com/samsparro

www.samsparro.com

Jeff Mills – Blue Potential

jeffmills-bluepotential300dpislim_raggaman

Това ДВД го подритвах от известно време насам, въпреки, че държах много да го имам и снощи вечерта, докато нямах интернет най-накрая му отделих нужното внимание, като седнах да го изгледам от началото до края. Впечатленията от лайфа са ми много добри. Звукът е едно страхотно съчетание между класическа и електронна музика. Майсторът на звука, пионера в детройтското техно Джеф Милс умело вмъкваше бийт в различните изпълнения и създаваше някаква магическа атмосфера. Почувствах се все едно се возя на виенско колело. Имаше приятни издигания и приятни спускания в мелодията и в ритъма, а органичната химия между звуците на оркестър и синтетични ударни ритми на Милс беше направо изумителна.

Една топла юлска вечер, в основата на Pont Du Gard се събира тълпа за да чуе магическия и епичен спектакъл на легендарния Джеф Милс. Елегантно облечени в леко, небрежен стил музикантите от филхармонията на Монпелие се настройха на сцената по техническото оборудване на американският диджей. В концерта взеха участие 14 произведения адаптирани от френския композитор Thomas Roussel и дирижирани от  Alain Altinoglu. Останалите изпълнения бяха на самия Джеф Милс, изпълнени от филхармонията. Сред тях ще открием позната техно класика „The Bells“, парчета от саундтрака „Entrance to Metropolis“; „Sonic Destroyer“ , „Keaton’s Theme“, „Imagine“ и „The March“, все добри композиции от този ненадминат гений на музикално творчество.

Джеф Милс е известен с това, че има уникален начин на работа и стил, когато е зад пулта. За него се знае, че смесва между 30 и 50 парчета в рамките на един час. Избира най-добрите моменти – между 0:30 и 1:30 като продължителност от всяко. Според него, за да е диджей, човек трябва да слуша и познава много добре нещата, които е избрал за колекцията си. В някои интервюта, той споделя, че не се смята за диджей. Описва сетовете си като наслагване на няколко слоя луупове (повторения) един върху друг, с идеята да се получи парче, което не започва и не завършва

В ДВД-то като екстра е сложено и интервю с Деф Милс. Албума „Blue потенциал“ ще ги изненада  приятно любителите на класическата музика, както и ще разшири техния хоризонт с един по различен, но приятен звук. Освен това ще увеличи тяхната информираност, относно трудностите и техническите умения, свързани с създаването на добрата музика, независимо дали е електронна или класическа.

jeffmills-bluepotentialsticker3d_raggaman

Made in BG

pict03191

Снощи влязох в един музикален магазин и след дълъг преглед на музикалните дискове и двд-та, изпитах неистово желание да си взема няколко видео концерта на млади и стари любими български групи. Резултата е на лице, сдобих се с четири диска за около 40 лева. Сега остава да намеря време и настроение за да ги изгледам.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2017
M T W T F S S
« Ян    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,303,169 hits

Flickr Photos

Snowy Evening

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: