Archive for the 'Нещо хубаво' Category

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

colbert-gregory-ashes-and-snow6

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

dee-gregor1

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

ashes-and-snow

Новия ми котарак Мъро

The Love I Have For You


изнамерих това страхотно лятно парче от далечната 2002 година, което до преди час не знаех как се казва, но благодарение на Стоян от радио „Витоша“ вече знам дори и на кой е. Парчето е на Dina Vass – The Love I Have For You и е специален поздрав за всички които обичат лятото. Хаус хита чувам, че е пускан също от радиата „Фреш“ и „NRJ“. Enjoy!!!

пп. много добре, че радиостанциите за хитове (не, че съм им фен, но за фон стават) усетиха какво искат слушателите и вече не бълват предимно нови парчета, ами включват и музика от 90-те години.

Amanda Abizaid – A Place In Time (Theme From The 4400)

Красива песничка


Текста също е красив:

So long ago, Another life
I could feel your heart beat
It’s not a dream, remember us
I can see it in your eyes

We’ll find a place in time
A place in time beyond the sun

We’ll find a place in time
A place in time to call our home

а ето от къде можете да си я изтеглите, заедно с останалите песни от саундтрака на сериала The 4400

VA – The 4400 – OST [2007]

Котарака Йонко

dsc00005.jpgdsc00006.jpg
По цял ден спи и мързелува.

Личност на деня – Сесилия Саркози

Най-добрата новина от много време насам в Българската история – българските медици се завърнаха в България, освободени. Най после близо 9 годишния ад за тях свърши. Приветствам ги с добре дошли на родна земя и дано да преодолеят спомените от ужаса който са преживяли в либийския затвор.

Дойдоха си!

Българските медицински сестри се завърнаха в България

Научихме от много източници, че голям принос за щастливата развръзка на трагедията със сестрите ни в Либия има съпругата на френския президент г-жа Сесилия Саркози:

Първата дама на Франция замина да освобождава сестрите ни в Либия

“Не сте сами” благодари на Сесилия Саркози

Сесилия Саркози се срещна с Муамар Кадафи

Сесилия Саркози: Българки, дръжте се!

Сесилия Саркози призова Кадафи да помилва сестрите

Сесилия Саркози работи за освобождаването на българските сестри в Либия

Ето защо мисля че тя е достойна да бъде личност на деня в България, днес! От мен и от българския народ, мога само да кажа:

Благодарим ви много г-жо Саркузи, че положихте усилия и спасихте българските медици!

Ето и самия блог на президента на Франция: http://sarkozyblog.free.fr/. За съжаление не намерих някакъв имейл на съпругата му.

Най-хубавият ден

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Майка Тереза


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2017
M T W T F S S
« Ян    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,304,450 hits

Flickr Photos

Paiiin!

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: