Archive for the 'Подредени – разпилени мисли' Category

*

Господ или бог може да се тълкува по различен начин от различни хора. Понякога употребявам тази дума, просто защото няма някоя друга универсална и кратка дума за описание на това което движи вселената. Убеден съм, че има необяснима за нас свръх сила, която балансира всичко съществуващо. Тя няма конкретно лице, навсякъде е около нас и за да не се налага да я изговарям надълго и нашироко казвам господ или бог. Вярващ съм, не съм религиозен.

Advertisements

Свобода и демокрация

people

Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват че са свободни –
Йохан Волфганг фон Гьоте –
1749-1832

Хубава мисъл и за съжаление много вярна. Ако я перефразирам относно политиката на някои държави по света няма ли да е вярно, ако изглежда така:

Няма ли по-безнадежно заблудени и манипулируеми хора от тези, които грешно вярват че има демокрация.

Да живееш в интересни времена

„Да живееш в интересни времена е проклятие“ – това гласи древна китайска поговорка и преди няколко години се питах какво означава това. В действителност, обаче този израз няма нищо общо с Китай, нито дори с Азия. За първи път той е произнесен от Робърт Ф. Кенеди по време на своя реч, посветена на апартейда в Кейп Таун, Южна Африка, преди около 30 години. През 1966 година, Робърт Кенеди предприема обиколка на Южна Африка и говори против апартейда по време в което повечето политици дори не смеят да посетят тази страна.

И докато преди се питах защо е проклятие да се живее в интересни времена, сега се опитвам да си представя какво е да се живее в безинтересни времена.

За вещите и хората

Познавам ярки представители на долу изброените групи хора и извода който си правя за тях е от дългогодишни наблюдения. Много често когато съм около тях, ме дразнят с навиците и порядките си, относно отношението им към вещите. От друга страна не мога да ги съдя за това, защото причината за това отношение, определено се крие назад в миналото им, може би във възпитанието им, начина на живот и средата в която са били заобиколени. Тези навици и порядки трудно се изкореняват, но както се казва няма невъзможни неща.

Групата на клошарите

Колкото и сериозно да звучи, тази група от хора действа на принципа на клошарите. Имат средства да си позволят чисто нови вещи, не са социално слаба категория хора, но предпочитат да събират стари с презумцията, че един ден тези може да им потрябват и смятат, че всяко нещо трябва да се използва, докато не му се извади душицата. Тези хора събират  всевъзможни неща от всевъзможни места. Някой си изхвърля нещо което е сметнал, че е за боклука. На тези хора точно това им трябва, те веднага тичат да го вземат и го складират в килера, които е пълен отвсякъде с подобни боклуци. Забелязъл съм, че „клошарите“ рядко изхвърлят боклук, в техният дом си имат всичко (и от пиле мляко). Кашони с буркани, които не влизат в употреба с години, касетки с бутилки, които вече не се произвеждат (стъклени от: олио, мляко, оцет, лимонада, боза), развалени и ръждясали уреди, домакински пособия и прибори за хранене от първата световна война, предмети, „приватизирани“ от фабриките и заводите от времето на социализма, обзавеждане което е излязло от употреба след предишни ремонти, дори тоалетните чинии втора употреба (взети от някъде) се кътат за в бъдеще, когато някога някъде отново могат да потрябват. „Клошарите“ събират от всякъде и всичко, въпреки, че пак повтарям имат пари и могат да си позволят чисто нови и неупотребявани вещи, но не дават да се изхвърлят старите, защото можело някога за нещо да послужат. Поне са искрени и си признават кое от къде го взимат.

Групата на вещоманите

Те също имат средства за да си позволят много нови вещи. Позволяват си ги, но рядко или въобще не ги използват. Тази група от хора има мания да си купува нови модерни стоки, уреди и всевъзможни глезотии, но повечето от тях стоят складирани, неразопаковани и дори човека който ги е купил понякога забравя за тяхното съществуване. Вещоманите много се радват на придобивките, когато са в чисто нов, неупотребяван вид. Ако някой от тяхното семейство вземе да използва някоя придобивка по предназначението й, на вещоманите им става лошо и са готови война да водят, но да си запазят придобивката непокътната.

Групата на клептоманите

Тази група прилича много на клошарите, само с разликата, че обичат да прибират чужди използваеми вещи. Те обикновенно ще поискат нещо от съседа си и много често ще забравят да го върнат или ще присвоят нещо много бързо, без да питат на кой е и без да помислят, че това щом е оставено там, значи е оставено с някаква цел. Тези хора не правят разлика между взех, дадоха ми и откраднах и за това много често си навличат проблеми с другите хора и попадат в конфликтни ситуации.

Имаше един филм за който бях писал преди време, в който една умираща онкологично болна жена казваше следното докато пазаруваше в супермаркет:

Животът е фалшив, гласовете на
хората също.
(тук не съм много съгласен, ама за това друг път)
Като на Мили Ванили.
Виждаш нещата, които не можеш
да си купиш, а и вече не искаш.
Всички тези неща пак ще са тук,
когато теб вече няма да те има.
Тогава разбираш, че всички стоки
по витрините,
всички манекени в каталозите и
специалните оферти и промоции,
кулинарните предавания по
телевизията с най-различни храни
са предназначени само да ни държат
на разстояние от смъртта.Но не успяват.

Тук жената казва това, което чувства, погледнато от състоянието в което е, но ако се замислим от близка гледна точка, ще достигнем до извода, че няма никакво по фалшиво щастие на този свят от това което ни дават вещите.

„Слънчеви помисли“

Чета снощи и днес за протестите и ми става гадно. Вчера имах огромното желание да отида, но бях  възпрепятстван от един проблем и съжалих, че не се включих и с моята подкрепа. Не искам да анализирам събитието, колеги блогъри вече написаха впечатлението си за него. Искам само да нахвърлям раздразнението си и да си задам няколко въпроси за реалността, така както я усещам и чувствам.

Къде изчезна човечността ни?

Защо все повече надяваме маските на лицемерието и безчувствителността си?

Защо завистта, за която знаем, че ни вреди продължава да ръководи мислите ни и действията ни?

Защо продължаваме да сме егоисти?

Защо продължаваме да злобеем?

Защо се страхуваме да бъдем искренни и да казваме това което ни идва от вътре?

Защо не поемем риска да мислим и живеем живота си индивидуално, като личности и да спрем да ръководим от другите, които ни вредят?

Защо живеем живота на другите?

Защо не се обединяваме и подкрепяме, а непрекъснато се делим и си подливаме вода?

Защо си клишираме ежедневието?

Защо съдим повърхностно за другите около нас?

Защо спряхме да изразяваме на глас, чрез жестове и действия емоциите и чувствата си?

Защо нямаме хигиена в много области – най вече в общуването?

Защо толкова се страхуваме и защо сме толкова пасивни?

От какво се породиха тези въпроси. От много неща. Едното от тях е това: говорим си вчера с една роднина за манталитета на чужденците в сравнение с нашия. Тя е била в няколко страни и е възхитена от принципите, възпитанието, мисленето и начина на живот на западноевропейците. Но колкото и да си говорим, да се оплакваме и да се възхищаваме на други народи, няма смисъл. Има смисъл в действията и незабавната радикална промяна в нас самите. Работим ли по въпроса?

Секса движи света, любовта го спасява…

Секса продава, но според мои наблюдения и заключения също движи света. Преди бях на мнението, че материалните неща движат света, но те може би сега са на втора позиция, след секса. Сексът днес не е само средство за размножаване, ами основно е средство за удоволствие и задоволяване на вътрешните потребности – нещо в което няма нищо лошо. Само, че чрез секса се манипулира, със секса се експлоатира и много често заради него стават големи войни и недоразумения.

Проучване установило, че На работа жените мислят за секс… 34 пъти на ден (т.е мислят си за секс през 15 минути),

според друго пък: Мъжете мислят повече за секс, а жените – за шопинг. Но на такива проучвания и изследвания напълно май не може да се вярва. И тук може да има известна доза манипулация. Има едно твърдение, че „Мъжете постоянно подсъзнателно мислят за секс, а жените съзнателно“. Тук може би има нещо вярно. Sex.tialoto.bg казва, че Американски психолози са доказали, че мъжете мислят повече за секс, отколкото жените. Ами да, то е ясно защо. Американските психолози са открили топлата вода 🙂 😉

И все пак къде остава любовта?

Любовта е сериозно нещо. Тя изисква много обгрижване, отдаване и страст. Любовта не е вечна. Както всяко едно нещо на този свят, тя е с определен срок на годност, трае в определен период от живота ни. А след това какво става? След това за някои идват обичта, привързаността и уважението, а за други изневярата, раздялата и новата любов.


Хората. Колко сме крехки физически. 70% вода и 30% плът. Плът която ни дава много удоволствия и болки, плът която може да се разпадне бързо и да не остави следа от съществуването ни. Но все пак колкото сме слаби физически, толква можем да бъдем силни психически.

Снимките и вдъхновенито са от прекрасният спектакълРомео и Жулиета“ на Aterballetto (Италия), с който снощи се закри международния фестивал за съвременен танц „Sofia Dance Week „.

дъждовно време

целунах те мислено и продължих.

беше облачно и студено.

исках да премина през малката локвичка,

която се оказа басейн от сълзи.

подгизнах до кости.

треската в тялото ми

започна бързо да стопля влагата по кожата.

с часове вдишвах изпаренията

пропити с твоята болка и самота.

[rockyou id=118355737&w=256&h=192]


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,364,854 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: