Archive for the 'Подредени – разпилени мисли' Category



Кое чувство е наистина водещо в живота ни?

Не знам дали гей парада ще бъде като всяко чудо за 3 дни – до другата година обаче, но важното е обществото ни да си направи сериозен извод за това: кои сме ние, какво искаме и накъде вървим. Това събитие беше нещо като тест за нацията, проверка за това какво мисли за темата, която е табу  в семейството, и в обществото. И аз мисля, че този парад е щял да остане незабелязан, ако не му се беше направила такава сериозна реклама от противниците на шествието, но пък така обществото нямаше да обърне сериозно внимание на проблема, нямаше да има дискусии, анализи и изказване на различни гледни точки от хора с различен статус в обществото. Нетолерантност винаги е имало и ще продължи да има. Дори ако изчезне дадена група от обществото (малцинство независимо по какъв признак е малцинство), нетолерантността ще се прехвърли върху следващото такова и така нататък. Дори света да беше населен с хора направени по калъп, пак щеше да има нетолерантност срещу даден признак – например за това, че човек харесва дадена култура обособена от музикален стил или да речем от някакво течение в изкуството или, че не притежава дадени умения или, че има определени психологически нагласи или, че има определени интереси в области в които мнозинството няма или не споделя т.н.т. Омраза, злоба и нетърпимост винаги ще има независимо какви хора съществуват на тази земя и това е заложено в човешката природа. Важното е да имаме силата и волята да регулираме тези отрицателни качества и да не позволяваме да вземат превес в живота ни, защото определено не виждам да водят до нещо градивно. Нали не искаме живота ни да премине в това да съсипваме нечии други животи, а пък нашите потребности от това да получим щастие и удволетворение да ги оставим на заден план. Нали не искаме да остареем и да разберем, че повечето от живота ни е минал в омраза и злоба и, че не сме се възползвали от хиляди възможности за това да приемем нещата които ще ни радват, защото живота дава, но въпроса е дали ние съумяваме да взимаме.

Стана ми много тъжно, когато в събота докато вечерях със семейството си видяхме потресаващ случай в предаването „Имаш поща“. Момиче родено с физически дефект  в пръстите на едната му ръка е било дадено за отглеждане в дом за деца с умствени увреждания. Момичето е психически здраво, като мен и теб, но поради небрежността и невежеството е оставено да израства в неподходяща за него среда. Преживяло е тормоз, насилие и нехуманно отношение и това със сигурност е оставило отпечатък в психиката му. Отпечатък с който ще живее до края на живота си. За мен това е много голяма дискриминация, но не по различна от останалите дискриминации, а да не забравяме, че дискриминацията и нетолерантността вървят ръка за ръка. Това което съм забелязал е, че в природата има някаква закономерност и винаги човек получава това което самият той поражда. То е като бумеранг. Каквито действия, мисли и чувства изпращаме точно такива такива получаваме, независимо дали в близък период от време или в по късен етап от живота ни. Всички сме чували приказката, че човек като направи някакво престъпление и  не го поправи има голяма вероятност децата му да изкупят вината за него. Това е вярно и е така за да може същия този човек да премине чрез най-скъпото му нещо в живота през същата болка и страдание което е причинил на другия човек, за да види какво е усещането и през какви трудни периоди се преминава за да се преодолее мъката. И това важи за всички нас, плащаме за всяко наше действие под различни форми. Ако някои от нас не го осъзнават тогава им се дава ситуация в която да го направят, дава им се много време за размисъл. Например човек остава прикован на легло от някаква тежка болест, тогава няма начин как да не преосмисли живота си в миналото и настоящето и да направи планове за бъдещето си.

И друг път съм писал: невежеството и глупостта са много лошо нещо. Те са страшен и опасен бич на всяко време, но е голямо престъпление отказът от търсене на знание и някакво развитие в духовен план на даден индивид. Имаме толкова хубави неща в нас, толкова хубави дарби, качества, умения, потенциал, но ние не ги виждаме или ни е страх да ги видим. Пропиляваме живота си като живеем нечии чужд или прекалено сме заети с околните, вместо да ремонтираме нас самите и тогава да помогнем на други които имат нужда от нашата подкрепа и обич. Ние хората вътрешно сме много крехки и уязвими същества и всеки един от нас може да бъде наранен психически до състояние в което не само да заплаче, но и да страда дълго време. Единствено използваме като крайност отрицателните ни чувства за да защитим тази крехкост и уязвимост, но тази броня от негативност ни вкарва в порочен кръг. Колкото повече бронята става дебела и непроницаема толкова повече съзнанието ни трупа вина и толкова започва да присъства самотата. Рано или късно бронята рухва, защото за да се поддържа се изисква все повече и повече усилия, които с течение на времето стават непосилни, така както физическата ни сила и издръжливост намаляват когато тялото ни остарява.  Тогава, след като бронята рухне остават двете натрупани неща – вина и самота.

Advertisements

Обичаме ли се и до колко?

В спора не винаги не се ражда истината, уважаеми приятели, чисто и просто спора предлага възможност всеки един от нас да изложи аргументите си и да ги защити. Това го казвам, защото онзи ден, в понеделнишката вечер водехме разгорещен спор с приятел в една уютна пицария на чаша бира и с допълнението на неповторимия вкус на любимата ми салата (не знам дали ви се е случвало да изпитате изживяване подобно на оргазъм, докато опитвате храна, която предизвиква такива рецепторни усещания, сякаш опитвате най-вкусното нещо на света). Няма да разказвам за спора, ще разкажа до какви изводи достигнахме за част от хората с които контактуваме в реалния живот, обяснението на постъпките им относно отношението им към колеги, непознати, приятели. Достигнахме до извода, че повечето хора мразят себе си вътрешно и външно и не го осъзнават. Като казвам мразят себе си какво имам предвид. Нека да се върнем още от самото начало, когато всички сме били деца и сме имали непринудено, естествено поведение, като не сме познавали много лоши качества, които са присъщи на възрастните хора. Чистата ни детска душевност, обаче в много случаи  се съсипва. В нея се наблъскват страшно много боклуци (като комплекси, например), наблъсква се грубост, простотия, невежество и всякакви форми на пошлост. Пошлост, която в по-късен етап от нашето развитие започва да се проявява в различни форми и така хората пречат не само на околните, като им създават проблеми, ами вредят най-много на себе си, като нямат желание да се опознаят и заобичат. Защото, колкото и да се мислим за лоши, можем да вземем един лист хартия и да напишем няколко положителни качества, които притежаваме и които са ни помогнали да се справим в дадена ситуация и в даден проблем. А защо да не затвърдим тези качества и защо да не ги увеличим. Няма да ни заболи, нито ще се притесняваме, че изглеждаме глупаво в очите на околните, напротив ще преоткрием нови страни на живота, които ще ни харесат и ще спомогнат за нашето развитие във всяко отношение. Винаги съм твърдял, че човек когато постигне вътрешна хармония и душевен мир, той се заобичва (не по онзи егоистичен начин, в които егото му да вземе превес над разума и така да подтисне своята емоционална интелигентност). С вътрешна хармония и душевен мир той ще открие красотата на заобикалящия го свят без да изнасилва сетивата си. Един вид няма да търси красотата, тя сама ще идва при него.

Но да се върнем още малко на темата за родителското възпитание. Не мога да кажа със сигурност доколко са виновни родителите, че възпитават така зле децата си и им вредят. Голяма част от поведението си им се предава от техните родители. Родителя може да издигне детето си, но може и да го съсипе психически и физически. Само умният и запознат с много аспекти от живота (широко скроеният) родител съумява да предостави личен избор на детето си в живота и не го засипва с ненужни или по-опасното както ги наричам – токсични навици, качества и чувства. В същия ден когато водехме спора, се сетихме за едно жена, която е приблизително на нашата възраст. Дискутирахме факта, че прекалено късно беше осъзнала, че води живота, които й диктува властния родител и на късен етап от живата си започва да преоткрива колко хубави и ценни неща е пропуснала, докато се е подчинявала на волята му. Това е и една от причините да напиша този текст. Аз като тийнейджър винаги си отстоявах правата и малко по малко си бях извоювал лична свобода (трудно ми беше, но се получи) – направих си татуси, имах пиърсинг, обличах се със смъкнати дрехи, излизах и се прибирах по мой си установен график, записах да уча в област в която ми харесва. Само да вметна, че моите родители са много консервативни хора, които водят много прост начин на живот. Много голяма част от възпитанието си съм го придобил не от тях, ами от много четене на книги и четива в специализирани издания, беседи с интелигентни хора на изкуството, слушане на любими радио гласове и попиване на знания от мъдри хора – било то от учители или познати.  Според мен добрия родител е този, които съумява да не повтаря грешките допускани към него от страна на неговите родителите, стреми се или да не прилича на тях или взима само ценните неща, които те са му дали в живота въз основа на техния им житейски опит.

Ето за това повечето хора на днешно (пък и не само) време се мразят и така това чувство, усещане рефлектира върху околните. Защото още от малки са им набивали в главите, че това е лошо, онова е забранено, с този няма да си играеш – защото е извънбрачно дете или защото е с разведени родители, тази колко е дебела, онази колко е грозна и т.н.т до безкрай. Децата ако вземат под внимание тези неща със сигурност ще ги прилагат като възрастни, но и друго нещо също може окаже влияние на това човек да не се харесва. Прекалената взискателност и болните родителски амбиции, също са камъчета които преобръщат каруцата. Не е добре едно дете постоянно да получава отрицателни критики (защо не е като онова дете което е толкова умно, има нормално тегло, не прави пакости). Критиките когато се набиват в детската психика, подсъзнателно се преповтарят и така вече възрастния индивид се мрази, че не е като някои хора имащи перфектни физически дадености, вътрешни заложби, талант и качества. Самия той не е потърсил в себе си дали тези неща в него съществуват и ако съществуват ( дали може да ги доразвие в себе си по някакъв начин. Много често критиката към себе си я прехвърля към даден човек, които не се вписва във вече оформения му от родителите и средата в която е отраснал, стереотип за „нормален“ човек. Това е общо казано проблема. Първата стъпка за промяна на не обичащия се човек е да осъзнае, че има такъв проблем и да впрегне всичките си усилия за изкореняването му. Може да му е трудно в началото, но усилието ще си заслужава. С няколко думи, които пак ще напиша – ще открие чисто нов свят които е изпълнен с красота и много смислени неща.

Магнитуд по висок от 7 степен по скалата на Рихтер чака София

Силно земетресение грози района на София съобщи проф. Рангел Гюров в неделя в предаването пропаганда на Дарик радио. Да, ама през 2005 същия професор обявяваше по медиите същата прогноза: Професор от НБУ прогнозира разрушително земетресение до 1 година у нас. От същата статия цитат: „Българската сеизмична колегия не познава проф. Гюров като учен. Некоректно е хора, които не са специалисти в дадена област, какъвто е той, да се изказват по такъв начин. В близките години надали ще се намери начин за предсказване на земетресенията“, заяви вчера директорът на Геофизическия институт при БАН ст.н.с. Николай Милошев.

Простотията и злобата на един българин в коментарите под същата новина в dir.bg ми се наби в очите: А дано да тресне много яко в София ! 10 степен ви трябва ! И по Черноморието да тресне та да събори всички хотели на мутри и ченгета от ДС. или един друг тук : Много отрицателна енергия в двумилионен град – неминуема експлозия – въпрос на време. Националните трагедии от този мащаб се случват след големи несправедливости в социалната реалност. А този е направо бисер, намира се под новината в най-горния линк: ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, ЦУНАМИ – КОЙ Е ВИНОВЕН? ЯСНО КОЙ – КОМУНЯГИТЕ! ЗАЩО ПРИРОДАТА УДАРИ ИМЕННО КИТАЙ И МИАНМАР, А НЕ САЩ ИЛИ АНГЛИЯ, НАПРИМЕР?! КОГАТО ДОЙДАТ НА ВЛАСТ „НОВОТО ВРЕМЕ“ И СДС БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ЩЕ МОЖЕ ДА СПИ СПОКОЙНО!
Д-р Емил Кошлуков

Не знам какъв коментар да напиша. Май трябва да се напише не народопсихология, а народопатология.

Пролетни (раз)мисли 3

„Око да види ръка да пипне“ – това е една от глупавите приказки, валидна с пълна сила в ден днешен за някои индивиди. Тази приказка описва най-вече ограничените или тясноскроените хора, а те са доста сред нас. Дълго време имах желанието да напиша нещо за тях, въпреки съмнението, че май няма смисъл, но така или иначе нека направя един обзор на мисълта ми за тях. Светът по начало е много разнообразен и неповторим по своята същност. Съществуват многобройни вариации на живота, природата е уникална, ние като неделима част от нея – също. Нашата същност преставлява един микросвят наситен с n-брой чуства, усещания, мисли, възприятия. Вярвам, че всеки човек сам по себе си е уникален и има много заложби и умения, които ако ги развие би правил неща, които на днешно време биха се определили като чудеса, но всъщност не са. Природата не ни е дала всичко наготово. За да развием всяко едно умение се изисква усилия и постоянство и точно тези две неща не умеем да ги правим, особенно в днешния динамичен живот. По начало съм убеден, че много от заложбите и уменията с които сме надарени са закърнели още от израстването ни, понеже на тях не сме обърнали внимание и не сме ги използвали. Примерно вербалната комуникация е изместила в нас невербалната, а за втората съм убеден имаме канали чрез които можем да контактуваме, но не сме положили усилия да ги развием и това може би е трябвало да стане още в началните години от нашето развитие.

Ние хората сме разнообразни. Разнообразни сме в мислите, действията, навиците, усещанията и всико което ни помага да живеем, да се приспособяваме и да оцеляваме на този свят. Различни сме създадени за да допълваме с нашата уникалност, пъстротата на света, защото ако бяхме направени по кълъп живота ни щеше да бъде пълна скука и трагедия. Мисля, че сме създадени различни и с друга цел – да можем да сме толерантни един към друг, да се поставяме отчасти на мястото на някои хора и да съпреживяваме техния живот изпълнен с радост и болка и всичко това да ни помага много в нашето духовно израстване. Истината за света около нас не я знаем напълно, една част от нея може би сме я открили, но за по голямата част от нея, можем да предполагаме каква е тя, според вътрешното ни усещане и нагласи. Все още не сме на високо ниво в нашето еволюционно и съзнателно развитие и точно за това не сме дорасли за много истини. Глупаво и нелепо е човек да мисли само за това което вижда и да изключва, че наред с видимото има и нещо друго по висше. Вярвам имаме много невидими неща около нас, но ние сме затворили много от сетивата си точно заради това не ги усещаме. Ограничените, тясноскроените хора гледат праволинийно на живота, техният ум е зает с дребни житейски неща и много обичат да налагат мнението си и да осъждат другите. Всъщност самите те не осъзнават на какво ниво са в развитието си и това е много жалко. Не могат да твърдят, че познават света такъв какъвто го виждат, защото първо те не го познават и второ нямат нагласата усещането да го опознават в някои области. Няма извънземни за тях, те са единствените във вселената, няма за тях по висша сила, господари са самите те, отхвърлят всяко нещо което не могат да видят и пипнат и гледат на живота, сякаш са го напълно опознали и разбрали. И светът се върти само около тях. Те не могат да проумеят, че има неща по големи от тях, умът им не го побира, представите също. И всичко това с оправданието, че не е доказано и, че не е реален факт. Науката ни все още не е напреднала в много насоки и затова не може да докаже, че съществуват явления и феномени, но това, че не ги е доказала не значи, че трябва да ги изключваме и да твърдим, че са плод на болното въображение, защото много често плодове на болното въображение раждат невежеството и глупостта. Слава богу за последната вече се работи в науката. Живеем още в свят в които много неща не знаем и не сме открили за самите нас, та какво да кажем за вселената и другите висши форми на живот.

Пролетни (раз)мисли и случки 2

Размислите и случките през последните три седмици, залежали в черновите реших да ги опиша минимално с по няколко изречения. Простите неща от живота, които са ми направили впечатление. Малко мрън 😉

*****
Диско модата на 80-те години, какъв кич е била. За нея се сетих онзи ден когато видях един съкварталец, които имаше отзад на врата малко опашле прорасло насред късата му коса (сръбско киче). Вълната от подобни извращения беше хит в началото на 90-те от феновете на сръбската поп-фолк музика. Въпреки, че сега никой не носи подобна прическа, моят съкварталец вече близо двайсетина години ходи така. Като си спомних за него, си спомних за дългия маникюр на кутрето, които някои мъже на възраст, навремето също носеха без да са музиканти. С един такъв, добре поддържан маникюр наш роднина редовно си почистваше ушите от нечистотиите в тях.

*****
Пристрастих се към най-вкусно направеното суджу (арабски сандвич) в София. От няколко места съм го опитвал, но толкова апетитно, както го приготвят в халите на втори етаж не съм хапвал. Като се сетя за хрупкавото препечено хлебче, сочното месце и пикантните подправки, направо лигите ми потичат.

*****
Купих си дънки на чешката марка Kenvelo, а на етикета видях, че са произведени в Турция. Разбирам, че имат филиали и в други държави и това е практика и на други известни марки, но исках точно тези дънки да бяха ушити в чешка фабрика. Исках да почувствам чешкото качество. Това е все едно да произвеждат чешка бира в Турция. Made in Turkey лепнато върху етикетите се е превърнало в нарицателно за некачествени стоки и по специално за дрехи. Сещам се, че преди години Kenvelo имаха една много готина реклама с една млада и засукана монахиня, която след като разкъсва одеждите си и се преоблича отива да купонясва. Клипчето къде ли не го търсих и не можах да го намеря.

*****
Точно преди една седмица докато минавах покрай една кофа пред един блок в квартала ми на асфалта беше пльоснат убит рунтав, риж плъх с големината на котката ми. Този който го е изхвърлил как не се беше потрудил да го метне в кофата, ами го е изтипосал на улицата да шокира хората и малките деца. Дни наред мъртвата гадинка стоеше на същото място, само, че преди това беше размазана от кола, а вчера гледам се е бая поразложила, по нея кацат мухи и мирише на лошо. Кофата с боклука, боклучиите я почистват, убития плъх си седи. Нямам думи за селянията…

*****
Тези филми… сякаш пушенето в някои от тях е все още модно. Заиграването с цигарата, бавното издишване на дима, правенето на кръгчета с него… Нали навика/порока да пушиш на запад, пък и в произведенията на изкуството вече е демоде, тогава защо в съвременните филми отново се пафка и то показно. Вече повече от 2 години не пуша. Не съм и сънувал, че пуша, както съм чувал да се случва на другите екс пушачи. Обаче като гледам как някои пали цигара в някоя “лента”, леко си представям как вдишвам ароматен тютюнев дим и се отпускам. Слава богу това е временно състояние.Така или иначе като съм ги отказал съм се зарекъл вече да не ги поглаждам. Сега се чувствам много добре, а миризмата на тютюн дори вече не ми прави впечатление в заведенията.

******
Изчезна ми котарака. Вече повече от две седмици не се е появявал. Разпитахме съседите и хората в квартала, но те казаха, че не са го виждали. Сигурно е убит или сгазен. Мъчно ми е за него, добър котак беше. Може би трябваше да го кастрирам, така щеше да си стои мирен вкъщи.

Великия ден

Не съм религиозен, но съм вярващ. Религията започва да ми е все по-чужда. Както писах някъде, религиите изкривяват представите ни за света и съществуването ни, но положителното което може човек да извлече от тях е известната доза мъдрост. Може би без религиите света би бил, по-лош и много повече материален, отколкото духовен, но така или иначе когато човек достигне до определен етап от живота си, сам прави изводи и достига до заключения за това в какво да вярва. Не съм атеист, вярвам в силата, която движи вселената и която прави баланс в нея. Вярвам в силата на доброто и любовта. Ръководя се от вътрешни закони, които не знам дали мога да нарека космически. Законите по-скоро са правила и принципи, например уча се или правя добро дело, не защото библията проповядва, ами защото смятам, че позитивното е градивно и съхранява човек от саморазрушение. Ето защо и пиша повече, че позитивното мислене върши чудеса, докато отрицателното убива човек. Пореден, пресен пример мога да дам за това. Наскоро се случи една неприятна случка: почина наш роднина в страшни мъки за много кратко време. Ядовете, които таеше в себе си бяха толкова много, че отслабиха имунната му система и организма не можеше да се справи с болестта. От една малка рана се стигна до по лоши неща – загуби крака си до коляното, после го отрязоха до ябълката, защото раните не зарастваха. След това се разболя и другия му крак и него го загуби, в същото време раните отново не зарастваха. Получи рани и на други места по тялото. Разказваха ми, че този човек така се е отчаял, че ще се оправи и изцяло се е примирил с положението в което е. Ядовете и нервите силно му повлияха на физиката, но като, че ли душенвната болка го е измъчвала повече от физическата. Всичко което мислим и правим в живота си ни се връща и оставя някакъв отпечатък върху самите нас. Това е нещо като бумеранг.

Онзи ден, в събота се обади един приятел и ме попита дали същата вечер ще ходим на черква. Отговорих му, че се колебая, понеже мисля, че човек да ходи на този ритуал трябва вътрешно силно да вярва в религията и такова да е настроението му. Не да отиде само за да си отбие номера и да се повесели с приятели. Той ми отговори, че ме разбира какво имам впредвид, но все пак нека сме били почели празника, защото това е някакъв вид уважение и тъй като от няколко години с компании ходим на този ден на черква, не можем изведнъж да отречем ритуала. Съгласих се донякъде с него и отидох на Св. Неделя. Друга позната, пък преди известно време ми сподели, че навремето ходела много по църкви и е дарявала пари, но от известно време не го прави, понеже е направила извода, че когато е под купола на светите сгради не се чувства добре. Чувствала е студенина и не е намирала успокоение, от което е имала нужда. Започнала е да чете много литература за духовно самоосъвършенстване и там е намерила себе си. „Мъдроста в тези книги ме промени, започнах да мисля и гледам на живота и света около мен по-друг начин, станах по-добра и отговорна“ – бяха думите й, когато я видях наскоро и наистина открих някаква промяна в нея.

Сега единствено имам уважение към религиите, но не толерирам това да се използват за да налагат насилствено идеологиите си и да промиват мозъците. Защото Бог или висшата сила каквато е там, първо се усеща със сърцето, след това се осъзнава от разума и после човек решава в какво да вярва. А дали се питаме, понякога дали наистина има такава висша сила. Щом се питаме, значи не вярваме напълно, че съществува. Но нека не забравяме, че все пак света не се върти само около нас. Светът не е само това което виждаме с очите си. Всеки ден може да откриваме нови чудеса в живота ни, стига да знаем как…

Пролетни размисли

Много мразя хората да не си изпълняват думата, особенно когато са я дали публично. Такъв е примерът от близките дни, когато с един познат (слава богу не приятел) се басирахме за нещо, за което се оказах прав и когато дойде ред да си изпълни обещанието, той започна да увърта и да казва, че не точно това е имал впредвид и, че нещата са стояли по друг начин. Разбира се така и не си изпълни уговорката с което ми падна в очите (не, че съм имал някакви големи очаквания от него, но все пак все още вярвам в човещината). Друго което не ми напрви впечатление, казвам не ми, защото това е типична реакция, характерна за този тип хора, е, че малко преди да научим кой е бил прав и кой не, той е започнал да се подмазва на човек от който, по някакъв начин е зависим и ако се изложи пред него (което така и стана) ще го хване срам и може да има последствия. Започнал е да се подмазва, може би защото е предусещал, че не е прав и, че с голямото си изхвърляне си вкарва автогол. Така или иначе последствия не отнесе (точно заради подмазването) не го хвана и срам.Наглото му поведение продължава да е на линия и много точно го описва приказката „ни лук ял, ни лук мирисал“. Аз за тази му постъпка мога да кажа, че не е мъжка и не му прави чест да се държи по този начин, защото се има за нещо. Ама той сам си се има…

Както и да е различни хора, различни идеали. Понякога се дразня сам на себе си, че приемам 
някои нечестни постъпки навътре и на сериозно, но така е в живота…, биха казали мнозина, всеки се спасява/измъква кой както може. За едно обаче съм доволен от себе си. Доволен съм, че вече не ме е срам от постъпките на другите. Безмислено е да се опитваш да промениш човек, ако той не иска сам да се промени и не вижда, че има нужда от промяна. Радвам се на близки хора с които сме летели преди години в облаците, че постепенно порастнаха духовно и помъдряха и сега гледат по друг начин на живота. Усещат промяната, настъпила в тях и са щастливи от нея. Едно обаче остава непроменено в някои хора, за щастие или за жалост – болезненото чувство за справедливост. Това чувство съм го изпитвал и аз и то много често и мога да кажа, че то така стърже отвътре, че понякога не се сдържаш и правиш това което смяташ, че е нужно да се направи в дадена ситуация, въпреки риска да си навлечеш неприятности от недоброжелателни хора. Така или иначе сега живеем, сега избираме какво да дадем от себе си на света и как да направим живота си и този на любимите хора по-добър и спокоен. Сега избираме какво да научим и какво да променим в себе си, ако наистина осъзнаваме, че имаме нужда от промяна. Пролетта е хубав и вдъхновяващ сезон, но най си обичам лятото. По-топло и слънчево е…


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,358,060 hits

Top Clicks

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: