Archive for the 'Сексология' Category

Секс суингът бил новият хит сред българите


„Суингърите набират лавинообразна скорост“. „Нова секс мода тресе българите“. „Мания по размяна на съпрузи“. „Хайде да менкаме съпрузите“. Това са четирите огромни заглавия и подзаглавия на вестник „Телеграф“ в броя си от 22 октомври. Попаднах на любопитната статия, докато бегло разлиствах купчината вестници, отпреди една седмица, преди да заминат в парното. Не се изненадвам, самият аз съм чул няколко истории за такива двойки. Най-фрапантната история със суинг секс беше следната: събрали се няколко приятелски семейства – съпрузи между 50 и 60 години. Отишли на вилата на едно от семействата, затворили се и целият уикенд го ударили на плътски удоволствия, хапване и пийване. Според мен това не е новост за България. Суинг е имало и преди, само, че е бил битов, докато последните години стана клубен. Разни предприемчиви хора, отвориха в апартаментите или във вилите си секс ателиета и сигурно печелят доста добри доходи от тази дейност. Пък и съчетават бизнеса си с удоволствие. Друг е въпроса дали го правят законно.

Осакатените жени

God’s Sandbox2004

Гледах този филм и се замислих колко жестока е в някои отношения ислямската религия и култура. Филма разказва за историята на хипарско момиче, живеещо на брега на Червено море през далечните 70-те години на миналия век, което ненадейно се влюбва в арабски бедуин и заживява с него въпреки яростната съпротива на семейството на арабина. Прокудени от роднини те се скитат по широката пустиня и намират своя дом в една от пещерите. Голямата любов между двамата е много силна, докато скандинавското момиче не вижда със собствените си очи как семейството на любимия човек извършва обрязване на младо момиче. Малко по-късно, хваната в капан, самата героиня ще изживее това болезнено осакатяване, което е традиционно за някои мюсюлмански страни и се практикува все още.

Какво представлява женското обрязване или наречено още FGM (= Female Genital Mutilation). Женското обрязване е разпространено сред много племена предимно в Африка. В Египет, Етиопия, Судан или Джибути от това са засегнати почти 100% от жените. В други страни обрязването се извършва само в отделни племена, например в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения и др. Но FGM се среща и на Арабския полуостров (например Арабските Обединени Емирства, Южен Йемен) и части от Азия.

Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. Всяка година към тях спадат още два милиона момичета. На ден около 6000 момичета биват обрязвани. Обрязването на момичетата не може да се сравни с това на момчетата, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, като много по-често това оказва отрицателно влияние върху цялостното здравословно състояние. Затова и често то не се определя от страничния наблюдател като обрязване, а като осакатяване на гениталиите. Съществуват различни форми:

– мека суна (sunna = от арабски. „традиция“): правене на разрез, изрязване или отстраняване на предната част на клитора;

– модифицирана суна: частично или цялостно отстраняване на клитора;

– Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор;

– Инфибулация/“фараонско“ обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

Обрязването се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари. Възрастта на момичетата обикновено е между 4 и 8 години.

Причините: FGM е стара традиция, която произхожда от времето на монотеистичните религии. Разпространена е както сред християни, така и сред анимисти. Причините, които водят до това полово осакатяване често са комплексни. Изхожда се от следното:

– Осакатяването на гениталиите се разбира като религиозна повеля (от друга страна нито в Корана, нито в Библията се споменава, съответно легитимира женското обрязване).

– Приема се, че женският пол е омразен и нечист, обрязването и инфибулацията предпазва жената от болести, гъбички, течение и др.

– Обрязването прави момичетата пълноценни жени, защото от жената се отнема „мъжката част“.

– Обрязването намалява сексуалното влечение на жените и ги предпазва от тяхната несдържана сексуалност.

– Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената.

– Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени.

– Трябва да се пазят старите традиции, да се посяга на тях означава да се допуска влиянието на западния свят.

Действителният мотив за осакатяването на гениталиите често се откроява в патриархално структурираните общества. Обрязването служи за контрол на женската сексуалност и трябва да предпазва от загубата на девствеността преди брака. Последиците за здравето са огромни:

– състояние на шок в следствие на голяма загуба на кръв;

– отравяне на кръвта, тетанус;

– заразяване с детски паралич, хепатит и HIV;

– проблеми с отделянето на урина, увреждане и инфектиране на пикочните пътища и бъбреците;

– възпаления на яйчните тръби и на матката, стерилност;

– силни болки по време на месечния цикъл;

– болки по време на секс при обрязаните жени, преди всичко след сватбата, съответно след ражданията, когато при половия акт мъжът навлиза през малкия отвор;

– проблемни, опасни за живота на майката и детето раждания при обрязани жени (вагиналния отвор е прекалено малък и трябва в повечето случаи оперативно да бъде отворен предварително, за да е възможно раждането. Тъканта на белега е нееластична и предизвиква силни болки при раждането. Често това води до цезарово сечение. След раждането жената отново бива зашивана така, че да остане съвсем малък отвор);

– честите болести приковават жената на легло, тя не е в състояние да ходи на работа или да посещава училище;

– психическите последствия са реакции, които напомнят на следствията от други травми: потиснатост и изолираност, реакции на страх, депресии и смущения в поведението. Често съществува и забраната да се говори за изпитваните болки.

Какво се прави срещу женското обрязване на гениталиите? В много страни бяха приети закони срещу женското обрязване. В Египет чрез резолюция от здравният министър беше отправена препоръката, частичното отстраняване на клитора да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Там обаче FGM представлява неделима част от традициите в общество. Първоначално законите имаха обратен ефект и предизвикаха засилване на практиката на тайното обрязване на гениталиите. Често кървящите момичета не биват отвеждани на лекар. По времето, когато се приемаха законите на колониалните сили, често се формираха движения срещу тях.

Въпросът за премахване на гениталното осакатяване на жени е поставен от Световната здравна организация още през 1993 г. във връзка с проведената тогава Световна конференция за здравето. ООН за първи път през юни 2000 г. открито заклеймява FGM като нарушение на правата на човека в Заключителния документ на своята специална конференция “Жени 2000”. Дотогава за гениталното осакатяване се говори само като за “вредна традиционна практика”.

През есента на 2001 г. Европейският парламент приема решение, с което категорично осъжда гениталното осакатяване като нарушение на основните права и свободи на човека и акт на насилие срещу засегнатите жени. Документът съдържа, наред с други, и изисквания за:

– Хармонизация на съществуващите и изработване на нови специални нормативни документи;
Изработване на широкообхватна стратегия от Комисията съвместно със засегнатите общности, неправителствени организации, местни инициативни групи и религиозни водачи;

– Разгръщане на национални и международни разяснителни кампании;
– Включване на FGM в категорията на наказуемите деяния в страните-членки на Общността и неговото преследване, ако е извършено извън националната територия на съответната страна-членка;
– Създаване на адекватни механизми за защита и превенция;

– Гарантиране правото на убежище в случай на застрашеност от FGM.

Специални закони против FGM има в Швеция (от 1982 г.) и Великобритания (Закон за забрана на обрязването на жени 1985 г., Закон за женското генитално осакатяване или Female Genital Mutilation Act 2003), както и в Австралия (в 6 от общо 8 щата), в Австрия, Белгия, Дания, Испания, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ. Други страни, като Германия, Франция, Швейцария и Холандия прилагат общото наказателно

Във Франция още през 1993 г. е осъдена на 5 години затвор жена от Гамбия за генитално осакатяване на двете й дъщери. През 1995 г. на лишаване от свобода е осъден сенегалец, наредил такова осакатяване на 10-годишната си дъщеря против волята на майката. През 1999 г. в Париж обрезвачка от Мали е осъдена на 10 години затвор за 48 случая на генитално осакатяване на момичета на възраст от един месец до десет години. Ефективни присъди лишаване от свобода до 2 години за съучастничество получават 26 бащи и майки на тези деца. Главната подсъдима още през 1994 г. е била осъдена на 1 година условно за същото деяние. Във Франция досега са проведени общо над 20 наказателни производства за генитално осакатяване на жени.

Германският наказателен кодекс третира извършването и съучастието в генитално осакатяване на жени като престъпление, за което се предвижда затвор до 10 години.

От морална и професионална гледна точка по-сложно стои въпросът за реинфибулацията, както и за медикализирането на гениталното осакатяване. Все пак повечето международни организации и национални лекарски асоциации са единодушни, че професионални медицински работници не бива да извършват подобни процедури, които представляват явно нарушение на човешки права. Според СЗО медикализирането на тази процедура не води до отстраняване на злото и е неприемливо поради две основни причини: гениталното осакатяване е в разрез с основните етични норми на здравеопазването и поради това неналожено от необходимост телесно осакатяване не може да бъде извършвано от здравни работници; то би довело до своеобразно легализиране на една зловредна практика. Женското обрязване в никакъв случай не е ограничено само в примитивните племена и не е на изчезване, напротив: то се практикува и от средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Тенденциозно се предпочитат по-драстичните пред по-леките процедури; операциите (преди по време на прехода между юношеска възраст и пълнолетие) се прилагат на все по-млади момичета, дори на новородени, тъй като те не са в състояние да окажат съпротива.

Особеността на тази форма на насилие се състои в това, че не е насочена само срещу една отделна жена, а срещу всички жени като социална група. Насилие срещу жени е всичко онова, което им пречи да реализират своите способности и възможности за развитие поради принадлежността им към женския пол. То често се възприема от обществото като нещо естествено а жените се примиряват пред “неизбежното зло, произтичащо от женската им природа”, или го приемат като биологично установена форма на отношението между мъжа и жената.
Правителствата не реагират спрямо специфичното за половете насилие със същите наказателни мерки, както при други наказуеми деяния. Насилието спрямо жени дълго време не беше възприемано като нарушение на човешкото право, а като „вътрешна“ работа на отделните държави и често беше интерпретирано на ниво отделни държави като „частно“ дело на жертвата и извършителя. Все пак, в повечето страни са приети нормативни документи, забраняващи женското обрязване на непълнолетни или поне инфибулацията. За съжаление, сведенията за тяхното ефективно прилагане са твърде малко. На много места тези закони имат обратен ефект, като водят до засилване на нелегалната практиката. Другаде остават само на хартия поради опасения от масови вълнения или загуба на политическа подкрепа, или че може да се стигне до стълкновения между отделни етноси. Успешна програма се провежда в Кения, където церемониалното посвещаване на девойките като възрастни се извършва под формата на “обрязване чрез думи”. Тя включва образователни програми в училищата и отделните общности е насочена както към жените, така и към мъжете.

Изкореняването на тази вредна и опасна традиция е изключително трудна и дълготрайна задача. Показателен е фактът, че бежанци и имигранти от страни, където се практикува обрязване на жените, запазват тази традиция и в западните индустриални държави, където обрязванията се извършват или от живеещи там лекари от съответната народностна група, или най-често – от доведени за целта “джедда” – традиционни обрезвачки от собствената страна. Някои изпращат децата си “във ваканция” в родината. Предполага се, че във Франция ежегодно се осакатяват около 20 хиляди момичета, във Великобритания – 10 хиляди, в Италия – 6 хиляди. В Германия по данни за 2003 г. се счита, че от официално регистрираните 59 хил. африканки, произхождащи от такива страни, 29 хил. момичета и жени са вече засегнати или застрашени.

Опитът на международни и местни правозащитни организации показва, че едно от най-важните средства за противодействие е търпеливото и целенасочено разясняване на рисковете и последиците от гениталното осакатяване с активното участие на местни противници на тази практика, политически, религиозни и селски водачи, медицински и социални работници, традиционни лечители и “джедди”. Работата с последните е от особена важност, тъй като те са сред най-ревностните защитници на тази практика, която в условията на всеобща бедност им осигурява стабилни и значителни доходи.

Женското обрязване на гениталиите се превърна в тема на международните организации за защита на човешките права и здравните организации едва преди няколко години. Сега то се практикува и от бежанците и емигрантите на западните страни. Освен във Франция никъде другаде не са предприети крайни мерки срещу тази практика. Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. За страничния наблюдател е трудно да разбере, че именно тези жени, които позволяват тази вредна процедура да бъде извършвана с техните дъщери, го правят водени от желанието, да увеличат шансовете за женитба и добър живот на своите деца в рамките на тяхната култура.

Днес в много страни съществуват малки проекти и инициативи на местни женски организации, които на много нива водят до резултати в борбата срещу женското обрязване и неговите последици: чрез активна просветителска работа, медицинско обслужване, домове за момичета, образование и квалификация, както и създаването на алтернативни работни места за акушерки. Освен това се поощряват други обреди и традиции като алтернатива, за да се въздейства срещу страха от загубата на културната идентичност.

Бежанците

Според UNICEF и други агенции на ООН би следвало да се признава бежански статут на жени и девойки, избягали от своята страна, за да не бъдат подложени на генитално осакатяване. Конвенцията на ООН за бежанците, по която България е страна, определя като бежанец всяко лице, което “при основателни опасения от преследване по причина на…принадлежност към определена социална група…се намира извън страната, чийто гражданин то е и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения”. При опасения за преследване от страна на отделен човек или група, които не са правителствени агенти (така биха могли да се разглеждат случаите на женско генитално осакатяване) и страх от сериозно увреждане или малтретиране “преследване” има само тогава, когато съответната държава не е в състояние или не желае да защити жертвата. При наличието на такава защита молбата за убежище няма изгледи да бъде приета.

Различни социални, културни и религиозни норми на поведение и традиции може да приемат свързаното с пола увреждане за нормална практика. При тези условия може да липсва държавна защита, ако самата държава не желае или не е в състояние да я даде. В случая е без значение, дали причината за тази липса на защита е одобрение от страна на държавата на тези норми, обичаи и традиции, нейно безразличие или безсилие.

В световен мащаб единици са жените, получили бежански статут на основание, че са застрашени от генитално осакатяване, ако се завърнат в своята страна. В публикация на Амнести Интернешънъл от 1998 г. се посочват по един случай в Канада и САЩ и два в Швеция. През 1999 г. има втора одобрена молба за убежище в САЩ. Конкретни данни за Великобритания няма, но в доклади на Британското вътрешно министерство се споменава за случаи на молби за закрила, признати за основателни въз основа на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение”). В Германия влезлият в сила от 1 януари 2005 г. нов Закон за пребиваването (заменил действалия дотогава Закон за чужденците) вече поставя застрашените от специфично за пола насилие на едно ниво със застрашените от политическо преследване.

Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. Но то действително е фундаментален проблем на човешките права със сериозни здравословни и социални последици. То представлява грубо нарушаване на правото момичета и жени на телесна неприкосновеност и практически увековечава неравенството между половете. Осъзнавайки острата необходимост от създаване на обществена чувствителност към този проблем, в редица развити страни се работи по конкретни програми за специализирано обучение на здравни и социални работници, за включването му в подходяща форма в учебните планове на училища и висши учебни заведения, за създаване на общ кодекс на поведение при сблъскване със случаи на осакатени жени и методики за адекватно противодействие и борба за изкореняване на тази практика, отчитайки деликатността на проблема от социалнопсихологическа, морална и културна гледна точка.

Женската еякулация и техники за постигането й

 

Женската еякулация настъпва при оргазъм, ако изобщо настъпи. От вагината излиза течност – на капки или на струйка – и много често това се приема за напикаване, защото усещането е същото, а и течността идва от същата посока – основата на пикочния канал. Там – около уретъра, са разположени парауретралните жлези, които са около 30 на брой, от които идва тази течност и които са в състояние да произведат тази течност за неочаквано кратко време. Тези парауретрални жлези представляват система от каналчета, отворени към уретъра, които са обградени от голямо количество нервни окончания. Това прави цялата тази област особено чувствителна при стимулация и при такава стимулация някои жени изпускат течност. Каква е тази течност и за какво служи не е известно на науката, но това, което се знае със сигурност е, че не е урина и не е лубрикант (овлажняващата течност във вагината), защото има различен химичен състав.

Сега ще спомена за някои техники, които могат (но не задължително) да ни доведат до оргазъм, придружен от еякулация. Вид оргазъм, който вероятно малко от нас са изживявали и който е една много интензивна емоция, ако мога така да се изразя. Женската еякулация е позната за някои жени, но за много е или напълно неизвестна и не знаят какво да правят… или просто се срамуват да опитат. А не са малко и тези, които дори да знаят какво да правят и да опитват – не могат да го достигнат. Както вече стана дума, дали ще се достигне до еякулация и какво ще е нейното изражение зависи в голяма степен от количеството телесни течности, който организма на конкретната жена може да произведе. Варира от няколко незабележими капчици, до… струя, която може да напълни халба за бира. За достигането й, обаче, всяка жена се нуждае от малко техника, с която да си я „повика“.

Областта на парауретралните жлези, които трябва да стимулираме, се пада се от обратната страна на окосмения триъгълник (ако ви е окосмен). Самичка трудно ще я намерите заради неудобното местоположение, но вашата партньорка може лесно да я открие, защото усещането при докосване е за грапава област, докато всичко наоколо е гладко. При стимулация тази пореста област се изпълва с течност, която при еякулация се излива. При начинаещите момичета първата еякулация може да им се стори като уриниране, но както вече стана ясно това не е урина, а и технически не е възможно да се уринира по време на оргазъм, защото в този момент уретрата ни е напълно затворена, така че каквото и да излезе, то не е урина в никакъв случай.

Оргазъм след стимулация на G-точката, придружен от еякулация освен огромно удоволствие води и до психическа умора и за разлика от клиторния оргазъм жената ще се нуждае от кратък период за възстановяване. Всъщност трябва да отбележа, че много се спори дали всяка жена има активна G-точка и дали всяка е способна биологично да достигне до еякулация.

Стимулацията на G-точката до достигане на еякулация изисква три много важни предпоставки: достатъчно време, деликатност и обикновенно (но не задължително винаги) проникване с пръсти. Започва се със стимулация на грапавата област на G-точката с повечко пръсти, което за немалко жени може да е дори по-възбуждащо от стимулацията на клитора. Необходими са много лубриканти и много нежност при стимулацията. Добре е лубрикантите да са предварително затоплени до телесна температура. Ама вътрешно-телесна. След като проникнете с колкото се може повече пръсти започвате да стимулирате,  докато не усетите вагиналните мускули да контрактират около ръката. Тези контракции са първия сигнал, че оргазмът идва. Но и първия сигнал, че трябва да се променят действията ви. Сега освен стимулацията на G-точката с пръсти, трябва с палеца да започнете да масажирате и клитора. Пръстите вътре във вагината и палеца масажиращ клитора, трябва да се притискат и едни към други – едните отвътре към палеца, палеца навътре към пръстите във вагината. Нещо като изстискване на сок от лимон. В момента в който видите че оргазъмът започва, извадете рязко ръката и ако тя в момента на оргазъм напъне вагиналната си мускулатура, ще изстреля струйка от събраните секрети. Което ще е нейната еякулация.

После веднага без изчакване дори да прекъсне, вкарайте наново пръстите и не спирайте. НЕ СПИРАЙТЕ! Оргазмът ще бъде не само много интензивен, но и ще има последователност. Това може да продължи дори до 15 минути. Но не трябва да се спира със двойната стимулация. След като поиска да спрете, дайте й малко почивка и пак започнете. Гарантирано е, че ще има още оргазми.

– Покрийте леглото с няколко ката хавлии. Напълно възможно е еякулациите да са толкова обилни, че да преминат дори през три пласта хавлии, така че колкото имате на разположение – използвайте ги всички. Максималното количество течност, известно на науката е половин литър

– Ако се страхувате от спин, то не се притеснявайте да не ви оплиска струята. Тя може да е доста силна и да се разпръсне надалеч, но ако ви опръска няма опасност дори и да съдържа вируса в себе си. Вируса умира за секунди в среда извън тялото, и при температура по-ниска от вътрешнотелесната, така че единствено опасно е да не попадне в очите или в устата ви. пръстите ви имат маникюр и са вътре във вагината на жената, при оргазъм контракциите могат да доведат до неочаквани нейни движения и да я нараните с ноктите си без да искате.

Не забравяйте, че ако ви е за първи път, има голяма вероятност партньорката ви да почувства срам от своята еякулация и да си помисли, че се е напишкала. Това е един много… ама много интимен момент, а не просто някаква си там еякулация и трябва реакцията ви да е като за нещо много нормално, за да не се притесни съвсем. Също така, ако й е за първи път, може интензитета на нейния оргазъм да е неочаквано голям и бъдете готови за писъци, гърчове, животински ревове или там каквото дойде, което може също да я обезпокои, така че реакцията ви и тук трябва да е подходяща, за да е комфортно на момичето.

Добре е да имате наблизо напитка. Обикновенно еякулацията е последвана от силна жажда. И от усещане за хлад. Затова я завийте веднага след края.

Що се отнася до еякулиращата жена, то тя трябва да се отпусне напълно и да е приела напълно това, което ще се случи, без да мисли за евентуалните неудобства. При първите симптоми на настъпващ оргазъм, тя трябва да напъва вагиналните си мускули, все едно се опитва да пишка. Спокойно – няма да се напишка. Уретрата е напълно затворена по време на оргазъм и няма как да се напишка просто. Затова смело трябва да напъва. Възможно е по време на това напъване да изпусне газове. Бъдете готови и двете за това, но ако няма как да я „подготвите“, идеална работа върши проникването с пръст в ануса и задържането му там.

Феромоните – най-бързият път към леглото

Сигурно сте виждали много реклами за парфюми със следното съдържание:

Ако нямате време за свалки и за красиви думи, а държите единствено на качествен секс с харесван партньор – използвайте парфюми с феромони. Те ви правят неудържими, защото макар и да не излъчват миризма, действат на противоположния пол безотказно. Мъжете се втурват след жена, напръскана с феромони, все едно сърфист е понесен от Голямата вълна. Усетят ли феромона в мозъка си, жените падат като талпи в леглото. Тези химически вещества ще ви накарат да дадете всичко от себе си в секса. Използването на изкуствени феромони е хит на Запад, особено след като CNN обяви, че човешките същества реагират силно на тях. Това са естествени химически “аромати”, които мъжете и жените произвеждат и “разпръскват”, за да привлекат срещуположния пол. Това е така, защото фактически феромоните не миришат, а се възприемат от мозъка чрез т.нар. вомероносен орган, който е малък рецептор в носа. Той възприема феромоните и ги праща като сигнали в хипоталмуса на мозъка. В него се генерира сексуално привличане. Който излъчва повече феромони, очевидно сваля повече жени. Макар да не играят буквално ролята на бухалка, която поваля жените в леглото, феромоните помагат решително да се стопли ледът между двама души. Жените започват да приемат мъжете като близки по душа същества – изведнъж чертите му стават нежни, погледът му игрив, устните му изричат толкова познати неща, все едно никога не са били разделени. При мъжете феромоните действат по-първично и падат всякакви задръжки – дали е тя, дали не е рано, дали си заслужава… Тогава мъжете тръгват в атака. И всичко завършва с бурен животински секс. Феромонът за мъже се нарича андростенол, а за жени – андтростенол. Макар имената им да звучат почти еднакво, те са напълно различни. Обикновено 1-2 капки от парфюма със специалната химическа субстанция се впръскват както обикновенния парфюм и на същите места. Те действат в продължение на 4-6 часа.

Въпроса е обаче следният: човек след като използва по този изкуствен начин тези вещества
не се ли замисля след време, че е глупаво цял живот „сексапила“ и сексуалната му слава да се дължи на единствено от тези парфюми. Не осъзнава ли, че обектите му на желание не са привлечени от естествената му природа и излъчване, а от лабораторно създадени химични субстанции. Защото в началото е хубаво феромонения човек да има много обожатели, но след време идва период на преосмисляне и осъзнаване, че човека е зависим от шишенцето с вълшебната течност и ако спре да го ползва, успеха му сред жените ще е както преди – нулев.

И все пак нека отговорим на няколко важни въпроса:

Какво са феромоните?

Феромоните са неголеми органични молекули, които действат като форма на химическа връзка между две личности. Те се отделят от жлези, които се намират в подмишничната ямка, около гениталиите. Попадайки във въздуха, феромоните се възприемат от чувствителните рецептори на органите на обонянието, които предават възбуждащ сигнал в кората на големите полукълба. Половите феромони се явяват важно средство за сексуално привличане и комуникация у всички животни, и човека. Те до голяма степен определят сексуалната привлекателност на жената и мъжа. Отделяйки се във външната среда, те подсъзнателно влияят на човека, възбуждайки в него сексуалното влечение и желание.Тези феромони практически не притежават миризма, но действат в много малки количества на рецепторите на вомероназалния орган (който се намира в носната кухина), а чрез него и на функциите, които се контролират от хипоталамуса (половото желание, половата готовност, дълбоките емоции, нивото на хормоните, зрелостта, агресивността или покорството и др.) от мъжете имат в своята пот феромони, които ги правят особено привлекателни за жените. Това мистично, сексуално вещество се нарича андростерон. Той се съдържа в кожата и косите на мъжете и когато се излъчва, сякаш изпраща към жените някакъв несъзнателно възприеман от тях сексуален призив. Когато жените казват, че не знаят защо те предпочитат един или друг мъж, това вероятно се дължи на “зова” на феромоните.
Впрочем, андростерон произвеждат надбъбречните жлези, както на мъжете, така и на жените (при тях той се нарича андростенил). Женският феромон се нарича копулин и основно присъства във вагиналната течност. В по-големи количества той се отделя от жените по време на овулация. Мъжете от своя страна пък предпочитат именно този феромон. Половите феромони играят важна роля в любовта от пръв поглед, която може би трябва да се нарича любов от пръв мирис.

Защо по-рано никой не говореше за феромони?

Защото това е сравнително ново откритие. До 1995 година се смяташе, че човекът не изработва вече феромони. Учените не бяха ги изолирали и отделили. Преразглеждането на отношението към феромоните започва през ХІХ, когато френският натуралист Жан Анри Фабер открил, че женската пеперуда може да привлече в стаята, в която се намира десетки мъжки пеперуди. Той предположил, че пеперудата изпраща някакви химически сигнали, неуловими за човека, но никой по това време не успял да провери това предположение. Едва в края на 50-те години на ХХ век група немски учени успели да изолират секрет от жлезите на пеперуда и да докажат, че на едно от веществата в този секрет самецът реагира също както на присъствие на истинска пеперуда. През 1959 ентомолозите Питър Карлсон и Мартин Лушер предложили тези вещества да бъдат наречени феромони (от гръцки phero – нося и hormao) веществата, които животните отделят около себе си и които предизвикват определени поведенчески или невроендокринни реакции у друго животно от същия вид. Терминът скоро се разпространява не само в научната но и в популярната литература.

За да разберем какво е това феромони, можем да си спомним за хормоните. Хормоните са химически вещества, които буквално свързват в едно цяло организма, осигуряват бърз обмен на информация между неговите части. Същата роля играят и феромоните, но тяхната задача е да свързват индивидите, принадлежащи към определен животински вид, в двойки, семейства и съобщества. Напоследък се наблюдава тенденция към разширяване на възгледа за феромоните и към тяхното семейство нерядко се причисляват всякакви вещества, действащи в “химическото” общуване на животните. Колко добре действа тази химическа сигнализация, управляваща любовното поведение на животните, можем да се убедим, наблюдавайки мъжкото куче, което се втурва по “горещата следи на любовта”, без да се съобразява с опитите на своя стопанин да го върне обратно. Но нито един експериментатор не успява да получи такава реакция при човек. Защо?

Преди всичко човекът умее да се контролира и да избира мястото, където да се поддаде на сигналите на страстта. Освен това не всички миризми за него носят приятни спомени. Учените днес знаят много повече за животинските феромони, отколкото за човешките. Никой засега не знае кой е “главният” феромон на любовта, но независимо от това андростенонът и андростенилът вече влизат в състава на редица парфюми и козметични препарати.

Откритието на копулина, феромон от вагиналния секрет на самки става сензация. Експериментите показват, че само миризмата на този феромон довежда самците до неописуема възбуда. Твърде скоро се появиха и първите парфюми, съдържащи копулин, на който се приписва вълшебна сила.

Как се долавят феромоните?

Феромонните сигнали се долавят от специален орган в носа – ВНО-вомероназален орган. Когато ВНО долови феромони, изпраща сексуален сигнал до мозъка.

Руски учени от своя страна доказали с помощта на съвременна техника, че носът на всеки има специфична структура, която учените наричат вомероназален орган (вомер – част от носната преграда). Той се отличава от „животинския“ си аналог по разположението, устройството на рецепторните клетки, възприемането на ароматите и даже по това, в какви структури на мозъка се отправя получената информация. Това не е резервен вариант в случай, че основното обоняние откаже, а автономна система със свои задачи. Вомерът при хората не само съществува, но и активно функционира и може да управлява поведението ни независимо от нашата воля, тъй като ароматите и миризмите, възприемани с негова помощ не са осъзнати от човека. Именно под влияние на „ароматите невидимки“ човек може да прояви повишена общителност по отношение на хора от собствения или противоположен пол, държат се агресивно или излъчват дружелюбност. Увреждането на тези зони при хирургически операции на преградата на носа например, може да се отрази на сексуалността на пациента, а според някои данни – дори да доведе до импотентност, твърдят от своя страна руски учени.

Според проучване на американските им колеги най-интересното е, че този орган възприема само… сексуални аромати и помага на хората да изберат подходящия партньор. Той е нещо като „шесто чувство“ или интуиция, макар само на генетично ниво.
Все пак човек не може да „води за носа“ природата. Естественият собствен мирис на всеки човек носи информация за генетичния код, от който зависи подхождат ли си хората или не. Но във войната на половете добри са всички оръжия, използвани и от двете страни.

Така на полесражението излиза тежката артилерия – парфюмерийната промишленост. От древни времена жените както умело гримират лицата си, боядисват косите и ноктите си, така могат успешно да променят и природната си миризма с помощта на благовония, масла, парфюми и дезодоранти. А мъжете използват парфюми, направени на мускусна основа – аромат, на който жените определено реагират положително.

В първото поколение парфюми-„примамки“ са добавяли секрет от анални жлези на различни животни, някои и от рода на котките.
В наше време синтезирани изкуствени феромони са в основата на парфюмите, обещаващи сексуална неотразимост. Неотдавна англичаните обявиха, че в британските дискотеки и нощни клубове се монтират автомати, от които всеки може да си купи кърпички, напоени с мъжки или женски феромони. Салфетките „Xcite!“ струват 1 английска лира.

Джордж Дод, шеф на проучванията на компанията-производител, е изследвал феромоните в продължение на 30 години. За да увеличи сексуалното си излъчване, човек просто трябва да натрие врата, китките или друга част от тялото си с кърпичките „Xcite!“. Нашенецът може да разчита и на по-примитивни средства, за да привлича… противоположния пол. Все пак, в любовта е като на война – всички средства са позволени! И май с едничката цел – красивите емоции. А те, както е известно, са резултат от серотина и допамина, които по време на секс се изработват под въздействието на хипофизата. И в крайна сметка след любовната еуфория е резултат от… серотина и допамина.

Как се използват феромоните – парфюмите с феромони?

Феромоните – парфюмите с феромони се прилагат най-добре директно върху кожата(врата, китките, зад ушите).Най-голямата грешка, която се допуска е, че се слага прекалено много. Поради високата концентрация на феромони е необходимо само едно или две впръсквания.

Изследване в U.C Berkley USA потвърди ефикасността на човешките феромони и патентованата Технология на нашите продукти.
Изследването, проведено от членове на Института „Хелън Уилс“ и Департамента по Психология към Университета, с 60 човека потвърди ефекта на феромоните върху хората.

Австралийската организация „Бенет Рисърч“ проведе проучване с 306 човека от мъжки пол, използващи феромони.Резултата: 90% от участниците признаха че феромоните са увеличили тяхната привелкателност сред жените и са практикували секс много по-често.

Какво означава Вомероназалните органи са 2 малки сензора в носа, които действат отделно, от останалите реагиращи на нормалните мириси. VNO се използва от тялото само за да долавя феромоните.Счита се, че VNO отговаря на 6-тото чувство!
Университетът на анатома Дейвид Л. Берлинер разработва вещество, което се открива по кожата на човека. Когато поставя част от веществото в отворени шишенца в лабораторията, внезапно забелязва подобряване на
отношенията между по-рано язвителна група от изследователи работещи с него. Когато премахнал веществото след няколко месеца, групата възвърнала предишните си взаимоотношения. Берлинер замразил и запазил екстрактът.

Около 30 години по-късно, биотехника Силикон Вали, благодарение на
подбрани лекарства и козметични продукти, достигнал до веществото. През 1989 той организира Erox Corp, където се изолира вещество максимално близко до това, за което е вече известно, че стимулира сексуалната активност
при животните(когато мъжкият хамстер усети аромата на феромоните които се излъчват от женскя хамстер, той е готов за чифтосване)
След това идва друга изненада: Феромоните представляват аромат, който не се долавя от обонянието.

Какво може да ги открие?

Мистерията принуждава Берлинер да преоткрие мъничък колкото бобово зърно орган в човешкия нос благодърение на който се обяснява влиянието върху човещкото поведение.Структурата се нарича VNO
(латинско наименование на орган, които има мембрана, която покрива биологичната преграда)
При животните VNO се нарича рецептор на половите феромони.
VNO е открит от хората преди много години, но учените го определят като безполезен атрофиран орган – Защото човешкият орган е малък и скрит. Достига се до заключението, че е закърнял.

Берлинер ръководи изследвания, целта на които е да се открие приложението на органа.За изненада на всички, той успява да открие действието му на рецептор на система напълно различна от тази на обонянието,
а именно на шестото чувство. Определя се нерв успореден на нерва на обонянието, който свързва VNO с контролния център в мозъка, който опредля емоциите като сексуалните – глад, страх, гняв, както и температурата
на тялото и ритъма на сърцето. Учените, Лари Стенсас и Луис Монти, определят феромоните като вещества, които оказват влияние на човешкото VNO.

Отделяме ли феромони по естествен път?

Естествено ние комуникираме химически един с друг през цялото време. Това е нещо което много хора не осъзнават.

На хомосексуални мъже влияят ли им същите феромони?

Използвайки мозъчна технология, шведски изследователи доказват, че хомосексуалните и хетеросексуалните мъже отговарят на различен аромат, който може да предизвика сексуално желание, и че гей мъжете отговарят на аромат подобен на този на който отговарят жените.
Новите открития определят нов начин за изучаването на феромоните, като биологична основа на сексуалният избор.
Феромоните оказват различно влияние на индивидите от един биологичен вид, определят сексуалната активност при животните, но оказват различно влияние върху различните индивиди. Новото откритие, което доказва наличието на човешки феромони, е публикувано в изданието Протоколи на Националната академия на науките от Иванка Савич и колегите и от института в Стокхолм. Химиците изучават вторичния производител на тестостерон в мъжката пот и естрогенът, като съединение в женската урина, и при двата вида се допуска възможноста за наличие на феромони.

Ароматът има специфична миризма, коята се възприема от определена част от човешкия мозък и се активизира когато по-голямо количество кръв навлезе в мозъка и активира определени нерви.Преди няколко години др. Иванка Савич и колегите и доказват, че съединението се възприема от мозъка по различен начин от обикновенния аромат.
Смята се, че естрогенът активира област при жените която излъчва определена миризма, която активира определена като част от мозъка на мъжете от където водят началото си всички нерви, особенно зрителния и нерва на обонянието.Това е централна област в мозъка,
която управлява сексуалното поведение и се смята, че контролира хипофизната жлеза и хормоналното състояние на тялото.

От друга страна, мъжката пот прави точно обратното, активира определена като част от мозъка на жените, от където водят началото си всички нерви, особено зрителния и нерва на обонянието. Двете съединения оказват влияние поведението както на мъжете така и на жените, играят роля на аромат при единия пол и на феромони при другия. Шведски учени решават да проведат експеримент с гей мъжете, като трета група. Гей мъжете реагират на аромата по същия начин като жените. Др. Савич открива, че възприемането на феромоните не се определя от половите белези, а от личната сексуална ориентация на индивида.

Др. Савич казва, че разработва изследвания за изучаване на възприемането на феромоните при гей жените, но все още не е готова за публикация в тази насока.Учените твърдят, че хората който реагират повече на нервите на зрението отколкото на обонянието не трябва да прибързват с изказванията относно сексуалното привличане дължащо се на феромоните. Ролята на феромоните не може да бъде отречена дори в случаите в който се наблюдава, че жените работещи на едно и също място синхронизират менструационните си цикли.

Биологът др.Катрин Дулак,която изучава влиянието на феромоните върху мишки, твърди че химическото изменение на функцията на хипоталамуса е достатъчно основание за доказване на влиянието на феромоните. Човешките феромони съществуват, др. Савич достига да прозрението, че благодарение на мозъка се определя не само сексуалната ориентация, но и сексуалността като цяло.
„Големият въпрос е не от каде са се появили хомосексуалните, а какво представлява сексуалността“ казва др. Хамър, генетик в Националния институт по здравеопазването

Мъжката критическа

„Мъжкият климакс“ засяга 1/3 от мъжете в България, които са над 45 години, обяви доц. Филип Куманов. Установено е, че при тях над 40 години нивата на тестостерона намаляват с 1% годишно, а това се отразява пагубно на качеството на живота на мъжете – коремчета, полова немощ, сънливост, честа раздразнителност, болки в мускулите и ставите и т.н.т.

Вчера писах че имаме месечен цикъл, днес пиша, че и критическата възраст не е чужда в мъжкия свят. Въобще като се замисля, фазите на развитие на мъжкото и женското тяло, като биологични тела от един вид, по произход се препокриват и са си присъщи на тяхната физиология. Един вид това през което минава жената го минава и мъжа, само че по малко по различен начин.

Въпреки, че съм много далеч от тази възраст в която ще започне да ме гони мъжката критическа, беше ми любопитно какво представлява мъжкият климакс и има ли начини за справяне със него. Запитах се това болест ли е или просто е фаза от развитието на тялото. Оказа се че не е болест, терминът „мъжки климактериум“ е бил употребен за първи път през 1939 г. за група симптоми, появяващи се у мъже след навършване на 50 години. Днес по-често се използва „андропауза“. Според някои автори андропаузата е съвкупност от физични, сексуални и емоционални симптоми, които възникват при стареене в резултат на комплексни фактори. Определението обаче е твърде общо и не посочва пряко промените, нито причините, които ги предизвикват. Специалистите които се занимават с андропаузата са: ендокринолози, уролози, андролози и сексолози.


Още в края на 18 век лондонският лекар д-р Хупър е описал термина андропауза в своя “Медицински речник”. Там мъжкият климактериум е назован “болест”, която се лекува с “нова жена” в живота. Но едва през нашето столетие науката започва да се занимава по-подробно с хормоналните промени в мъжкия организъм и причините за андропаузата. След първоначалното изолиране и синтезиране на тестостерона през 1935 година, постепенно се натрупват знания, които дават основание на лекарите да установят, че мъжкият климактериум наподобява много женския. Една от първите сериозни публикации по темата е в бюлетина на Американската Медицинска асоциация /JAMA/ от 1944 година. В нея се описват позитивните промени настъпващи при мъже с типични андропаузални симптоми, на които се инжектира мускулно тестостерон. При контролна група с плацебо лечение ефектът не е на лице.

Не трябва да се прави аналогия с менопаузата при жените, където в определен момент яйчниковата функция заглъхва.
Такъв преломен момент у мъжа няма.

При физиологичния процес на стареенето нивата на андрогените у здравия мъж постепенно намаляват, но секрецията им не спира. Концентрацията на най-важния мъжки полов хормон – тестостерона остава относително стабилна до към 55 годишна възраст. А що се отнася до сперматозоидите – с годините намалява броят и подвижността, но оплодителната им способност може да се запази и у много възрастни мъже. Например, Пабло Пикасо, Чарли Чаплин и Антъни Куин са имали деца на преклонна вече възраст.

Най-правилният термин, който отразява намаляването на андрогените и не заостря вниманието към клиничните признаци е PADAM (Partial Androgen Deficiency in Ageing Man) – „Частичен андрогенен недостиг у стареещия мъж“
Характерните белези на това състояние са най-често:

– намаляване на либидото
– намаляване на еректилната способност
– лесна уморяемост
– лесна раздразнителност
– летаргичност
– депресивни настроения
– нервностостеопороза
– болки в мускулите и ставите

ЗАПОМНЕТЕ:

PADAM не е болест. Това е нормален симптомокомплекс, който е изразен в различна степен при мъжете над 50 години. Сайта на които можете да получите повече информация за проблема е manover45.com

на този телефон също ще получите отговори на вашите въпроси: 02/954 11 97

Мъжкият месечен цикъл

Мъжете са подвластни на хормоналния цикъл не по-малко от жените – до този категоричен извод достигнаха американски учени. При това той не е свързан с тампони и превръзки, при него играе най вече ролята на тестостерона. Вече и мъжката половина на света може да използва съвсем реално извинението „неразположен съм“, защото причината за част от неуспехите в сексуален и професионален план се дължат именно на физиологичния цикъл при мъжа.

Ето защо много мъже не подозират за мощното влияние на хормоналния цикъл върху организма му и започва да вини себе си за лични или служебни неуспехи в момент, когато физиологията е виновна за това. „Мъжете не са устроени толкова просто, както на повечето хора им се струва – казва Тед Куигли, чикагски ендокринолог, изследващ репродуктивните функции на мъжа. – Голяма част от типично женските симптоми имат и своя мъжки аналог.“

Джим Ленгли, писател и журналист от Калифорния смята, че с него редовно се случва нещо от рода на „менструацията“ . В продължение на години той се упражнява с велотренажьор и винаги си записва резултатите. Статистиката му показва следното: веднъж в месеца се наблюдава спад на физическата и емоционална активност. Това продължавало не повече от два дни, но е съвсем очевидно, че именно тогава работата му не спори и тренировките са по-малко резултатни. Когато Джим и жена му погледнали в записките, забелязали, че по периодичност всичко това напомня на женски цикъл.

До същия извод стига и треньорът на отбора по лека атлетика във Филаделфийския университет, Чарлз Торпи. Неговата задача е да поддържа постоянно спринтьорите във върхова форма. „Ако вземем скалата от 1 до 10, то резултатността на моите атлети не трябва да е по-ниска от 8.“ По негови наблюдения, периодично започват да показват резултати по-ниски от своите възможности. Понякога има обективни причини – недоспиване, травми, болести. Но най-често няма никакви реални поводи за това. „В такива случаи аз не изисквам от тях немислими усилия. В 99 от 100 случаи, всичко, което трябва да направим, е да снижим оборотите. За мен е очевидно: на мъжкия организъм е свойствена определена цикличност.“Изследванията на тази тема едва сега започват, но можем да направим извода, че активността на мъжа е подчинена на четири различни цикли.

Жизнен цикъл

В момента най-добре са изучени колебанията на тестостерона в течение на дълги периоди от живота ни. Спадът в нивото на тестостерона обикновено започва към четиридесетте, а понижението се движи средно с 10% за 10 години. Най-забележимият показател на нивото е сексуалната активност и спонтанните утринни ерекции. Колебанието в настроенията, депресиите, умората също са признаци на спада. Това състояние обикновено се нарича мъжки климактериум.

Годишен цикъл

Колебанията в тестостерона зависят и от годишния сезон. Парадокс: макар, че пролетта се смята за сезона на разгонване, тогава мъжкия организъм е най-беден на тестостерон. Затова пък през есента е най-силен. Пикът на хормона и съответно на интензивността на сексуалния живот е през октомври. Природата се е погрижила по-голямата част от човешкото потомство да се появява на света през слънчевите дни.

Месечен цикъл

Вероятността за психологически срив тогава е най-голяма. Това, което изпитват мъже като Ленгли е по-скоро реакция, подобна на женската. Широко известно е, че две жени, живеещи заедно, често синхронизират месечния си цикъл. Подобен синхрон могат да проявят и мъжете. Ако жената има ярко изразен предменструален синдром, то и мъжът неволно може да се присъедини към нея с тялото си. Съдейки по всичко, стресът оказва огромно влияние върху тестостерона. Той може да бъде физически, от преумора или просто причинен от хормоналните бури на жената, с която мъжът споделя дните си. По данни от изследванията на Куигли, заради отговорната работа, при много млади мъже, радващи се на успешна кариера, се появяват проблеми с нивото на мъжките хормони.

Дневен цикъл

Те са два. Първият е съвсем простичък – сутрин нивото на тестостерона е най-високо, а вечерта спада. Другият цикъл се задейства на всеки 15-20 минути. Той е наречен „тестостеронов минутен синдром“- ТМС . Макар досега да не е ясна причината за тези хормонални скокове в организма (три-четири пъти за един час), изучаването на ТМС води до интересни сравнения. Преди няколко години бе установено, че мъжете фантазират за секс средно на всеки 15-20 минути. У някои учени този резултат предизвика сериозни съмнения, докато не откриха ТМС и тогава всичко си дойде на мястото. Точно в такава периодичност се задействат скоковете на тестостерона в кръвта и е напълно нормално сексуалните мисли да ви посещават на всеки 15 минути.

Как рационално да използваш физиологическия цикъл, ако не си привикнал всяка секунда мнително да наблюдаваш самочувствието си? Как да си направиш оптимално разписание, отчитайки подема и спадовете на енергията?

Изгради си навик, напускайки работното място, да оценяваш резултатността на деня по скалата от -10 до +10. Наблюдавай емоционалното ниво, бързината на реакциите, мисленето, паметта и си записвай в тетрадка. След три месеца подобна статистика ще се очертае съвсем ясна картина. Каква ще е ползата ти от това знание? Няма да получиш допълнителни, почивни дни – все още не сме чак толкова облагодетелствани. Но ако разбереш, че всеки четвърти вторник всичко ти се изплъзва от ръцете, ти вече няма да приписваш това на собствената си разсеяност или на намесите на врага, а примирително ще споделиш със себе си – „Знаеш ли, днес е необикновен ден“.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2017
M T W T F S S
« Ян    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,303,169 hits

Flickr Photos

Snowy Evening

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: