Archive for the 'Случки' Category

Ламбада

Един торент тракер ми припомни хитът в края на 80-те и началото на 90-те: танцът  озаглавен ламбада.

Ламбада е танц, станал популярен в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век. Възниква в Бразилия. Наричан е още „забраненият танц“ поради еротичността и чувствеността си. Танцува се по двойки, като телата са силно притиснати едно към друго. През 1990 излизат два филма: Ламбада (1990) (Lambada: Set the Night on Fire) и Забраненият танц (1990) (Lambada — The Forbidden Dance/Forbidden Dance Is Lambada). Неговата популярност постепенно запада в средата на 90-те.

Спомням си как какичките по онова време се фръцкаха с късите и набрани полички (една от тях дори не носеше бельо), които приличаха досущ на тези с които бяха облечени танцьорките в клипа на Каома – Ламбада. Каома се оказа, че е френска поп група, която е станала световно известна със сингъла си Lambada излязъл през 1989. Членовете на Каома са бразилци живеещи във Франция. Творчеството им било вдъхновено от народната музика на Бразилия, Боливия и Перу. Ето още един по ярък спомен: 90, 91-ва година събрах нашия клас у дома и направихме едно ламбада парти, като поканихме нашата класна учителка. Всъщност купона беше замислен да бъде цирков спектакъл и такъв беше. На една от моите съученички, баба й беше омесила баница с късмети, специално за събитието. Друга съученичка трябваше да изпълнява акробатични номера, но беше доста пълна и по време на един от номерата й, счупи една табуретка и си навехна глезена. Накрая на програмата изпълнихме няколко танца ламбада и с тях приковахме вниманието на съседите. Усещането беше незабравимо… ех какви времена бяха 😉

Търговски хитринки и забавни трикчета

Харесах си един продукт от сайт на един магазин. Продукта го предлагаха като топ оферта, промоция на много добра и изгодна цена, от колкото върви в другите магазини за черна и бяла техника. Марката на продукта е известна в целият свят и вече се е превърнала в символ за високо качество. Към продукта добавяха подарък – безплатни аксесоари (част от които струват над 50 лв). Отидох във въпросния магазин и започнах да оглеждам витрината за да видя бъдещата си покупка. Видях я, но на етикета бише изписана старата цена (тази която върви и в другите магазини). Нямаше никакъв надпис, че артикула е с намаление. Поисках да разгледам продукта и отново попитах колко струва. Лигавата продавачка към тридесетака, която като говори с хората, сякаш говори на малки деца (мишееенце, жужко, байко, сладуранче; миу-миу, миу-миу…) ми отговори с детското си гласче, че струва колкото е изписана цената на етикета. Тогава й казвам, че в сайта им видях продукта, като топ оферта на почти двойно по-ниска цена. Тогава тя каза, че наличните количества за тази промоция се били изчерпали, но тъй като на сайта не е махнато карето с тази топ оферта, щяла да ми продаде стоката на промоционалната цена. Започна да я опакова и слад малко ме попита дали няма да си купя и въпросните аксесоари, които задължително трябват, за да работи продукта нормално. Отговорих й, че към промоцията тези аксесоари са включени като подарък от магазина. Тя се направи, че е забравила и каза, че от толкова много оферти и стоки, много е „запомнила“ кое с кое върви като комплект, и кое с кое върви като подарък. Попита колегата си дали има интернет за да проверят в сайта какво още е включено в тази топ оферта.

Брей, каква „хитра“ търговска тактика са измислили за примамване на клиенти. Човек да им се неначуди. Влязох тези дни отново в сайта на магазина и познайте какво видях: топ офертата за продукта все още си стои, като в карето отново пише по-ниската му, промоционална цена. Освен това като продавач-консултанти, въпросните служители задължително трябва да са наясно с цени и характеристики на всяка една стока в магазина им. Не да се разпитват през каса: Жоржи, байко колко струвкаше туй нещо.

Друг случай на търговска, как да я нарека шмекерия, трик или хитрост…В друг маркет за черна и бяла техника трябваше да купя кутия с дискове. Отидох до щанда и започнах да разглеждам различните марки, бройката и цените върху лепенките на дисковете. Забелязах, че на някои от горните подредени една върху друга кутийки, цените върху лепенките бяха толкова, колкото вървят и в други магазини. Отдолу под тях, кутиите с дискове струваха с два лева по-скъпо. Една кутия имаше две цени, лепнати на различни места, върху друга – лепенките бяха една под друга. Какво става? Исках да направя снимка с телефона си, но веднага един от консултантите на магазина ме заразпитва дали може да ми помогне с нещо. Попитах го защо дискове от една и съща марка имат различни цени и той каза, че едните дискове били стара партида със стара цена, другите били нова партида с увеличена цена. Хм, интересна логика и интересен търговски подход. То ако са поскъпнали дисковете най-вероятно е да се махнат лепенките на всички кутиики със старите цени и да се залепят на всички лепенки с нови. Както и да е, аз от този магазин вече няма да купувам каквото и да е. Стоките му са също със съмнително качество…

Разни аномалии и не съвсем…

Ето и последната партида от морски снимки:

Балчик. оградата се извива неестествено.

чадърите се полюляват от вятъра. вълнението беше голямо, имаше червен флаг.

люлките на плажа. исках да се полюлям, но бяха много тясни и ниски. разбираемо защо.

пране на пари? не, просто си накиснах плажната торба с минерална вода. портфейла също го отнесе.

чудехме се каква ще да е шапката-подарък при поръчване на пицата. отговора дойде след малко. съседната маса поръча голяма пица и получи хартиена шапка. хахаха

тази лелка стои на входа на клуб Амазон (отгоре свети неонов надпис със името му) и прибира таксата от педесет стинки за ве-це-то

един много гальовен черен котарак със зелени очи. много обичам котките.

най накрая заедно сме на айрянчета…ще ходим на парти и трябва да се подкрпим, освен с тях и с енергийни напитки.

30.08.08 – Silicone soul @ PR Club Golden sands

Интериора на клуба е много хубав и впечатляващ, НО

ОЗВУЧАВАНЕТО Е КОШМАРНО! Бил съм в много закрити клубове, но такъв саунд какъвто беше в PR club в Златни пясъци не съм чул и усещал с цялото си тяло. В началото си мислех, че сме по-близко до колоните до входа и за това се преместихме на бара, но там ужасът продължи. Над главата ни висеше огромна колона която ме облъчваше с звукови вълни, които преминаваха през тялото ми и го караха да настръхва по неприятен начин. Усещането е близко до това, което ние наричаме скомина Въпреки, че сетовете на Chris Davis (резидент на клуба) и гостите – британците Silicone soul бяха много добри, от звука не се издържаше. Оказа се, че и приятелката ми не и понася силните атаки от тонколоните. И на нея й беше дразнещо и неприятно. Преместихме се на един голям диван, далече от колоните, но неприятното усещане не само продължи, ами ми стана по-лошо. Дивана, масичката, всичко вибрираше от бученето. Звукът като, че ли беше надвишил допустимата норма за този тип заведения. Само в тоалетната се живееше. Там беше по тихо и се долавяше само приглушения звук. Въпреки, че чуждите диджей пускаха много яка музика по едно време и на двамата ни стана прекалено гадно и към 2.30 часа през ноща се изнесохме от клуба. Повече определено няма да повторя посещението на това място. Ходил съм на партита в софийския PR и там такъв проблем със звука до колкото си спомням нямаше. До сега подобно нещо с звука усетих миналата година в закритата част на Какао бийч, но там слава богу може да се излезе на открито. Докато тук в който и ъгъл да се скатая, усещането все беше отвратително.

В същото време в клуб Масай гостуваха Мази и Мастиксоул сетовете им бяха прекрасни, озвучаването също:

Mastiksoul @ Masai 30.08.08 – близо 4 часов сет

Mazi – Live @ Masai Club Golden Sands Bulgaria – 30-08-2008

Пилешко гюведже със сметанов сос

Рядко пиша за ресторанти, бирарии или механи в София с лошо обслужване, защото някак си не съм дребнав, пък и забравям за някоя или друга грешка на сервитьорите. Случва се. Обслужването което получихме една вечер наскоро, определено ме подразни и ми направи лошо впечатление.

Наскоро отседнахме в едно малко и закътано заведение за хранене и много се разочаровахме от обслужването. Повече решихме да не ходим в „Чушката“. Попаднахме на келнер (не сервитьор, ами истински келнер, досущ като от соц. времето, със черен панталон, хавлиени бели чорапи и бяла риза), които с кисела физиономия ни посрещна и ни даде менюта. В откритата част на заведението нямаше много хора. След като поръчахме основни ястия, пиене и предястие, аз исках да си избера и някаква лека салата. По едно време обслужващия ни господин каза, че каквото сме имали да поръчваме да го поръчваме сега, понеже имало страшно много поръчки и нямало да ни бъдат изпълнени, ако не решим веднага какво искаме. Върнах му обратно менюто и се учудих как може да има толкова много поръчки, като в закритата част на „Чушката“ имаше малко хора, на откритата също. По едно време викам отново келнера и го питам: господине това за поръчките само за ястията ли важи, защото искам само да си избера салата, за която не би трябвало да отнеме кой знае какво време. Келнера ми подава отново менюто и застава до мен в очакване да му кажа коя салата съм избрал. В бързината избирам една и му връщам менюто.

По-късно чичкото отново прави лошо впечатление. Взима на една от дамите съда с недояденото ястие и тръгва да го прибира. Казах й да го викне и да си го поиска обратно. Келнера го върна без да се извини и продължи да обикаля около масите. Беше вече 22:10, а заведението беше обявено, че работи до 23:00. Тогава реших да поръчам още една бира. Обслужващия ни господин каза, че последните поръчки били до десет часа и нямало как да станат след това. Последните поръчки може да са за ястия, но защо те да са за питиета се учудвам аз. Егати и заведението, егати и сервитьора. Яденето беше вкусно, само където порциите не отговаряха на грамажа обявен в менютата. Хапнах пилешко гюведже със сметанов сос. За тази вкусотия знам една много лесна рецепта. Може да се каже, че на този тип рецепти може да се лепне етикет: бързо, лесно, вкусно. Тази не е претенциозна и откъм продукти.

Продукти:

Пилешко месо – 500 гр
Сметана – 0,5 кофички
Пушено сирене – 200 гр
Копър – 0,5 връзки
Черен пипер
Сол

Приготвяне:

Месото се нарязва на дребни хапки.
Размесва се със сметаната и нарязаното на кубчета пушено сирене.
Прибавят се подправките и сместа се разпределя в гювечетата.
Пече се в умерена фурна.
Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания копър.

Приятен апетит!

Екзорсизмът и една истинска история



Този текст дълго стоеше в черновата на блога. По едно време даже мислех да го изтрия. Днес реших, че му е дошло времето да бъде показан.

Какво е екзорсъзъм?

„Екзорсизмът на Емили Роуз“ – беше стряскаща история по истински случай, екранизирана във филм, които излезе по кината през 2005 година. Истинската история, която се случва през 1976 г. принадлежи на младата германка Анализе Михел. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишното момиче, което учи в германски колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът и помощниците му, приложили екзорсизъм върху него, са изправени пред съда. Първият е обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария, където е родена Михел през 1952 година. В началото на тази година се появи новината, че румънски свещеник е убил монахиня по време на екзорсизъм По повод филма и историите около екзорсизма се сетих за една истинска история, която ми разказа една жена която в момента е щастлива и вече вярва в паранормалното.

Ж. е 41 годишна, има две деца и никога през живата си не е вярвала в съществуването на бог, духове и задгробен живот. Беше много предубедена и недоверчива към екстрасенси, гледачки и лечители. Познавам я като зряла жена с уравновесен характер, силна воля и с респектиращо излъчване. Не бях я виждал много време и се случи така, че един ден се срещнахме в едно открито заведение. От приказка на приказка се заговорихме и за по-сериозни теми. Забелязах голяма промяна в нея, попитах я какво беше станало с нея преди три години, когато изведнъж изчезна от полезрението на общи приятели и познати. Защо спря да ходи по любимите си заведения и на какво се дължи видимата промяна в характера и поведението й. Каза, че това е дълга история, за която не обича да говори, защото и навява тъжни спомени. След малко увещаване и предположения, изказани от мен по повод това което си мислех, че се е случило, тя каза, че ще ми разкаже какво в действителност е станало с нея, но преди това трябва да й обещая, че няма да се смея и да я помисля за луда по повод невероятната история която ще ми разкаже. Обещах й, че ще взема всички нейни думи на сериозно и, че може да разчита на приятелски съвет и подкрепа от моя страна. Ето и самата история.

Ж. живееше щастлив семеен живот – беше омъжена за добър съпруг, както казах имаше две симпатични деца, работеше в адвокатска кантора и печелеше добре. Имаше приятели и много познати. В периода когато изчезна от всички, ние научихме изненадващо от родителите й, че е заминала да живее в Норвегия при сестра си. Запитахме се какво толкова се е случило сериозно, та Ж. да си зареже работата и семейството и да заживее в странство. Оказа се, че тя въобще не е заминавала в чужбина. Била си е тук, в България, но е имала тежка емоционална криза, която дълбоко я е сринала и я е накарала я е да търси усамотение. Какво се беше случило с нея. Изведнъж щастливият й спокоен семеен живот се е бил сринал до основи и според думите й се е била вкарала в голяма беля. Атакуването с поредица от нещастни случки и лоши новини я е изненадало неподготвена. Проблемите които имаше бяха и от семеен и от професионален характер. В основата на семейните проблеми стоеше съпружеска изневяра, в професионалните – партньорска изневяра. Бедната жена е почуствала силна болка от предателствата и се е почуствала сама и безпомощна. Самата тя е имала тежко детство и винаги си е мечтаела за здраво семейство. Когато мечтата й се е сбъднала, за нея това е било най-хубавия момент в живота. Сега в периода на разруха, се е чувствала като непотребна вещ. Мислеше си как всичко смислено и постигнато дотук в живота й беше унищожено, при това за много кратко време. Какво бе станало с нея.

Един следобед, тя присъствала на рожден ден на нейна добра приятелка. Събрали се няколко дами и заформили женско парти в двора на къщата на рожденичката. На Ж. проблемите й били толкова много, че само за парти била. Въобще не е искала да присъства на празненството, мислила е някакви извинения, но в крайна сметка е решила да отиде, за да не обиди приятелката си, пък и си е мислила, че може да се откъсне за малко от нещастието си. Държала се е привидно спокойна. Сложила си е мила и любезна маска с която да скрие изгарящата я от вътре отрова. Казвала е на хората, че е добре и, че вкъщи всичко е наред. Едвам е сдържала сълзите си когато е слушала как другите дами са се хвалели с какво ли не. Усещала как от тях е лъха безгрижност и безоблачен семеен живот. Една е щяла да ходи на екскурзия в Тунис, друга си купила нов апартамент на морето и в момента със съпругът й си го обзавеждат, на трета детето й заминавало да следва в чужбина… Все хубави неща се случвали с приятелките, за които Ж. се радвала, но с болка се сещала, че семейството и кариерата са се разпаднали и, че сигурността в живота й, вече е изчезнала. Тръгнала си е по-рано от партито и по пътя за центъра се е разплакала. Изпитала е силна ярост от това което се случва на нея. Питала се е с какво е заслужила тези нещастия и се е проклинала за глупостта и доверчивостта си. Вътрешно тя се е убиждала с какви ли не думи, мислела си е за самоубийство – да се хвърли пред първият автомобил който срещне. Афектирана, тя е изпаднала в състояние на амок и по нейните думи не знае как се е озовала в трамвая отиващ в нейният квартал.

В трамвая се е почуствала много странно. Била е замаяна. Усетила някаква студенина в тялото си и някаква тежест в главата си, която била изтръпнала. Щом слязла на трамвайната си спирка това чувство отминало и тя се прибрала благополучно в апартамента. Същата нощ имала кошмари. Сънувала грозни и размазани лица, които и крещели някакви думи. Още щом затворела очи, тези лица идвали към нея едно след друго. Доближавали се и изчезвали. На няколко пъти тя се събуждала и не смеела да заспи. На следващия ден кошмарът й се повторил, само, че през деня. Започнала да чува някакъв глас, които и отговарял, когато водела вътрешен диалог със себе си. Цялата се е била вцепенила и се е много уплашила. Имала видения на образи, които са я плашели до смърт. Това се повтаряло ежедневно, но според думите й, най са били страшни нощите. Разказваше една често срещана ситуация – как си седяла на масата спокойна, и как нещо изведнъж я бутнало или как понякога не си контролирала ръцете и краката. Нещото си играело с тях. Това е ставало когато е била в отпуснато състояние. Отначало помислила, че полудява, най-много я било страх да не направи нещо лошо под контрола на обсебилото я същество. Един ден решила да сподели проблема с майка си. Разказала й, за всичко което се случва с нея. Майка й първоначално не приела думите й на сериозно, но забелязала драстична промяна в поведението на дъщеря си и леко се поуплашила. Един ден двете отишли на препоръчан от тяхна позната екстрасенс, които се занимавал с откриването на духове и мъртви души. С помощта на камера, той показал над главата на жената, голямо черно петно като балон. Екстрасенсът открил, че в Ж. са се настанили блуждаещи духове, които са били от ниските енергийни нива. Причината за обсебването била изпитаната ярост, която е отключила енергийната й защита е така е привлякла неканените гости. Човекът с паранормални способности казал на Ж., че гоненето на духа щяло да стане трудно и за това се изисквало силна вяра и воля. На първо място жената трябва да се пребори с вътрешния си страх към невидимите натрапници. Втората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов. В началото всичко това било трудно изпълнимо, но Ж. се въоръжила с търпение и смелост и малко по малко изгонила духовете, които са я безпокоили близо година. Започнала да мисли позитивно. Измислила си няколко мантри, които редовно си повтаряла когато усещала страха. Започнала да медитира и да прилага положителни визуализации. За нея бил започнал нов духовен етап от живота й. Преоткрила света и себе си, тя каза, че вече не мислила толкова много за материалните неща, колкото е мислила преди.

Останах изумен от разказа на Ж.. Повярвах й защото, очите й не лъжеха. В тях видях много болка и ужас, когато разказваше за неприятните случки които е преживяла. Усетих, че беше напълно искрена. След този разговор се замислих за много неща в живота. Едното от които е, че силната ярост и гняв наистина привличат много лоши и опасни неща в нас. Второто нещо е, че най-много сме уязвими когато сме уплашени. Борбата със страха е трудна, но не и непостижима. Страхът привлича и задържа определени енергийни същества от низшите кръгове. Когато човек спре да се страхува всичко лошо изчезва. Според думите на Ж. спасение е почувствала, когато е спряла да се страхува. Тогава се е освободила от чуждото присъствие. Запитах се на какво друго бихме се опрели в кошмарен момент, затънали в нещастието, ако не на нещо положително като енергия или образ. И накрая заключих, колко е важно човек да мисли за себе си в добра светлина и никога, дори мислено да не си представя, че му се случва нещо лошо.

Ратха Ятра фестивал 2008

За 13-ти пореден път се проведе фестивала „Ратха Ятра“ в България на 3 и 4 юли. Минавах случайно в ранния вечерен час през НДК и любопитството ме накара да остана за малко. Неусетно от това малко време ми стана интересно и така останах до края на празника. За първи път наблюдавах церемонията. На събитието присъстваха освен българските кришнари и много любопитни хора, една част от тях бяха научили предварително за него, друга част като мен бяха случайни минувачи, които оставаха да гледат, защото им беше много интересно и приятно. Имаше също така и пенсионери, както и индийски младежи и девойки. До мен по едно време се настани едно индийско семейство, дошло на фестивала с двете си малки деца.

Фестивала се провежда през месеците юни-юли (точна дата няма). Той е религиозна церемония, посветенa на Бог Джаганат – Господарят на Вселената. Има многовековна история – провежда се от най-дълбока древност в Джаганат Пури, град в щата Ориса, Индия. В авторитетните свещени писания е описан като празник с важно културно значение, тъй като помага на хората да си припомнят своята истинска духовна същност и да възстановят взаимоотношенията си на любов и преданост с Върховния Бог. В Индия го празнуват така: фигурите с индийските божества се изваждат и се качват на три огромни каруци, високи 14 м. Те преминават по широката и дълга 2 км улица пред храма. Всяка каруца има по 16 огромни колела. Процесията символизира пътуването на Кришна сред хората. Каруците са завързани с много дълги и дебели въжета, с които ги теглят. Така в тегленето на всяка каруца участват поне 4000 души. Тръгнала веднъж, тя може да помете всичко по пътя си. Специални хора през няколко метра я спират, като пъхат под колелетата й дървени клинове. Понякога въпреки строгата охрана религиозни фанатици успяват да се хвърлят под колелата, за да бъдат премазани. Това са прочутите религиозни самоубийства, които днес вече са рядкост и са строго забранени от закон отпреди два века. В челото на бог Кришна-Джаганат е закрепен огромен елмаз с баснословна стойност.

Българските кришнари почитат празника така: правят миниатюрно копие на една от каруците, после тази каруца преминава по главните улици на София, съпроводена от весела, пъстра, пееща и свиреща тълпа с почитатели на Кришна у нас. Тази година маршрута на шествието е било – градинката пред НДК; бул. “Витоша”; бул. “Цар Освободител”; бул. “В. Левски”; бул. “П. Евтимий”; ул. “Ф. Нансен”; Градинката пред НДК. Снощи освен традиционните песни и танци, имаше и беседа за историята, целта и посланието на този празник, а накрая фестивала завърши с огнени танци под звуците на барабани. Ето и част от снимките:

Street parade Sofia = Clubbers BG Pride

снимка: http://www.xtdev.com/b3k/streetparade/ – тук има още

Когато „Метрополис“ организира първия стрийт парад на електронната музика в София, повечето странични наблюдатели викаха и анатемосваха, че това е парад на психично болни и наркомани. Бях свидетел как един афектиран шофьор от злоба умишлено блъсна момиче, което танцуваше на кръстовището пред Софийския университет. И тогава всички наоколо се събраха за да спрат въпросната кола, която се опитваше да се измъкне.

След няколко успешни техно парада, на които имаше извънземни с разноцветни коси и противогази, екстравагантно съ(о)блечени девойки (при това по розови прашки) и всякакви ексцентрични люде, вариращи от 13 до 33 години – плюс-минус. Някои хора разбраха, че културата на електронната музика няма да поквари живота им, както и на техните деца и мирнаха. Жалко, че традицията на стрийт парада в столицата се прекрати, но затова пък остана ентусиазма на други хора и те решиха да го организират и в други градове – Велико търново и сега скоро ще има в Силистра. Иначе браво на такива будни и отговорни хора като Петя!

Битовизми

Минали сме през много майстори и строителни бригади, не само за ремонти, но и за строеж и това което забелязвам е, че качествените работници в строителството са много малко. Поне в София. Не знам в другите градове как е, но тук в столицата идват всякакви неквалифицирани и неопитни майстори и работни бригади и ако ги оставиш без надзор за няколко часа, те могат да ти усложнят живота… Препоръчвани такива, също не са гаранция за добре свършена работа. Някъде работят добре, на друго място зле. По-миналата година много хвален от наш стар познат, плочкаджия направи „чудеса“ в банята. Не само, че изкриви плочките, ами и не ги залепи добре – някои от тях чукаха на кухо. Да не ви разправям, че след всяко поставяне на плочките, трябваше да ги полира, защото после напрашената от рязането повърхност здраво полепва и много трудно се чисти. Въпросния пишман майстор идваше към 10 часа сутринта, размотаваше се до обяд, последният ден работи до два часа през нощта – за да не идвал на следващия ден да ни безпокои. И тук важеше с пълна сила поговорката: бързата работа – срам за майстора. Ей това е, ако на някого имаш зъб за нещо, когато прави ремонт му препоръчай горещо някои некадърен майстор и после гледай резултата. Миналата година пък, човека който поставяше покритието на терасите идваше за по два, три часа и след това хукваше да работи към други обекти. И в бързината си също не свърши работата си добре. Въпреки, че е много опитен майстор, които цял живот е работил този занаят. Отново тук имаше яко чистене на прозорци и под, защото всичко беше солидно омазано с теракол. Просто забелязвам една тенденция: работниците да захващат работа на няколко обекта наведнъж за да не изпускат парите, а за качественото вършене на работата въобще не мислят. И мога да кажа с ръка на сърцето, че зле свършена работа идва от работници независимо дали са българи, турци или роми.

За ромските бригади имам още нещо на предвид да споделя. Тук някой ще каже, че пак ги обвинявам ромите и ги плюя, защото съм искал някого да обвиня за проблемите си – не, просто аз не гледам човек какъв е по произход, просто гледам и го оценявам само по делата му. Та, наскоро в нашия квартал имаше вълна от ромски тенекеждии, които да прилъгват млади и по-стари семейства живеещи в къщи и кооперации, да им изработват и поставят улуци и водосточни тръби за седмица на много евтини и изгодни цени. Хората се хващаха на тези предложения и наемаха „майсторите“, заедно с бригадата им. С тази проява на глупост (при положение, че са се случвали и друг път подобни работи в района и това се знаеше много добре) обитателите си заплащаха скъпо. Не след седмица, ами след две, три къщите на хората бяха с некачествено изработени и монтирани улуци, плюс водосточни тръби. При това стопаните на домовете се изръсваха с много по-сериозни суми от първоначално обявените и малко след това хукваха да търсят професионални тенекеджии, които да преработят бъркотията. Само, че в повечето случай изработената от ромите продукция не може да се преправи и трябва да се изработи нова, а това оскъпява двойно, че и тройно покривния ремонт. В случая като се замисля много подходящо звучи приказката: не е виновен този които яде баницата, виновен е този които му я дава. На живущите в къщите и кооперациите, сметките как да им мине по-евтино им излизат много криви. Наистина е човек е добре да плати по-скъпо на професионалисти, отколкото на самозвани майстори и работници.

Между впрочем от онзи ден когато прочетох текста на Gan – Новият световен ред, конспиративния ми мозък не спря да цъка по проблема. Или имам безсъние, или сънувам имплантирането на чипове в мозъка на хората, мисълта ми е заета само по проблема и нещо мира не ми дава…

Обичаме ли се и до колко?

В спора не винаги не се ражда истината, уважаеми приятели, чисто и просто спора предлага възможност всеки един от нас да изложи аргументите си и да ги защити. Това го казвам, защото онзи ден, в понеделнишката вечер водехме разгорещен спор с приятел в една уютна пицария на чаша бира и с допълнението на неповторимия вкус на любимата ми салата (не знам дали ви се е случвало да изпитате изживяване подобно на оргазъм, докато опитвате храна, която предизвиква такива рецепторни усещания, сякаш опитвате най-вкусното нещо на света). Няма да разказвам за спора, ще разкажа до какви изводи достигнахме за част от хората с които контактуваме в реалния живот, обяснението на постъпките им относно отношението им към колеги, непознати, приятели. Достигнахме до извода, че повечето хора мразят себе си вътрешно и външно и не го осъзнават. Като казвам мразят себе си какво имам предвид. Нека да се върнем още от самото начало, когато всички сме били деца и сме имали непринудено, естествено поведение, като не сме познавали много лоши качества, които са присъщи на възрастните хора. Чистата ни детска душевност, обаче в много случаи  се съсипва. В нея се наблъскват страшно много боклуци (като комплекси, например), наблъсква се грубост, простотия, невежество и всякакви форми на пошлост. Пошлост, която в по-късен етап от нашето развитие започва да се проявява в различни форми и така хората пречат не само на околните, като им създават проблеми, ами вредят най-много на себе си, като нямат желание да се опознаят и заобичат. Защото, колкото и да се мислим за лоши, можем да вземем един лист хартия и да напишем няколко положителни качества, които притежаваме и които са ни помогнали да се справим в дадена ситуация и в даден проблем. А защо да не затвърдим тези качества и защо да не ги увеличим. Няма да ни заболи, нито ще се притесняваме, че изглеждаме глупаво в очите на околните, напротив ще преоткрием нови страни на живота, които ще ни харесат и ще спомогнат за нашето развитие във всяко отношение. Винаги съм твърдял, че човек когато постигне вътрешна хармония и душевен мир, той се заобичва (не по онзи егоистичен начин, в които егото му да вземе превес над разума и така да подтисне своята емоционална интелигентност). С вътрешна хармония и душевен мир той ще открие красотата на заобикалящия го свят без да изнасилва сетивата си. Един вид няма да търси красотата, тя сама ще идва при него.

Но да се върнем още малко на темата за родителското възпитание. Не мога да кажа със сигурност доколко са виновни родителите, че възпитават така зле децата си и им вредят. Голяма част от поведението си им се предава от техните родители. Родителя може да издигне детето си, но може и да го съсипе психически и физически. Само умният и запознат с много аспекти от живота (широко скроеният) родител съумява да предостави личен избор на детето си в живота и не го засипва с ненужни или по-опасното както ги наричам – токсични навици, качества и чувства. В същия ден когато водехме спора, се сетихме за едно жена, която е приблизително на нашата възраст. Дискутирахме факта, че прекалено късно беше осъзнала, че води живота, които й диктува властния родител и на късен етап от живата си започва да преоткрива колко хубави и ценни неща е пропуснала, докато се е подчинявала на волята му. Това е и една от причините да напиша този текст. Аз като тийнейджър винаги си отстоявах правата и малко по малко си бях извоювал лична свобода (трудно ми беше, но се получи) – направих си татуси, имах пиърсинг, обличах се със смъкнати дрехи, излизах и се прибирах по мой си установен график, записах да уча в област в която ми харесва. Само да вметна, че моите родители са много консервативни хора, които водят много прост начин на живот. Много голяма част от възпитанието си съм го придобил не от тях, ами от много четене на книги и четива в специализирани издания, беседи с интелигентни хора на изкуството, слушане на любими радио гласове и попиване на знания от мъдри хора – било то от учители или познати.  Според мен добрия родител е този, които съумява да не повтаря грешките допускани към него от страна на неговите родителите, стреми се или да не прилича на тях или взима само ценните неща, които те са му дали в живота въз основа на техния им житейски опит.

Ето за това повечето хора на днешно (пък и не само) време се мразят и така това чувство, усещане рефлектира върху околните. Защото още от малки са им набивали в главите, че това е лошо, онова е забранено, с този няма да си играеш – защото е извънбрачно дете или защото е с разведени родители, тази колко е дебела, онази колко е грозна и т.н.т до безкрай. Децата ако вземат под внимание тези неща със сигурност ще ги прилагат като възрастни, но и друго нещо също може окаже влияние на това човек да не се харесва. Прекалената взискателност и болните родителски амбиции, също са камъчета които преобръщат каруцата. Не е добре едно дете постоянно да получава отрицателни критики (защо не е като онова дете което е толкова умно, има нормално тегло, не прави пакости). Критиките когато се набиват в детската психика, подсъзнателно се преповтарят и така вече възрастния индивид се мрази, че не е като някои хора имащи перфектни физически дадености, вътрешни заложби, талант и качества. Самия той не е потърсил в себе си дали тези неща в него съществуват и ако съществуват ( дали може да ги доразвие в себе си по някакъв начин. Много често критиката към себе си я прехвърля към даден човек, които не се вписва във вече оформения му от родителите и средата в която е отраснал, стереотип за „нормален“ човек. Това е общо казано проблема. Първата стъпка за промяна на не обичащия се човек е да осъзнае, че има такъв проблем и да впрегне всичките си усилия за изкореняването му. Може да му е трудно в началото, но усилието ще си заслужава. С няколко думи, които пак ще напиша – ще открие чисто нов свят които е изпълнен с красота и много смислени неща.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2020
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 478 732 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d блогъра харесват това: