Archive for the 'Случки' Category

Ламбада

Един торент тракер ми припомни хитът в края на 80-те и началото на 90-те: танцът  озаглавен ламбада.

Ламбада е танц, станал популярен в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век. Възниква в Бразилия. Наричан е още „забраненият танц“ поради еротичността и чувствеността си. Танцува се по двойки, като телата са силно притиснати едно към друго. През 1990 излизат два филма: Ламбада (1990) (Lambada: Set the Night on Fire) и Забраненият танц (1990) (Lambada — The Forbidden Dance/Forbidden Dance Is Lambada). Неговата популярност постепенно запада в средата на 90-те.

Спомням си как какичките по онова време се фръцкаха с късите и набрани полички (една от тях дори не носеше бельо), които приличаха досущ на тези с които бяха облечени танцьорките в клипа на Каома – Ламбада. Каома се оказа, че е френска поп група, която е станала световно известна със сингъла си Lambada излязъл през 1989. Членовете на Каома са бразилци живеещи във Франция. Творчеството им било вдъхновено от народната музика на Бразилия, Боливия и Перу. Ето още един по ярък спомен: 90, 91-ва година събрах нашия клас у дома и направихме едно ламбада парти, като поканихме нашата класна учителка. Всъщност купона беше замислен да бъде цирков спектакъл и такъв беше. На една от моите съученички, баба й беше омесила баница с късмети, специално за събитието. Друга съученичка трябваше да изпълнява акробатични номера, но беше доста пълна и по време на един от номерата й, счупи една табуретка и си навехна глезена. Накрая на програмата изпълнихме няколко танца ламбада и с тях приковахме вниманието на съседите. Усещането беше незабравимо… ех какви времена бяха 😉

Търговски хитринки и забавни трикчета

Харесах си един продукт от сайт на един магазин. Продукта го предлагаха като топ оферта, промоция на много добра и изгодна цена, от колкото върви в другите магазини за черна и бяла техника. Марката на продукта е известна в целият свят и вече се е превърнала в символ за високо качество. Към продукта добавяха подарък – безплатни аксесоари (част от които струват над 50 лв). Отидох във въпросния магазин и започнах да оглеждам витрината за да видя бъдещата си покупка. Видях я, но на етикета бише изписана старата цена (тази която върви и в другите магазини). Нямаше никакъв надпис, че артикула е с намаление. Поисках да разгледам продукта и отново попитах колко струва. Лигавата продавачка към тридесетака, която като говори с хората, сякаш говори на малки деца (мишееенце, жужко, байко, сладуранче; миу-миу, миу-миу…) ми отговори с детското си гласче, че струва колкото е изписана цената на етикета. Тогава й казвам, че в сайта им видях продукта, като топ оферта на почти двойно по-ниска цена. Тогава тя каза, че наличните количества за тази промоция се били изчерпали, но тъй като на сайта не е махнато карето с тази топ оферта, щяла да ми продаде стоката на промоционалната цена. Започна да я опакова и слад малко ме попита дали няма да си купя и въпросните аксесоари, които задължително трябват, за да работи продукта нормално. Отговорих й, че към промоцията тези аксесоари са включени като подарък от магазина. Тя се направи, че е забравила и каза, че от толкова много оферти и стоки, много е „запомнила“ кое с кое върви като комплект, и кое с кое върви като подарък. Попита колегата си дали има интернет за да проверят в сайта какво още е включено в тази топ оферта.

Брей, каква „хитра“ търговска тактика са измислили за примамване на клиенти. Човек да им се неначуди. Влязох тези дни отново в сайта на магазина и познайте какво видях: топ офертата за продукта все още си стои, като в карето отново пише по-ниската му, промоционална цена. Освен това като продавач-консултанти, въпросните служители задължително трябва да са наясно с цени и характеристики на всяка една стока в магазина им. Не да се разпитват през каса: Жоржи, байко колко струвкаше туй нещо.

Друг случай на търговска, как да я нарека шмекерия, трик или хитрост…В друг маркет за черна и бяла техника трябваше да купя кутия с дискове. Отидох до щанда и започнах да разглеждам различните марки, бройката и цените върху лепенките на дисковете. Забелязах, че на някои от горните подредени една върху друга кутийки, цените върху лепенките бяха толкова, колкото вървят и в други магазини. Отдолу под тях, кутиите с дискове струваха с два лева по-скъпо. Една кутия имаше две цени, лепнати на различни места, върху друга – лепенките бяха една под друга. Какво става? Исках да направя снимка с телефона си, но веднага един от консултантите на магазина ме заразпитва дали може да ми помогне с нещо. Попитах го защо дискове от една и съща марка имат различни цени и той каза, че едните дискове били стара партида със стара цена, другите били нова партида с увеличена цена. Хм, интересна логика и интересен търговски подход. То ако са поскъпнали дисковете най-вероятно е да се махнат лепенките на всички кутиики със старите цени и да се залепят на всички лепенки с нови. Както и да е, аз от този магазин вече няма да купувам каквото и да е. Стоките му са също със съмнително качество…

Разни аномалии и не съвсем…

Ето и последната партида от морски снимки:

Балчик. оградата се извива неестествено.

чадърите се полюляват от вятъра. вълнението беше голямо, имаше червен флаг.

люлките на плажа. исках да се полюлям, но бяха много тясни и ниски. разбираемо защо.

пране на пари? не, просто си накиснах плажната торба с минерална вода. портфейла също го отнесе.

чудехме се каква ще да е шапката-подарък при поръчване на пицата. отговора дойде след малко. съседната маса поръча голяма пица и получи хартиена шапка. хахаха

тази лелка стои на входа на клуб Амазон (отгоре свети неонов надпис със името му) и прибира таксата от педесет стинки за ве-це-то

един много гальовен черен котарак със зелени очи. много обичам котките.

най накрая заедно сме на айрянчета…ще ходим на парти и трябва да се подкрпим, освен с тях и с енергийни напитки.

30.08.08 – Silicone soul @ PR Club Golden sands

Интериора на клуба е много хубав и впечатляващ, НО

ОЗВУЧАВАНЕТО Е КОШМАРНО! Бил съм в много закрити клубове, но такъв саунд какъвто беше в PR club в Златни пясъци не съм чул и усещал с цялото си тяло. В началото си мислех, че сме по-близко до колоните до входа и за това се преместихме на бара, но там ужасът продължи. Над главата ни висеше огромна колона която ме облъчваше с звукови вълни, които преминаваха през тялото ми и го караха да настръхва по неприятен начин. Усещането е близко до това, което ние наричаме скомина Въпреки, че сетовете на Chris Davis (резидент на клуба) и гостите – британците Silicone soul бяха много добри, от звука не се издържаше. Оказа се, че и приятелката ми не и понася силните атаки от тонколоните. И на нея й беше дразнещо и неприятно. Преместихме се на един голям диван, далече от колоните, но неприятното усещане не само продължи, ами ми стана по-лошо. Дивана, масичката, всичко вибрираше от бученето. Звукът като, че ли беше надвишил допустимата норма за този тип заведения. Само в тоалетната се живееше. Там беше по тихо и се долавяше само приглушения звук. Въпреки, че чуждите диджей пускаха много яка музика по едно време и на двамата ни стана прекалено гадно и към 2.30 часа през ноща се изнесохме от клуба. Повече определено няма да повторя посещението на това място. Ходил съм на партита в софийския PR и там такъв проблем със звука до колкото си спомням нямаше. До сега подобно нещо с звука усетих миналата година в закритата част на Какао бийч, но там слава богу може да се излезе на открито. Докато тук в който и ъгъл да се скатая, усещането все беше отвратително.

В същото време в клуб Масай гостуваха Мази и Мастиксоул сетовете им бяха прекрасни, озвучаването също:

Mastiksoul @ Masai 30.08.08 – близо 4 часов сет

Mazi – Live @ Masai Club Golden Sands Bulgaria – 30-08-2008

Пилешко гюведже със сметанов сос

Рядко пиша за ресторанти, бирарии или механи в София с лошо обслужване, защото някак си не съм дребнав, пък и забравям за някоя или друга грешка на сервитьорите. Случва се. Обслужването което получихме една вечер наскоро, определено ме подразни и ми направи лошо впечатление.

Наскоро отседнахме в едно малко и закътано заведение за хранене и много се разочаровахме от обслужването. Повече решихме да не ходим в „Чушката“. Попаднахме на келнер (не сервитьор, ами истински келнер, досущ като от соц. времето, със черен панталон, хавлиени бели чорапи и бяла риза), които с кисела физиономия ни посрещна и ни даде менюта. В откритата част на заведението нямаше много хора. След като поръчахме основни ястия, пиене и предястие, аз исках да си избера и някаква лека салата. По едно време обслужващия ни господин каза, че каквото сме имали да поръчваме да го поръчваме сега, понеже имало страшно много поръчки и нямало да ни бъдат изпълнени, ако не решим веднага какво искаме. Върнах му обратно менюто и се учудих как може да има толкова много поръчки, като в закритата част на „Чушката“ имаше малко хора, на откритата също. По едно време викам отново келнера и го питам: господине това за поръчките само за ястията ли важи, защото искам само да си избера салата, за която не би трябвало да отнеме кой знае какво време. Келнера ми подава отново менюто и застава до мен в очакване да му кажа коя салата съм избрал. В бързината избирам една и му връщам менюто.

По-късно чичкото отново прави лошо впечатление. Взима на една от дамите съда с недояденото ястие и тръгва да го прибира. Казах й да го викне и да си го поиска обратно. Келнера го върна без да се извини и продължи да обикаля около масите. Беше вече 22:10, а заведението беше обявено, че работи до 23:00. Тогава реших да поръчам още една бира. Обслужващия ни господин каза, че последните поръчки били до десет часа и нямало как да станат след това. Последните поръчки може да са за ястия, но защо те да са за питиета се учудвам аз. Егати и заведението, егати и сервитьора. Яденето беше вкусно, само където порциите не отговаряха на грамажа обявен в менютата. Хапнах пилешко гюведже със сметанов сос. За тази вкусотия знам една много лесна рецепта. Може да се каже, че на този тип рецепти може да се лепне етикет: бързо, лесно, вкусно. Тази не е претенциозна и откъм продукти.

Продукти:

Пилешко месо – 500 гр
Сметана – 0,5 кофички
Пушено сирене – 200 гр
Копър – 0,5 връзки
Черен пипер
Сол

Приготвяне:

Месото се нарязва на дребни хапки.
Размесва се със сметаната и нарязаното на кубчета пушено сирене.
Прибавят се подправките и сместа се разпределя в гювечетата.
Пече се в умерена фурна.
Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания копър.

Приятен апетит!

Екзорсизмът и една истинска история



Този текст дълго стоеше в черновата на блога. По едно време даже мислех да го изтрия. Днес реших, че му е дошло времето да бъде показан.

Какво е екзорсъзъм?

„Екзорсизмът на Емили Роуз“ – беше стряскаща история по истински случай, екранизирана във филм, които излезе по кината през 2005 година. Истинската история, която се случва през 1976 г. принадлежи на младата германка Анализе Михел. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишното момиче, което учи в германски колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът и помощниците му, приложили екзорсизъм върху него, са изправени пред съда. Първият е обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария, където е родена Михел през 1952 година. В началото на тази година се появи новината, че румънски свещеник е убил монахиня по време на екзорсизъм По повод филма и историите около екзорсизма се сетих за една истинска история, която ми разказа една жена която в момента е щастлива и вече вярва в паранормалното.

Ж. е 41 годишна, има две деца и никога през живата си не е вярвала в съществуването на бог, духове и задгробен живот. Беше много предубедена и недоверчива към екстрасенси, гледачки и лечители. Познавам я като зряла жена с уравновесен характер, силна воля и с респектиращо излъчване. Не бях я виждал много време и се случи така, че един ден се срещнахме в едно открито заведение. От приказка на приказка се заговорихме и за по-сериозни теми. Забелязах голяма промяна в нея, попитах я какво беше станало с нея преди три години, когато изведнъж изчезна от полезрението на общи приятели и познати. Защо спря да ходи по любимите си заведения и на какво се дължи видимата промяна в характера и поведението й. Каза, че това е дълга история, за която не обича да говори, защото и навява тъжни спомени. След малко увещаване и предположения, изказани от мен по повод това което си мислех, че се е случило, тя каза, че ще ми разкаже какво в действителност е станало с нея, но преди това трябва да й обещая, че няма да се смея и да я помисля за луда по повод невероятната история която ще ми разкаже. Обещах й, че ще взема всички нейни думи на сериозно и, че може да разчита на приятелски съвет и подкрепа от моя страна. Ето и самата история.

Ж. живееше щастлив семеен живот – беше омъжена за добър съпруг, както казах имаше две симпатични деца, работеше в адвокатска кантора и печелеше добре. Имаше приятели и много познати. В периода когато изчезна от всички, ние научихме изненадващо от родителите й, че е заминала да живее в Норвегия при сестра си. Запитахме се какво толкова се е случило сериозно, та Ж. да си зареже работата и семейството и да заживее в странство. Оказа се, че тя въобще не е заминавала в чужбина. Била си е тук, в България, но е имала тежка емоционална криза, която дълбоко я е сринала и я е накарала я е да търси усамотение. Какво се беше случило с нея. Изведнъж щастливият й спокоен семеен живот се е бил сринал до основи и според думите й се е била вкарала в голяма беля. Атакуването с поредица от нещастни случки и лоши новини я е изненадало неподготвена. Проблемите които имаше бяха и от семеен и от професионален характер. В основата на семейните проблеми стоеше съпружеска изневяра, в професионалните – партньорска изневяра. Бедната жена е почуствала силна болка от предателствата и се е почуствала сама и безпомощна. Самата тя е имала тежко детство и винаги си е мечтаела за здраво семейство. Когато мечтата й се е сбъднала, за нея това е било най-хубавия момент в живота. Сега в периода на разруха, се е чувствала като непотребна вещ. Мислеше си как всичко смислено и постигнато дотук в живота й беше унищожено, при това за много кратко време. Какво бе станало с нея.

Един следобед, тя присъствала на рожден ден на нейна добра приятелка. Събрали се няколко дами и заформили женско парти в двора на къщата на рожденичката. На Ж. проблемите й били толкова много, че само за парти била. Въобще не е искала да присъства на празненството, мислила е някакви извинения, но в крайна сметка е решила да отиде, за да не обиди приятелката си, пък и си е мислила, че може да се откъсне за малко от нещастието си. Държала се е привидно спокойна. Сложила си е мила и любезна маска с която да скрие изгарящата я от вътре отрова. Казвала е на хората, че е добре и, че вкъщи всичко е наред. Едвам е сдържала сълзите си когато е слушала как другите дами са се хвалели с какво ли не. Усещала как от тях е лъха безгрижност и безоблачен семеен живот. Една е щяла да ходи на екскурзия в Тунис, друга си купила нов апартамент на морето и в момента със съпругът й си го обзавеждат, на трета детето й заминавало да следва в чужбина… Все хубави неща се случвали с приятелките, за които Ж. се радвала, но с болка се сещала, че семейството и кариерата са се разпаднали и, че сигурността в живота й, вече е изчезнала. Тръгнала си е по-рано от партито и по пътя за центъра се е разплакала. Изпитала е силна ярост от това което се случва на нея. Питала се е с какво е заслужила тези нещастия и се е проклинала за глупостта и доверчивостта си. Вътрешно тя се е убиждала с какви ли не думи, мислела си е за самоубийство – да се хвърли пред първият автомобил който срещне. Афектирана, тя е изпаднала в състояние на амок и по нейните думи не знае как се е озовала в трамвая отиващ в нейният квартал.

В трамвая се е почуствала много странно. Била е замаяна. Усетила някаква студенина в тялото си и някаква тежест в главата си, която била изтръпнала. Щом слязла на трамвайната си спирка това чувство отминало и тя се прибрала благополучно в апартамента. Същата нощ имала кошмари. Сънувала грозни и размазани лица, които и крещели някакви думи. Още щом затворела очи, тези лица идвали към нея едно след друго. Доближавали се и изчезвали. На няколко пъти тя се събуждала и не смеела да заспи. На следващия ден кошмарът й се повторил, само, че през деня. Започнала да чува някакъв глас, които и отговарял, когато водела вътрешен диалог със себе си. Цялата се е била вцепенила и се е много уплашила. Имала видения на образи, които са я плашели до смърт. Това се повтаряло ежедневно, но според думите й, най са били страшни нощите. Разказваше една често срещана ситуация – как си седяла на масата спокойна, и как нещо изведнъж я бутнало или как понякога не си контролирала ръцете и краката. Нещото си играело с тях. Това е ставало когато е била в отпуснато състояние. Отначало помислила, че полудява, най-много я било страх да не направи нещо лошо под контрола на обсебилото я същество. Един ден решила да сподели проблема с майка си. Разказала й, за всичко което се случва с нея. Майка й първоначално не приела думите й на сериозно, но забелязала драстична промяна в поведението на дъщеря си и леко се поуплашила. Един ден двете отишли на препоръчан от тяхна позната екстрасенс, които се занимавал с откриването на духове и мъртви души. С помощта на камера, той показал над главата на жената, голямо черно петно като балон. Екстрасенсът открил, че в Ж. са се настанили блуждаещи духове, които са били от ниските енергийни нива. Причината за обсебването била изпитаната ярост, която е отключила енергийната й защита е така е привлякла неканените гости. Човекът с паранормални способности казал на Ж., че гоненето на духа щяло да стане трудно и за това се изисквало силна вяра и воля. На първо място жената трябва да се пребори с вътрешния си страх към невидимите натрапници. Втората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов. В началото всичко това било трудно изпълнимо, но Ж. се въоръжила с търпение и смелост и малко по малко изгонила духовете, които са я безпокоили близо година. Започнала да мисли позитивно. Измислила си няколко мантри, които редовно си повтаряла когато усещала страха. Започнала да медитира и да прилага положителни визуализации. За нея бил започнал нов духовен етап от живота й. Преоткрила света и себе си, тя каза, че вече не мислила толкова много за материалните неща, колкото е мислила преди.

Останах изумен от разказа на Ж.. Повярвах й защото, очите й не лъжеха. В тях видях много болка и ужас, когато разказваше за неприятните случки които е преживяла. Усетих, че беше напълно искрена. След този разговор се замислих за много неща в живота. Едното от които е, че силната ярост и гняв наистина привличат много лоши и опасни неща в нас. Второто нещо е, че най-много сме уязвими когато сме уплашени. Борбата със страха е трудна, но не и непостижима. Страхът привлича и задържа определени енергийни същества от низшите кръгове. Когато човек спре да се страхува всичко лошо изчезва. Според думите на Ж. спасение е почувствала, когато е спряла да се страхува. Тогава се е освободила от чуждото присъствие. Запитах се на какво друго бихме се опрели в кошмарен момент, затънали в нещастието, ако не на нещо положително като енергия или образ. И накрая заключих, колко е важно човек да мисли за себе си в добра светлина и никога, дори мислено да не си представя, че му се случва нещо лошо.

Ратха Ятра фестивал 2008

За 13-ти пореден път се проведе фестивала „Ратха Ятра“ в България на 3 и 4 юли. Минавах случайно в ранния вечерен час през НДК и любопитството ме накара да остана за малко. Неусетно от това малко време ми стана интересно и така останах до края на празника. За първи път наблюдавах церемонията. На събитието присъстваха освен българските кришнари и много любопитни хора, една част от тях бяха научили предварително за него, друга част като мен бяха случайни минувачи, които оставаха да гледат, защото им беше много интересно и приятно. Имаше също така и пенсионери, както и индийски младежи и девойки. До мен по едно време се настани едно индийско семейство, дошло на фестивала с двете си малки деца.

Фестивала се провежда през месеците юни-юли (точна дата няма). Той е религиозна церемония, посветенa на Бог Джаганат – Господарят на Вселената. Има многовековна история – провежда се от най-дълбока древност в Джаганат Пури, град в щата Ориса, Индия. В авторитетните свещени писания е описан като празник с важно културно значение, тъй като помага на хората да си припомнят своята истинска духовна същност и да възстановят взаимоотношенията си на любов и преданост с Върховния Бог. В Индия го празнуват така: фигурите с индийските божества се изваждат и се качват на три огромни каруци, високи 14 м. Те преминават по широката и дълга 2 км улица пред храма. Всяка каруца има по 16 огромни колела. Процесията символизира пътуването на Кришна сред хората. Каруците са завързани с много дълги и дебели въжета, с които ги теглят. Така в тегленето на всяка каруца участват поне 4000 души. Тръгнала веднъж, тя може да помете всичко по пътя си. Специални хора през няколко метра я спират, като пъхат под колелетата й дървени клинове. Понякога въпреки строгата охрана религиозни фанатици успяват да се хвърлят под колелата, за да бъдат премазани. Това са прочутите религиозни самоубийства, които днес вече са рядкост и са строго забранени от закон отпреди два века. В челото на бог Кришна-Джаганат е закрепен огромен елмаз с баснословна стойност.

Българските кришнари почитат празника така: правят миниатюрно копие на една от каруците, после тази каруца преминава по главните улици на София, съпроводена от весела, пъстра, пееща и свиреща тълпа с почитатели на Кришна у нас. Тази година маршрута на шествието е било – градинката пред НДК; бул. “Витоша”; бул. “Цар Освободител”; бул. “В. Левски”; бул. “П. Евтимий”; ул. “Ф. Нансен”; Градинката пред НДК. Снощи освен традиционните песни и танци, имаше и беседа за историята, целта и посланието на този празник, а накрая фестивала завърши с огнени танци под звуците на барабани. Ето и част от снимките:


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юли 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,338,121 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: