Archive for the 'Човекът – социалното животно' Category

Zeitgeist: Addendum (2008)

eye2

„Остарелите призиви към расов, полов и религиозен шовинизъм, към бесен национализъм, вече не работят. „Кой съм аз, добър ли съм или лош, успял или не?“, всичко това се учи постепенно.
Изминат път, който можем да променим, когато пожелаем. Въпрос на избор.  Осъзнах, че не разбирам правилно „играта“. Играта беше да разбера какво съм аз всъщност. Ще видим колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция. Кризата е криза на съзнанието. Криза, която вече не може да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традиции. С оглед на днешния свят с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. …
Човек не се е променил. Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се. И си е изградил общество по тези правила.“

Zeitgeist: Addendum – released free online Oct. 3, 2008

„Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве“
– Дж. Кришнамурти –

Снощи преди да гледам дебатите и репортажите по повод изборите на новият президент на САЩ (радвам се че спечели Обама, това е нова стъпка в историята на нашето развитие. не бих се притеснил да е следващия президент жена, гей или извънземно, стига съществото да е интелигентно и наистина да мисли за доброто на човечеството), изгледах новата част на документалния филм „Духът на времето“, които се появи онлайн в понеделник. Втората част на филма, също е провокативна, но стилът е много по-смекчен, и е повече философски. Ако не сте харесали първата част, във втората можете да намерите много неща, които някога сте си мислели или тепърва можете да формулирате, като някакви изводи за света в които живеем и за нашият личен живот. Да оставим настрана конспирацията. Някои ще кажат, пак ли ще ни занимават с филм, които промива мозъци и които е създаден да манипулира. Zeitgeist: Addendum в последните си части, носи положителен заряд и послания, които определено са полезни за човечеството и дават широко поле за размисъл. Zeitgeist не създава нова религия или идеология, Zeitgeist просто ни казва, че:

„Това, което се опитваме във всички разговори и дискусии тук е да видим, не можем ли да постигнем радикална трансформация на ума. Да не приемаме нещата такива, каквито са… а да ги разберем, да вникнем в тях, да ги изучим, да отдадем сърцето и ума си, всичко което имаме, за да открием.
Различен начин на живот. Но това зависи от вас, а не някой друг. Защото в това няма учител, няма ученик, няма лидер, няма гуру, няма майстор, няма спасител.
Вие сами сте учителя и ученика,
вие сте майстора, вие сте гуруто, вие сте лидера, вие сте всичко!
И, да разберем означава да променим.“

Промяната в мисленето и живота ни идва от самите нас и е важно да дадем поле за изява на скритите ни заложби и най-вече на добротата и човечността ни. Защото те са една част от смисъла на живота и на оцеляването ни. Някои неща във филма признавам, че са малко преувеличени и преекспоанирани, но пък те са направени с цел да се постигне някакъв ефект. Дори и без тези неща ние можем да извлечем необходимото и полезното ни знание и да го осмислим. Много добър съвет се дава, относно това къде човек може да се информира най-добре:

„Изключете телевизионните новини. За информация търсете новите независими новинарски агенции в Интернет. CNN, NBC, ABC, FOX и всички други представят новините пре-филтрирани, за да запазят статуквото. С четири корпорации, притежаващи всички големи медии, обективната информация е невъзможна. Това е красотата на Интернет. И властта губи контрол поради този свободен поток информация. Трябва да пазим Интернет, защото това е нашето спасение в момента.“

В Zeitgeist: Addendum, освен, че има един голям дискурс за финансовата система и икономиката, има и поглед към природата и естествените малко използваеми на днешно време ресурси, които могат да дадат много големи благини на човечеството. Едни от най-важните са замяна на петрола и добиване на енергия от слънцето, вятъра, естествените процеси в, и на земята.

„Вярвам, че голата истина и безусловната любов ще имат последната дума накрая.“
– д-р Мартин Лутър Кинг младши –
1929-1968
Когато разберем, че целостта на личното ни съществуване е изцяло зависима от целостта на всичко друго в нашия свят, тогава действително сме разбрали значението на безусловната любов. Любовта е връзката, а гледайки на всичко като теб и теб като всичко останало не може да има никакви условности, защото ние сме всичко едновременно. Ако е истина, че всички идваме от центъра на звезда, всеки атом във всеки от нас, от центъра на звезда, значи ние всички сме едно. Дори автомат за кола или цигарен фас на улицата са направени от атоми, дошли от звезда. Всички са били рециклирани хиляди пъти, като мен и теб.И следователно, това съм само аз. От какво има да се страхуваме? От какво има нужда да се уединяваме? Нищо. Няма от какво да ни е страх, защото всичко това сме ние. Проблема е, че сме били разделени с раждането и получаването на име, и на идентичност, и индивидуализирането ни. Били сме отделени от единството, и това експлоатира религията. Това, че хората се нуждаят да са отново част от едно цяло. И те експлоатират това. Наричат го Бог, казват че има правила,
а аз мисля че е жестоко. Мисля, че можеш да го правиш и без религия.“

За религията съм съгласен, че манипулира човечеството и спира развитието му. От религията трябва да се извлече само мъдроста за общовалидният човешки опит в живота. Религията поставя човека в рамка, а всички ние знаем, че имаме неограничени способности в мисленето ни. Вярно е, че ни прави по-добри, но в голяма степен ни ограничава мисленето и търсенето. Търсенето и опознаването на света, самите нас и това което е отвъд нашите представи за живот. Защото това което ни отличава от животните е търсенето и опознаването на света. Винаги си задаваме въпроси и винаги се опитваме да намерим отговори. Един процес които е важен за еволюцията ни и духовното израстване. И все пак като отхвърлим идеологията на религиите, ние ще потърсим упование в космоса и неговите закони по които живеем без да осъзнаваме. Няма бог с име и човешки облик. Има една непозната, огромна енергия, която прави хармонията във вселената и която умело движи всички жизнени цикли, според тези закони. Връзката ни с космоса е притъпена, макар, че я имаме още от самото ни раждане. Ако се отворим към божественото в природата и нас самите, ние ще направим скок в друго измерение в нашето битие.

„Животът ни, миналото и бъдещето са свързани със Слънцето, луната и звездите…
Ние, хората, сме видели атомите които изграждат цялата природа
и силите, оформили света…
И ние, ние които сме тук с очите и ушите си, и с мислите, и с чувствата на космоса, ние, най-накрая започваме да се питаме за произхода си…
звезден прах, осмислящ звездите, организирани сборища от десет милиарда милиарда милиарда атома, осмислящи еволюцията в природата, проследяващи тази дълга пътека, по-която са достигнали самосъзнанието на тази планета Земя…
Дългът ни е към вида и към планетата.Задължението да оцелеем и да преуспеем, дължим не само на себе си, но и на този космос, древен и необятен, от който сме дошли.““Ние сме един вид.
Ние сме звезден прах, жънещ звездна светлина.“- Карл Сейгън –
1934-1996

А ти гледа ли този филм и какво ти е мнението за него?

Aliens

Из бг пресата вчера и днес, усилено пълзи една новина, за която се пише, че източникът й е газетата „Московская правда“. Добре, че я откривам в нета, та ми спестява усилията да я изрязвам и сканирам. Ето така, като ми спестява усилията, технологичния прогрес ще направи ръцете ми (или по скоро на поколенията, след мен) по рахитични и без два пръста.

Човекът на бъдещето – глух, ням и наистина грозен

Прогнозите сочат, че хората ще са без зъби, по-плешиви и по-мургави…Шумовото замърсяване на средата ще доведе до образуване на гънки на ушите, подобни на кучешките (които да се вдигат и спускат). Отново според тях човешката глава ще се уголеми, а телепатията ще стане всекидневие. Езикът изобщо няма да има речеви функции. Човекът на бъдещето ще е с рахитични ръце без два ненужни пръста, но за сметка на това краката ще започват от гърдите… още тук

„краката започват от гърдите“ –  сега това звучи като поетично описание за жена с хубави гърди и още по-хубави дълги крака, но в бъдещето, в бъдещето вероятно това ще стане буквално 🙂 😉

***************************

Лицето на човека ще стане по-малко от сега и със сигурност няма да може да се нарече красиво: почти вертикално чело, гладки над очни дъги, малък нос – едва ли не само две дупчици, големи устни, зад които липсват зъби. Съществено ще се промени и скелетът на бъдещия човек: тазовите кости ще се повдигнат нагоре, ‘големината и броят на ребрата ще намалеят, гръдният кош също ще стане по-малък. Може би ще се съкрати броят на гръбначните прешлени и ще изчезнат ключиците. Всичко това са последствия от нищожно малкото физическо натоварване: хората ще станат толкова зависими от технологията, че ще няма да им се налага да прилагат каквито и да било телесни усилия. Така че по улиците ще се разхождат доста хилави същества, високи не повече от метър и половина. Напомня ли ви на някого? Малко телце, огромна глава, къси ръчички и крачета? Пред вас е портретът на класически извънземен... още тук

m_8adeba3e79b7a4d91bef005eb12bae96

леле майко 🙂 плашим се 😉

Секса движи света, любовта го спасява…

Секса продава, но според мои наблюдения и заключения също движи света. Преди бях на мнението, че материалните неща движат света, но те може би сега са на втора позиция, след секса. Сексът днес не е само средство за размножаване, ами основно е средство за удоволствие и задоволяване на вътрешните потребности – нещо в което няма нищо лошо. Само, че чрез секса се манипулира, със секса се експлоатира и много често заради него стават големи войни и недоразумения.

Проучване установило, че На работа жените мислят за секс… 34 пъти на ден (т.е мислят си за секс през 15 минути),

според друго пък: Мъжете мислят повече за секс, а жените – за шопинг. Но на такива проучвания и изследвания напълно май не може да се вярва. И тук може да има известна доза манипулация. Има едно твърдение, че „Мъжете постоянно подсъзнателно мислят за секс, а жените съзнателно“. Тук може би има нещо вярно. Sex.tialoto.bg казва, че Американски психолози са доказали, че мъжете мислят повече за секс, отколкото жените. Ами да, то е ясно защо. Американските психолози са открили топлата вода 🙂 😉

И все пак къде остава любовта?

Любовта е сериозно нещо. Тя изисква много обгрижване, отдаване и страст. Любовта не е вечна. Както всяко едно нещо на този свят, тя е с определен срок на годност, трае в определен период от живота ни. А след това какво става? След това за някои идват обичта, привързаността и уважението, а за други изневярата, раздялата и новата любов.


Хората. Колко сме крехки физически. 70% вода и 30% плът. Плът която ни дава много удоволствия и болки, плът която може да се разпадне бързо и да не остави следа от съществуването ни. Но все пак колкото сме слаби физически, толква можем да бъдем силни психически.

Снимките и вдъхновенито са от прекрасният спектакълРомео и Жулиета“ на Aterballetto (Италия), с който снощи се закри международния фестивал за съвременен танц „Sofia Dance Week „.

Мрачен ден, мрачни хора, мрачно време

Днес научих, че снощи в най-гледаемото риалити шоу в страната ни участва човек с умствен дефицит, които накрая на предаването се оказал психически и физически здрав човек. Той бил вкаран в шоуто с мисия да заблуди останалите си съквартиранти за състоянието си, за да спечели голяма награда. Това ми се видя вече прекалено. С такива нещастия не бива да се шегуваме. Никой не знае какво утре може да почука на нашата врата. Грозен факт, много грозен. В стремежа за голямо шоу, рейтинг и пари, колко ниско паднаха продуцентите. Открай време българина мрази и завижда на тези които са по-добре от него, но пък си умира да гледа и да се кефи на тези които са по-зле. Ненавиждам тази част от народопсихологията ни.

Обичаме ли се и до колко?

В спора не винаги не се ражда истината, уважаеми приятели, чисто и просто спора предлага възможност всеки един от нас да изложи аргументите си и да ги защити. Това го казвам, защото онзи ден, в понеделнишката вечер водехме разгорещен спор с приятел в една уютна пицария на чаша бира и с допълнението на неповторимия вкус на любимата ми салата (не знам дали ви се е случвало да изпитате изживяване подобно на оргазъм, докато опитвате храна, която предизвиква такива рецепторни усещания, сякаш опитвате най-вкусното нещо на света). Няма да разказвам за спора, ще разкажа до какви изводи достигнахме за част от хората с които контактуваме в реалния живот, обяснението на постъпките им относно отношението им към колеги, непознати, приятели. Достигнахме до извода, че повечето хора мразят себе си вътрешно и външно и не го осъзнават. Като казвам мразят себе си какво имам предвид. Нека да се върнем още от самото начало, когато всички сме били деца и сме имали непринудено, естествено поведение, като не сме познавали много лоши качества, които са присъщи на възрастните хора. Чистата ни детска душевност, обаче в много случаи  се съсипва. В нея се наблъскват страшно много боклуци (като комплекси, например), наблъсква се грубост, простотия, невежество и всякакви форми на пошлост. Пошлост, която в по-късен етап от нашето развитие започва да се проявява в различни форми и така хората пречат не само на околните, като им създават проблеми, ами вредят най-много на себе си, като нямат желание да се опознаят и заобичат. Защото, колкото и да се мислим за лоши, можем да вземем един лист хартия и да напишем няколко положителни качества, които притежаваме и които са ни помогнали да се справим в дадена ситуация и в даден проблем. А защо да не затвърдим тези качества и защо да не ги увеличим. Няма да ни заболи, нито ще се притесняваме, че изглеждаме глупаво в очите на околните, напротив ще преоткрием нови страни на живота, които ще ни харесат и ще спомогнат за нашето развитие във всяко отношение. Винаги съм твърдял, че човек когато постигне вътрешна хармония и душевен мир, той се заобичва (не по онзи егоистичен начин, в които егото му да вземе превес над разума и така да подтисне своята емоционална интелигентност). С вътрешна хармония и душевен мир той ще открие красотата на заобикалящия го свят без да изнасилва сетивата си. Един вид няма да търси красотата, тя сама ще идва при него.

Но да се върнем още малко на темата за родителското възпитание. Не мога да кажа със сигурност доколко са виновни родителите, че възпитават така зле децата си и им вредят. Голяма част от поведението си им се предава от техните родители. Родителя може да издигне детето си, но може и да го съсипе психически и физически. Само умният и запознат с много аспекти от живота (широко скроеният) родител съумява да предостави личен избор на детето си в живота и не го засипва с ненужни или по-опасното както ги наричам – токсични навици, качества и чувства. В същия ден когато водехме спора, се сетихме за едно жена, която е приблизително на нашата възраст. Дискутирахме факта, че прекалено късно беше осъзнала, че води живота, които й диктува властния родител и на късен етап от живата си започва да преоткрива колко хубави и ценни неща е пропуснала, докато се е подчинявала на волята му. Това е и една от причините да напиша този текст. Аз като тийнейджър винаги си отстоявах правата и малко по малко си бях извоювал лична свобода (трудно ми беше, но се получи) – направих си татуси, имах пиърсинг, обличах се със смъкнати дрехи, излизах и се прибирах по мой си установен график, записах да уча в област в която ми харесва. Само да вметна, че моите родители са много консервативни хора, които водят много прост начин на живот. Много голяма част от възпитанието си съм го придобил не от тях, ами от много четене на книги и четива в специализирани издания, беседи с интелигентни хора на изкуството, слушане на любими радио гласове и попиване на знания от мъдри хора – било то от учители или познати.  Според мен добрия родител е този, които съумява да не повтаря грешките допускани към него от страна на неговите родителите, стреми се или да не прилича на тях или взима само ценните неща, които те са му дали в живота въз основа на техния им житейски опит.

Ето за това повечето хора на днешно (пък и не само) време се мразят и така това чувство, усещане рефлектира върху околните. Защото още от малки са им набивали в главите, че това е лошо, онова е забранено, с този няма да си играеш – защото е извънбрачно дете или защото е с разведени родители, тази колко е дебела, онази колко е грозна и т.н.т до безкрай. Децата ако вземат под внимание тези неща със сигурност ще ги прилагат като възрастни, но и друго нещо също може окаже влияние на това човек да не се харесва. Прекалената взискателност и болните родителски амбиции, също са камъчета които преобръщат каруцата. Не е добре едно дете постоянно да получава отрицателни критики (защо не е като онова дете което е толкова умно, има нормално тегло, не прави пакости). Критиките когато се набиват в детската психика, подсъзнателно се преповтарят и така вече възрастния индивид се мрази, че не е като някои хора имащи перфектни физически дадености, вътрешни заложби, талант и качества. Самия той не е потърсил в себе си дали тези неща в него съществуват и ако съществуват ( дали може да ги доразвие в себе си по някакъв начин. Много често критиката към себе си я прехвърля към даден човек, които не се вписва във вече оформения му от родителите и средата в която е отраснал, стереотип за „нормален“ човек. Това е общо казано проблема. Първата стъпка за промяна на не обичащия се човек е да осъзнае, че има такъв проблем и да впрегне всичките си усилия за изкореняването му. Може да му е трудно в началото, но усилието ще си заслужава. С няколко думи, които пак ще напиша – ще открие чисто нов свят които е изпълнен с красота и много смислени неща.

Пролетни (раз)мисли 3

„Око да види ръка да пипне“ – това е една от глупавите приказки, валидна с пълна сила в ден днешен за някои индивиди. Тази приказка описва най-вече ограничените или тясноскроените хора, а те са доста сред нас. Дълго време имах желанието да напиша нещо за тях, въпреки съмнението, че май няма смисъл, но така или иначе нека направя един обзор на мисълта ми за тях. Светът по начало е много разнообразен и неповторим по своята същност. Съществуват многобройни вариации на живота, природата е уникална, ние като неделима част от нея – също. Нашата същност преставлява един микросвят наситен с n-брой чуства, усещания, мисли, възприятия. Вярвам, че всеки човек сам по себе си е уникален и има много заложби и умения, които ако ги развие би правил неща, които на днешно време биха се определили като чудеса, но всъщност не са. Природата не ни е дала всичко наготово. За да развием всяко едно умение се изисква усилия и постоянство и точно тези две неща не умеем да ги правим, особенно в днешния динамичен живот. По начало съм убеден, че много от заложбите и уменията с които сме надарени са закърнели още от израстването ни, понеже на тях не сме обърнали внимание и не сме ги използвали. Примерно вербалната комуникация е изместила в нас невербалната, а за втората съм убеден имаме канали чрез които можем да контактуваме, но не сме положили усилия да ги развием и това може би е трябвало да стане още в началните години от нашето развитие.

Ние хората сме разнообразни. Разнообразни сме в мислите, действията, навиците, усещанията и всико което ни помага да живеем, да се приспособяваме и да оцеляваме на този свят. Различни сме създадени за да допълваме с нашата уникалност, пъстротата на света, защото ако бяхме направени по кълъп живота ни щеше да бъде пълна скука и трагедия. Мисля, че сме създадени различни и с друга цел – да можем да сме толерантни един към друг, да се поставяме отчасти на мястото на някои хора и да съпреживяваме техния живот изпълнен с радост и болка и всичко това да ни помага много в нашето духовно израстване. Истината за света около нас не я знаем напълно, една част от нея може би сме я открили, но за по голямата част от нея, можем да предполагаме каква е тя, според вътрешното ни усещане и нагласи. Все още не сме на високо ниво в нашето еволюционно и съзнателно развитие и точно за това не сме дорасли за много истини. Глупаво и нелепо е човек да мисли само за това което вижда и да изключва, че наред с видимото има и нещо друго по висше. Вярвам имаме много невидими неща около нас, но ние сме затворили много от сетивата си точно заради това не ги усещаме. Ограничените, тясноскроените хора гледат праволинийно на живота, техният ум е зает с дребни житейски неща и много обичат да налагат мнението си и да осъждат другите. Всъщност самите те не осъзнават на какво ниво са в развитието си и това е много жалко. Не могат да твърдят, че познават света такъв какъвто го виждат, защото първо те не го познават и второ нямат нагласата усещането да го опознават в някои области. Няма извънземни за тях, те са единствените във вселената, няма за тях по висша сила, господари са самите те, отхвърлят всяко нещо което не могат да видят и пипнат и гледат на живота, сякаш са го напълно опознали и разбрали. И светът се върти само около тях. Те не могат да проумеят, че има неща по големи от тях, умът им не го побира, представите също. И всичко това с оправданието, че не е доказано и, че не е реален факт. Науката ни все още не е напреднала в много насоки и затова не може да докаже, че съществуват явления и феномени, но това, че не ги е доказала не значи, че трябва да ги изключваме и да твърдим, че са плод на болното въображение, защото много често плодове на болното въображение раждат невежеството и глупостта. Слава богу за последната вече се работи в науката. Живеем още в свят в които много неща не знаем и не сме открили за самите нас, та какво да кажем за вселената и другите висши форми на живот.

За придобитата и за заложената самота

loneliness1.jpg 

Времената се промениха, станаха по-динамични, изпълнени със стрес, депресии и… самота. Сега обикновенната комуникация между хората се дистанцира, охладня и повечето се провежда през технологиите, отколкото на живо – очи в очи. Все повече взаимоотношения между хората се разрушават от липсата на разбирателство, затвореност и егоизъм. Това последното го слагам, като имам предвид не, че човек не трябва да се обича, а, че човек прекалено мисли за себе си и не обръща внимание на други хора, които го обкръжават. Според мен от това губи възможност да направи ново запознанство, а защо не това запознанство да не се превърне в ново приятелство. Направете си един експеримент разходете се в един прекрасен слънчев ден по оживена улица (да речем „Витошка“ или „Граф Игнатиев“) гледайте хората в лицата. Когато те ви погледнат им се усмихнете. Какво ще стане след това ли, ами повечето от тях вероятно, дори съм убеден, че бързо ще си отместят погледа и ще продължат да вървят с каменните си изражения и вероятно ще помислят, че сте луд/а. На днешно време страхът от това да правим симпатични, мили и спонтанни жестове и признания пред другите ни води до мисълта, че ще ни сметнат за луди. Невербалното общуване, което идва когато човек е в приятно състояние в компанията на други хора закърнява, сетивността ни не се развива и усъвършенства и това е така понеже много често слагаме бариери, изграждаме стени, които да ни пазят от околния свят. Забелязал съм, че дори едно обикновенно поздравяване от учтивост и уважение може да притесни някои от по-затворените хора и те да реагират глупаво или дори да не знаят как да реагират. Същите тези хора много се замислят за това с каква цел околните контактуват с тях, питат се как ли изглеждат в очите на околните и непрекъснато анализират случки и ситуации, разговори и едни съвсем обикновенни жестове. Човешкото общуване така е изолирало в хората възможността да израязат вътрешните си емоции и да се отпуснат. Всяко живо общуване прави така, че да обменяме енергия която да е полезна за нас, а излишната на нас енергия да отдаваме на другия.  И така с взаимния обмен на положителна енергия се чувстваме заредени и освежени. Забелязали ли сте, че след разговор с приятен на вас човек се чувствате по-добре и сте по-различно настроени, отколкото преди да сте разговаряли с него.

 loneliness.jpg

В края на миналата година се публикува изследване в Behavior Genetics което съобщава, че тенденцията към продължително усамотяване се появява не толкова поради стеснителност, срамежливост или лоша социална адаптация, а по-скоро се предава по наследство. Изследването е на специалисти от Свободния университет в Амстердам (Free University, Amsterdam). В него са участвали повече от четири хиляди двойки близнаци от Холандия, които били наблюдавани от 1991 г. насам.
Екипът от учени установил, че при еднояйчните близнаци проблема с преживяването на чувството на самота почти винаги засяга и двамата близнаци, а при разнояйчните може да страда само единия. Според специалистите това свидетелства за генетичната обусловеност на това чувство. Близнаците били помолени да съпоставят определението за самота с тяхното състояние. Една трета от мъжете и половината от жените, участващи в изследването, признали, че изпитват от умерена да крайна форма на самота.Ръководителят на изследването Дорет Буумсма (Dorret Boomsma) отбелязва, че по резултатите от изследването групата достига до извода, че чувството на самота може да е отражение на вътрешна емоционална реакция породена от стимули, който много малко или въобще не се контролират от човека. Холандските учени изказват и хипотезата, че при древните хора самотата би могла да бъде механизъм за оцеляване.

Щом самотата се предава по наследство, значи трябва да има ген предизвикващ това чувство, какво представлява той? Ето една статия за гените на самотата. И все пак вярвам, че така както имат заложен ген на самотата при някои хора, така има и ген на щастието, заложен при други. Комбинация от двата гена в индивид може би съществува, като се има в предвид многобразието, което природата ражда в живота на нашата планета.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2017
M T W T F S S
« Февр    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,907 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: