Очите ти
като водовъртеж
увличат и поглъщат.
Да се съпротивлявам
трябва ли?
Не искам…
Оставям се
топлината им да ме обгърне,
а там –
в средата,
кротко ириси цъфтят
с капчици надежда
върху тях.
Ще ги погаля –
дано я сбъдна…
Ласка Александрова.
Вашият коментар