Въпрос на манталитет и съзнание

Хубаво и полезно е българина все по-често да се сблъсква с западния манталитет и съзнание, защото българския такъв е много кофти. Ние сме много сбъркана нация и започнахме да имаме много изкривени (изродени) ценности и да придобиваме вкус към отпадъчното и лесно смилаемото. И друг път съм писал че сме си черногледа нация и винаги започваме с най-лошото и винаги обичаме да търсим под вола теле. Някой чужденец ако дойде в България с намерението да направи нещо стойностно, по западен модел се възприема като съмнителен човек с тъмно минало, като престъпник дошъл да пере пари и да върти далавери, а всъщност не знае че на чужденеца не му пука и още утре може да се махне и да прекрати работата си, като няма да даде работа и развитие на мнозина млади хора. И докато преди време когато се отворихме широко към запада, бяхме екзотични и гостоприемни за чужденците, то сега лека по-лека започват да ни гледат подозрително и да си съставят лошо мнение за нас. Понякога чувам коментар от българи работещи с чужденци които споделят че тези чужденци понякога възкликват по особен начин, когато видят нещо извън техните представи и нагласи за българите и работата им. Така например се е случвало да възкликват: „Уау и тук имало интелигентни хора!“ или „Изненадан съм тук от сериозните и заинтересовани хора“ или „Уау тук при вас наистина стана работата! Имах други очаквания“.

Значи вече западняците са си изградили някакво мнение за нас и се учудват и изненадват от постигнатия резултат, който в техните очаквания и представи се разминава и хич не са предполагали че ще се реализира добре тук, на българска почва. Българския манталитет е основният ни враг с които се представяме негативно в западния свят и това е неоспоримо, докато го има ще има и дискриминация и не добро отношение към нас. Най-лошото което съм наблюдавал е че българите като намерят цаката на чужденеца, особено ако е по свит и скромен (т.е да намерят начин да го използват) без притеснение си го манипулират и едва ли не са готови да живеят на негов гръб доживотно. Чужденеца рано или късно се усеща че го използват и така се връща с лоши впечатления от тукашните хора в страната си. Особено това е много лошо ако е съвестен и коректен работодател дошъл даде работа, а българите го завличат. Това се преглъща много трудно и тук има една много подходяща приказка: „Не пикай върху хляба си“. Вярно, намират се и лоши работодатели – чужденци с лоши намерения и действия, но това винаги се усеща и може да се избегне, докато съвестните и точни трябва да се уважават. Трябва да се стимулират тези хора да влагат пари, да се привличат в нашата страна по някакъв начин такива работодатели за да ни помогнат да направим стандарта си на живот по-висок, а самият ни живот да е по-сигурен и спокоен.