Как се издава музика в България?

img_5320.jpg
Интересува ме от дълго време тази тема, затова се порових в тук и там и ето какво открих.
Като подминем цените за авторски текст и аранжимент, които са определени от самите автори, запис в прилично студио става при цена от 10 евро нагоре на час. При средно 10 часа за запис на парче и средно 10 парчета в албум общата сума излиза не под 1000 евро за запис. Тази сума повтарям е за по евтини студия, докато при по известни и реномирани цената скача двойно и тройно.
В някои студия вземат такса за бройка парче, не за време. Ако парчетата се обработват допълнително (ремастерират, миксират), записите излиза по скъпо. След това трябва да се регистрира продукта. Регистрирането се извършва в Musicautor, но може да се регистрира продукта направо в Министерство на културата.Това може да стане само при положение, че ще се издава албума, тъй като там се извършват регистрации само на произведения, които ще бъдат разпространявани (звуконосители – дискове видео и аудио касети). Докато в Мюзикаутор защитават интелектуалния труд. Разрешението се получава от седмица до месец. Без това разрешение в складовете на едро няма да приемат продукцията.
След получавате на разрешителното се отива във фабрика за дискове, носейки оригиналния диск със записа.Там трябва да направят матрица, която има фиксирана цена. Дисковете могат да се правят и без матрица. Дава се оригиналния диск, които се печати върху други дискове заедно с файла с изображението за лицевата част. След като станат готовите дискове взема се разрешителното и се отива по складовете на едро, като се подписва договор. На всеки две седмици авторите на продукта ходят до тях за да си вземат печалбата. Складовете на едро искат 10% от пазарната цена на всеки един продаден диск. Ако дисковете се разпространяват чрез вестници, списания или се приложат към други продукти, от тях няма да има печалба, по скоро ще се покрият разходите за производството им.

img_5338.jpg

Цените са в зависимост от това къде ще се правят поръчките за изработката на материалите.

Запис на албум: от 3000 до 15 000 лв.
Тираж и обложки: 4-5000 лв.
Разпространение по магазините и човек който да отговаря за това: около 2000 лв.
Реклама: 1?000 лв.
Клип: 1?000 лв.
Общо към 60 000 лв.

Ако някой знае точни цифри за гореизброените неща нека пише.

Мисля, че издаването на един албум в България, все още е по скоро лично и духовно удовлетворение на изпълнителя, отколкото начин за препитаване, като изключим продажбите на компилации и албуми с поп-фолк музика.

8 Отговори на “Как се издава музика в България?”

  1. и кой ще ги купува тези дискове? ако си имаш инструменти, можеш да си оборудваш помещение и скромно студио; тираж, печат, дистрибуция да зарежеш в полза на дигиталното разпространение; парите за клип и реклама да вложиш в кратко турне, защото изявите на живо са по-лесната и по-добра реклама. току виж в цената на записа от твоята разбивка си събрал всичко от моята.

    издаването на един албум където и да е вече е по-скоро лично и духовно удовлетворение на изпълнителя, отколкото начин за препитаване. от продажбите на компилации печелят само лейбълите.

    Харесвам

  2. Прав си george по добре човек да си обзаведе домашно студио. То така както го описах, наистина музикант или изпълнител няма да си покрие разходите по фабричното производство в България.

    Харесвам

  3. Сполай ти Царю, сполай ти чедо!

    В нашта махала преди много години имаши чешмичка. Народната власт я построи за народа, за да пие бистра вода до насита.

    Да ама дойде костовашкото време и чешмичката пресъхна. После додоха едни булдозери и багери и ровиа, ровиа и сичко изпотъпкаха, а от чешмичката и помен не остана. Сигурно лично Костов ги беше пратил, за да не може народа да пий вода, а да купува бутилирана и да пълни гушата на Муравей, бял ден да не види дано!

    Добре чи после Нашия Цар наново дигна чешмата, Господ да го поживи! На откриването Царя лично доде и ми каза:

    – Бабо Коконице, пий бистра вода до насита, има и за теб, и за внучетата. Няма вече да купувате бутилирана. А господин Муравей Радев нека да си смени чипа. Пийте и бъдете здрави!

    А аз му викам:

    – Сполай ти Царю, жив да си ни! Че ако не си ти Костов пак ше доде да бутне чешмата, чумата да го тръшне дано!

    И после му целувам ръка и му думам:

    – Още сто години да си жив, бащице наш!

    Харесвам

  4. Аз не мисля, че който и да е изпълнител в България печели от продажба на дискове, но може би греша, и то защото знам колко трудно беше отначало да си намериш албумите „Еклесиаст“ на Каризма и албума на Невена. Търсех ги за подърк на племенничката и не ми се занимаваше да ги записвам etc….Истината е в участия на живо. Същото важи с двеста процента за университетските преподаватели. Майка ми за една година продажба на една книга ( не съм сигурен за тиража ) взе толкова колкото за половин ден в частна детска градина обучение на учители….Вървим в правилна посока все пак 🙂

    Харесвам

  5. Pierrot аз бях тръгнал да се интересувам и как да си издам книга, но се оказа, че тук в България това не става без спонсор, освен това както пишеш и ти няма почти никаква възвръщаемост, а пък за печалба да не говорим.

    Харесвам

  6. Ааааа, човек, клип за 1000 лева няма да ти направят и студентчетата от НАТФИЗ.

    Харесвам

  7. Не 1000 лева, 1?000 имам предвид на местото на въпросителната да сложим някоя цифра – видях че изработката на клипове (прилични) варира между 15 и 20 хил.лв така че напр. може да е 16 и 17 и 18 хил лв.

    Харесвам

  8. Е, това е така. „Прочутите“ творци взимат по толкова. Ние сме падали, когато работим без печалба, за близки, до 7000. И пак работите ни са били „прилични“. 😉

    Харесвам

Вашият коментар