Как виждате света без интернет?

Повечето съвременни технологии, които използваме в ежедневието ни първо са използвани с военна цел и после масово са навлезли в бита и работата ни. Жив пример за това е интернет, който е едно от най-бързите и удобни за момента средства за информация и комуникация. Какво ще стане ако един ден той спре да съществува. Всичките ни пощи, сайтове и блогове ще бъдат унищожени и това ще е краят на една информационна ера, докато интернет не се замени с някое по-усъвършенствано средство. Замисляме ли се че всичкия ни труд (и това което даваме от нас на света, дори само от удоволствие) в мрежата, било то от дизайнери, журналисти, писатели, учени или IT специалисти ще бъде заличен тотално. Повод за размисли в тази насока ми даде постът в блога на Нели Огнянова – „Бъдещето на интернет – и как да го спрем“ в които има линкове към интересни материали по темата. Полезно е според мен за някои от нас да си припомним как се е родил интернет. Не, че ще побликувам нещо ново и невиждано, но съмнявам се, че мнозинството от днешните малки интернет потребители и тези които тепърва навлизат в материята знаят историята за създаването на съвременното средство за информация и комуникация.

Историята на Интернет започва още през 60-те години, по времето на Студената война между двете велики сили САЩ и СССР. Една от първите идеи за Мрежата принадлежи на военните среди на САЩ. Тогава министерството на отбраната започва да мисли за начин, по който да съхранява важни документи и да ги запази дори при атака с атомни оръжия. Като решение се приело да се изгради мрежа от компютри, разположени на различни места по Щатите, които да могат да комуникират помежду си поне по няколко начина, като по този начин ще се извършвала и автоматична актуализация на данните. И така през 1964 година правителстовото на САЩ дало проекта на RAND Corporation. След редица безуспешни опити всичко пропаднало. През 1966 година обаче една научна организация Advanced Research Projects Agency (ARPA), създадена от група учени на MIT(Massachusetts Institute of Technology) започнала изграждане на мрежа от компютри. За 3 години тя успяла да свърже в мрежата си 40 компютъра (ARPA-Net). Затова и в началото Мрежата се наричала ARPA-Net. Малко след създаването на тази мрежа, за учените било интересно както да съхраняват самата информация, така и възможността да „ползват“ данните. Тъй като ARPA-Net била отворена мрежа това не представлявало проблем и в началото на 70-те няколко учебни института разменяли данни помежду си. Броят на компютрите растял с огромни темпове, появили се първите проблеми (стабилност, съвместимост). Имало много различни операционни системи, и различни начини за достъп към мрежата. Някой разполагали с постоянна връзка, други се свързвали с модем. Всичко това довело до нуждата да се създаде протокол за трансфер на данни, който да „обедини“ компютрите. Така възникнал познатия днес протокол TCP/IP. Благодарение на него трансфера в ARPA-Net протичал по единна и стандартизирана схема. Успехът на ARPA-Net привлякъл вниманието на министерството на отбраната и било решено мрежата да се раздели на две: ARPA-Net и MilNet(съкратено от military network – военна мрежа). ARPA-Net останала за научни цели. С всеки изминал ден броят на новите компютри свързани с ARPA-Net растял. Важна роля за разрастването изиграва Nationwide Science Foundation (NSF). Тази американска организация помогнала за изграждането на сложна мрежа между всички научни центрове в САЩ, както и университети и малки частни мрежи. Тази огромна мрежа била наречена Интернет. В края на 80-те името ARPA-Net отпаднало, и мрежата получила още едно име Backbone(гръбнак). В същото време в Европа имало опити за разработка на мрежи и изграждането им, но по ISO норми. Американския модел на TCP/IP обаче не бил стандартизиран по тези норми, така този протокол бил първоначално отхвърлен. Но успеха на TCP/IP в САЩ не можел да не се признае и скоро се появила европейска мрежа, която подържала повече протоколи за трансфер на данни между който бил и TCP/IP. Мрежата била наречена EuropaNEТ, която свързвала мрежи на различни държави. Не закъсняло и предложението на САЩ за свързването на Backbone с EuropaNET. Координацията на трафика в Европа била поверена на RIPE (Rйseaux IP Europйens). През 1992 година е създаден Ebone (European Internet Backbone). И така се ражда огромната мрежа, която днес познаваме като Интернет.

И все пак на въпроса: как вие виждате света, ако в скоро време умре интернет? Би ли бил по-добър?