Стига с този минимал!

В момента електронната клубна сцена е яко окупирана от минималистичния стил. Минимал техно, минимал хаус, минимал транс, минимал електро. Диджейте, които пускаха преди това разнообразен хаус (фънки, дийп, прогресив, трайбъл, тек), загърбиха идентичността си, индивидуалната формула за концепция за сет и се задълбаха/зациклиха с матрични лупчета, които са основата на минимъла и които вече ми действат зле на нервната система. То не е лошо да се вкарва „новата“ музикална вълна в сетовете, но като се вкарва огромно количество, някак си дразни. Всяко едно нещо с което се прекалява, досажда на публиката и става неприятно за слушане. Преди няколко години това стана с тек хауса, но слава богу за кратко, после с трайбъл хаус музиката, която беше станала прекалено модна и навсякъде по малки и големи клубове дрънчаха звуци наподобяващи дрънкането на тенджери. После дойде електро вълната и пак пренасити публиката със стържещият звук. Чудя се защо повечето известни и български диджеи станаха изведнъж минималисти. Защото искат да са по последния писък на модерната музика, искат повече публика или защото наистина заобичаха мрачния, еднотипен, немелодичен, машинен звук. Второто не ми се много вярва, но знае ли човек. И все пак има артисти, които си пускат стилове, които си харесват от преди и си запазват концепцията за сет, въпреки инвазията на микро звука. Харесвам диджейте които пускат това което наистина им харесва (а не се водят изцяло по модата), пък дори и да са комерсиални. Едни от тези диджеи са Джон Дигуийд (които ще бъде на Какао бийч на 08.08), Сандлер Клейненберг, Виктор Калдероне (на 2 август отново на Слънчев бряг), Джуниър Джак и Кид Крийм, Сеамус Хаджи, дори Нейтън Кол и Тери Франсис забелязах в последните си съвместни сетове въобще не наблягат на последното модно течение. Но както се вика всичко е въпрос до време. Модите се менят, но качественото и различното много често става класика.

Ню Йорк – Ladies and gentlemen, welcome to the future! След шест годишно прекъсване от към издаване на компилации, DANNY TENAGLIA се завърна с двоен миксиран диск озаглавен „FUTURISM“ (Tommy Boy). Сингъла “The Space Dance,” е с ново оригинално звучене на Tenaglia от 2004, когато беше вдъхновен от пускането му в Space, the Ibiza superclub, където беше резидент на партитата всеки четвъртък.

Първият диск на FUTURISM включва любимият на диджеят и продуцент в момента звук, които пуска в клубовете в Ню Йорк – минимъл. В сета присъстват тек, минимъл, груув парчетата – “Filthy Phunk” (Shinedoe), “Rolling Brooklyn” (Luca Bacchetti), и “I Ment To Be Sharp” (Davide Squillace), миксът е интересен и е леко експериментален. Кой казва, че Дани е зациклил от ерата на култовите му парчета „Music Is The Answer“ и „Elements“. Вторият диск за мен е по-хубав и много добър. Преобладаващия стил е прогресив, диийп и на моменти трайбъл хаус, но минималистичния елемент и тук се усеща.

От времето на последната си компилация, “Back To Basics” (2002), Tenaglia беше резидент в New York venue Vinyl/Arc. Неговите седмични партита под надслов „Бъди себе си“ бяха едни от последните и големи култови партита в американския мегаполис. Когато клубът затвори врати през април 2004, Tenaglia започна да пътува, и направи едни от най-успешните си турнета като диджей в света. Той посети повече от 28 държави (включително и в България през април тази година), и пускаше за публика на различни места за от 200 до 200 000 почитатели.

Разбира се по повод издаването му на новата компилация, Дани ще направи подобаващо турне, но това ще се състои следващата година. За сега, това лято той се завръща в Ибиза и ще пуска всеки четвъртък в легендарния White Isle venue Space, първият клуб в неговата кариера. Гостите диджеи и програмата можете да видите в http://www.space-ibiza.es.