Да закривам(е) ли блоговете си? :D

Колегата Еленко, когото уважавам много и към който никога не съм имал нищо лично против, се е вдъхновил от тази статия, призоваваща хората които пишат неща за себе си и ежедневието, което ги заобикаля да си закрият блоговете. Същото мнение изказва в поста си „Новите граници на личното пространство“, където споделя и се аргументира, защо хората, да се пренасочат от блоговете си към разни сайтове за социални връзки като: Фейсбук или МайСпейс и там да публикуват свои снимки и информация с новости около себе си. Малко ме изненада защо, такъв известен блогър като него е изказал такова мнение, при положение, че и той публикува всякакви фотографии и споделя свои наблюдения от личния си живот и въобще блогва така както другите не искат да блогват.

Моето мнение по въпроса е следното. Не целя да се заяждам и да провокирам никого или пък да си правя реклама на чужд гръб. Просто искам да споделя някои мисли и мнения за обикновените блогъри и самата цел на личното блогване за некомерсиални цели. Който не печели от блоговете си, ако това е цел № 1 за този които е техен собственик, може съвсем спокойно да затвори своите онлайн дневници и да се пренасочи към друг бизнес. В България все още има много  блогъри, които не поддържат блогове с цел да печелят пари, ами просто пишат и споделят своето мнение и знание към хора с които имат сходни интереси. Блога дава възможност на много хора да изявяват творческите си заложби, да търсят контакти или да споделят това което ги вълнува, както и да получат подкрепа, когато са станали жертва на някоя социална, политическа или икономическа несправедливост. Вярно е, че в началото повечето начинаещи блогъри пишат за не чак толкова съществени неща, слагат снимки и клипчета и после се уморяват да го правят. Те или спират да блогват или започват да пишат по-смислени постове. Блога е една различна медия, която е достъпна за всеки, не е като форумите и не е като Фейсбук и МайСпейс. Не съм фен на тези две мрежи. Не харесвам първата, за малко ми беше интересна втората, в която все още имам регистрация и в която влизам много рядко. От край време съм на мнение, че всеки каквото си пожелае може да слага в блоговете си, може да шуми и замърсява интернета колкото си иска, стига да не нарушава закона. Друг е въпроса дали иска да прави успешен и печеливш блог или да пише постове, предназначени за тесен кръг от хора. Пък и понякога хората пишат, това което не могат да кажат и покажат. Има и случаи в които важи точно обратното за някои хора, но ние сега тук говорим за личното блогване изпълнено с някакво интересно съдържание.

Блогването в наши дни е загубило интимността от началото си. Казвам го с пълното съзнание, че американците са поне 5 години напред в тази сфера (че да напишат тази статия).

Приканването на специалисти от областа на социологията, медиите, ПР и ИТ (Paul Boutin (paul@valleywag.com) is a correspondent for the Silicon Valley gossip site Valleywag) към хората да си изтриват блоговете звучи страшно. Но за това малко по надолу. На твърдото мнение съм, че блогването възпитава нещо в младите бъдещи и настоящи блогъри. Възпитава доброто писане и се стреми към самото му подобряване и усъвършенстване. Построяването на изречения, недопускане и коригиране на фактологически и граматически грешки. Блогването възпитава и поощрява мисленето, анализирането на дадени проблеми.

„И, както винаги, е пълно с хиляди блогове, които пишат какво е закусвал авторът или котката му. Което касае само тези, които познават, ама наистина познават автора и особеностите на котката му.“

„Галерии от партита. Това не е лошо. Напротив – това е добро, защото тези сигнали са важни само за приятелите на автора, а не за целия свят. Така шумът в интернет се ограничава.“

Виновен съм признавам си. Поствал съм веднъж снимки с моята закуска, снимки с моя бивш котарак, не съм слагал все още снимки на настоящия ми (както и на закуската му, но вижте за нея съм писал, макар и не с подробности), публикувал съм и снимки от партита. Да това не са важни за целия свят, но това не го правя всеки ден, пък и това не мога да разбера защо може да дразни някой, при положение, че публикува снимки на лъскави и луксозни предмети и места, които също не са важни за целия свят. Общо взето не можах да схвана идеята, за това какво не бива да се блогва и защо определени хора трябва да си затворят блоговете, при положение, че никой никого не задължава да чете определени блогове. Още повече, някои да ми създава правила по блогване. Ако всички блогваха по някакъв калъп, образец или шаблон, идеята и замисъла на блога сам по себе си ще се загуби. Единствени показатели за това как ще се развие един блогър в бъдещето е времето, желанието и възможностите си.

„Освен това, да публикуваш лични неща във Facebook е далеч по-безопасно отколкото в блог. Представете си, че кандидатствате за работа. HR хората ще са ви потърсили в Google много преди да се явите там и ще са видели всякакви лични снимки от вашия блог. Те няма да издадат кой-знае-какво, но със сигурност ще направят невярно впечатление на някакви непознати, от които (в случая) зависи вашата кариера.“

За съжаление мисля, че е въпрос на време свободата в интернет да съществува. В момента вероятно телефоните ни се подслушват, в момента интернет доставчиците спокойно могат да ти влязат и да ти бръкат в компютъра, както и да записват къде, в кой сайт си бил, или колко време, с кой и за какво например, по скайп си говорил и т.н.т. Аз мисля, че днес личната неприкосновеност и конфиденциалност са само за замазване на очите. Дори да нямаш личен сайт или блог, смятам, че този който иска да намери информация за теб ще я намери (или вече я има). Малко или много подценяваме средствата и възможностите на шпионирането. Както виждате аз реших да пиша с личното си име, защото не смятам, че се срамувам от миналото и настоящето си. Лично никого не съм засегнал в публичното пространство, не съм убил или откраднал човек. Просто аз съм обикновен, нормален човек които се бори с несгодите и несправедливостите в този живот и всеки ден си взимам поука от събитията и случките, които се случват с мен.

Редно е и пък е когато пиша за конкретни и сериозни неща да изляза с името си. Колкото до това някои да си прави генерални изводи от лични снимки публикувани в блог е тъпо и несериозно. Освен ако снимките са порнографски, скандални и неморални. Според мен, ако така действат от hr, то мисля,  много повърхностно биха си направили, някакво отрицателно, бързо и необективно заключение за цялостната личност на даден блогър, без да изпробват неговите реални заложби, качества и умения. И ако действително така става, то бих казал, че те биха загубили потенциала на млади, образовани и мислещи хора, които ще им донесат просперитет и печалба. А такива в тази блогосфера и извън нея има много.

„Мисля си, че след време затворените общества ала приятелски кръгове във Facebook ще отсеят блоговете само до такива, които могат да подават сигнали на широка аудитория, информират за правилните решения (продукти) и повдигат, с извинение за клишето, обществен дебат. „

Тук съм почти на едно мнение с Еленко. Извинен си за клишето. Само, че добавя нещо много важно. Блоговете започват да се превръщат във вестници. Чете някой материала, в случая с блоговете – поста и след това се преминава на следващия без да повдига обществен дебат. Чета хора които пишат много критични неща, влагат в текста си много идеи, емоция, страст и факти, но отдолу липсва каквато и да било дискусия. Много често под темите се спами, пишат се обиди. Хората не искат да напишат три приказки с аргументи и някакви доводи по темата. Лошо да се превръщат блоговете и във форуми. Имаше един блогър който правеше обществен дебат и подаваше сигнали на широката аудитория. Защо го изключиха от двата големи агрегатора, така и не разбрах.

С цитираното горно, финалното изречение можеше да се направи един кратък ясен и изчерпателен пост по темата. Разбира се като се добави и линка към статията:„Twitter, Flickr, Facebook Make Blogs Look So 2004“. Отново не разбрах, защо беше нужно да се пишат шест абзаца с неща, които не казват нищо ново, плюс това са писани по други блогове още преди година. Или може би някой с нещо е засегнат. Знам ли?

Ето един млад блогър е решил да се пошегува и написа този забавен и ироничен текст озаглавен: Ръководство за начинаещи суперблогъри . Всички надявам се имаме чувство за хумор, за това да се посмеем, защото съм убеден, че силното его и определена доза завист кара хората да правят безсмислени и изкуствено създадени конфликти. А с тях определено, уважение не се печели. Веднъж загуби ли се този респект, после много трудно се възвръща наново.

Хора все още има място за всеки под слънцето в интернет пространството (докато някои не решат и  спрат кранчето за свободно блогване), дайте да не издребнаваме със снимки на котки и една закуска от не знам кой си месец, преди не знам колко си време. Така де, за всеки влак си има пътници и за почти всеки блог си има читатели и определено за добро и врагове… 😉 🙂

p.s значи от половин година насам определени постове, които не искам да се появяват в генератора ги публикувам с задна дата. Така, че абонирайте се за емисийте ми или просто минавайте по често в тук. 🙂