Виновен

и наказан!

Оказа се, че цялото оплюване по мой адрес, не е било, защото някой някога съм засегнал (или, че съм слагал снимки на закуски и котки), ами, че не съм чатил с определени хора от cult.bg и, че съм отказал среща на известен писател по повод преставянето му на нова книга (и евентуално, че не съм я закупил и след това да го похваля:))). Така и не разбрах какъв образ вдъхновен от мен има в „Душа на заем“. Прочел съм му първия разказ и мога да кажа, че като за първи горе-долу е добър. Аз си имам свои забележки и изисквания. Трябва ли да се чувствам виновен за всичко това? Преди две години така и не разбрах защо форума на http://bpm.cult.bg/ се закри, аз бях прописал там за период около два месеца. След като го закриха една бивша форумка ме потърси в icq и така се започна. Малко странно в началото ми беше, че именно хора възпитаници на школата cult.bg ме търсят и ми искат скайп или  icq. Не знам защо тази злоба от това, че не контактувам с тях по интернет се прероди във война. Всъщност като се замисля, всичко опира до наранено его. Аз искам да си говоря с теб, ти ме отхвърляш и аз те намразвам (или иначе казано: ти за повече ли се имаш от мен, че така ме отсвирваш). Всъщност не  мисля лошо за тези хора, даже открито им симпатизирах. Аз ако бях на тяхно място също вероятно бих реагирал така. Все пак аз съм предлагал срещи да се видим, но другата страна или е мълчала или се е измъквала (на трима човека съм предлагал и съм им писал по мейла и по icq, нека се препознаят).  Така или иначе, пак повтарям злоба  или неприязън към тези хора не изпитвам. Харесвал съм ги. Разбирам ги. Чувствата които са изпитвали и изпитват в момента са ми били  познати и на мен, нищо, че не ходя до тоалетна 😉

Peace!

p.s 1: сх ще махна поста в който те обвинявам за главен интригант.

p.s 2: с хумор забелязвам как цари чист комунизъм в някои блогови общества 😉  това на шега ей!